Той отиде при оградата и се облегна на нея. Видях го, че гледа към градината, където няколко врабчета чоплеха нещо под зелките. След. малко той дигна един камък и ги замери.
— Хайде да вървим за риба, мойто момче — каза той и пак се извърна. — Времето е само за риба. Впрегни Айда.
Аз отидох веднага в конюшнята, изкарах Айда на двора и започнах да я четкам с чесалото. Тате ми каза хубаво да я среша и след това да я впрегна в каруцата.
— Тръгваме веднага щом се върна от дюкяна — каза той. — Трябва да си взема един пакет тютюн.
Той влезе в курника, взе две яйца от полозите и ги пъхна в джоба си, за да ги размени за тютюна.
— Разчеши Айда хубавата, додето стане съвсем спретната, мойто момче — каза той и тръгна надолу по улицата. — Искам в ден като този Айда да бъде от хубава по-хубава.
— Кой ще изрови стръвта, тате? — попитах аз. Той се спря и си помисли малко, после ми каза да кажа на Хенсъм Браун да изрови червеи.
Старият тръгна надолу по улицата към дюкяна, а аз извиках Хенсъм. Хенсъм дойде ухилен до уши при нас с Айда.
— Ама че се радвам, дето мистър Морис каза, че ще ходим за риба — рече Хенсъм. — От сума ти време вече ми се е дощяло да ходя за риба.
Той взе една лопата и отиде зад конюшнята, където земята под сянката на бъзака беше съвсем влажна. И веднага започна да копае червеи.
Докато впрягах Айда в каруцата, Хенсъм изрови цяла консервена кутия червеи. Ние се качихме и седнахме да чакаме тате да се върне. Той не се бави много, но когато се зададе, бързаше така, както отдавна не бях го виждал да бърза. Почти тичаше.
Тате се спусна към каруцата и аз вече се канех да му подам поводите, когато той хвана Айда за юздата и я закара до един кол на оградата. После я завърза припряно.
— Какво става, тате? — попитах аз.
— Оставете ходенето за риба сега — каза той. — Рибата може да почака. Трябва да се хващаме с нещо много по-важно, и то още сега.
— Защо бе, тате? — попитах аз. — Защо да не ходим за риба?
— Мистър Морис — каза Хенсъм и се изправи в каруцата, — а пък аз взех, че накопах препълнена кутия с такива тлъсти червеи, дето не си ги и сънувал. Голяма загуба ще бъде, ако не идем до дерето да ги използуваме. Страшно хубави червеи са това, мистър Морис!
Старият тръгна към задния двор, като ни махаше с ръка и ни правеше знаци да вървим след него. Ние се смъкнахме от каруцата да видим какво ще прави.
Когато стигнахме до задния двор, аз видях как тате стъпи на земята на колене и лакти и пропълзя под пода на верандата. Не знаех какво ще прави там, затова пропълзях и аз подир него.
— Какво търсиш тука бе, тате? — попитах го аз. — Какво има под къщата?
— Парчета старо желязо, мойто момче — каза той. Тате започна да чопли сухата мръсна земя с пръсти. След една-две минути измъкна едно парче ръждиво желязо, което приличаше на колело от стара шевна машина. — Кой знае колко парчетии старо желязо се търкалят из къщи, а пък сега му е дошло времето да ги съберем. В града е пристигнал един човек и купува всички железни парчетии, които му носят хората, и плаща добри пари — петдесет цента за сто фунта. Не мога току-тъй да изпусна такъв случай. Човекът може и да не дойде вече в Сикамор и ще бъде голяма глупост да изпуснем всичките тези пари, дето сами ни се пъхат в ръцете. Хайде да се разведрим и да съберем колкото можем повече стари парчета.
Аз се обърнах и видях, че Хенсъм пълзи подир нас на лакти и колене.
— Какво ще правим тука под къщата, а, мистър Морис? — попита той.
— Ще събираме железни парчетии — рече тате. — Хайде, започвай да помагаш.
— Че кой ще си губи времето да събира старо желязо — каза Хенсъм, — и то точно когато се приготвихме да вървим за риба?
— Затваряй си устата, Хенсъм — каза тате, — Не се учи да ми отвръщаш така. Хайде, хващай се на работа.
Хенсъм запълзя нататък под къщата, като си мърмореше нещо под носа. Виждах го как спира от време на време и рови из мръсотиите за желязо, но изглеждаше, че много не го е грижа дали ще намери нещо, или не.
— А ще идем ли за риба, като свършим да събираме старото желязо бе, тате? — попитах аз.
— Ще отидем веднага, след като съберем всичкото и го продадем — каза той. — Ако се хванем здравата за работа и тримата, додето се усетим, ще свършим. И пак ще ни остане най-хубавото време от деня да идем за риба, преди да се върне майка ти.
Намерихме три-четири стари колела от печка и една стара желязна шина от колело на каруца. Изнесохме всичко това на двора и го струпахме накуп край оградата. След това намерихме сума ти железария в бараката, а Хенсъм измъкна един стар леген изпод стълбището на верандата. Тате откри едно тежко желязно колело и го дрънна връз купа. Ние работихме с всички сили още около час, след това разровихме боклука, събрахме всички стари подкови на Айда и изобщо надзърнахме навсякъде, където можеше да се намери нещо желязно.
Слънцето беше вече високо, когато тате спря и огледа купа, който бяхме събрали.
— Ами че ние не можахме да съберем и половината от това желязо, дето си мислех, че ще го намерим из къщи — каза той. — Ако тези отпадъци излязат поне двеста фунта, ще трябва да подскачаме от радост. Ще ни трябват поне хиляда фунта, за да изкараме истинска пара. С хиляда фунта ще можем да вземем пет долара от човека, като му ги продадем.
— А може и да няма никаква нужда да се будалкаме с тази работа, мистър Морис — каза Хенсъм. — Още не е късно да вървим за риба, а?
— Затваряй си устата, Хенсъм — каза тате. — Аз съм решил да изкарам някой и друг долар от старо желязо и ще го направя. А сега събирай желязо и да не съм те чул да продумаш.
Той ни изпрати още един път да преровим всичко пред къщи и излезе през задната порта на уличката. Ние с Хенсъм намерихме ръждиви панти под предната веранда и ги хвърлихме в купа.
Докато седяхме и си почивахме, старият се зададе с толкова голям товар желязо, че краката му се преплитаха. Той носеше дръжка от помпа, ютия, една брадва, един железен леген и какво ли не още. Всичките тези работи изглеждаха много по-нови от разните парчетии, дето ги бяхме намерили из къщи, а легенът беше още топъл от огъня, дето са го клали под него. Той хвърли товара си връз купа и веднага се върна назад през портата — право в малката уличка.
Когато се върна за твори път, беше се натоварил повече от всякога. Толкова се беше превил под товара си, че коленете му се подгъваха, като вървеше, и едва се добра до оградата, за да изтърси товара си на купа. В тоя му товар имаше един лъскав френски ключ, една голяма маша, ръжен, тежко желязно менче и много други дреболии.
— Не мога да разбера как си намерил всичките тези работи, мистър Морис — каза Хенсъм. — Аз се пъхах къде ли не, пък не можах да намеря нищо такова.
Тате мълчеше — само си избърса челото с ръкав.
— Какво ще правим сега, а, тате? — попитах аз.
— Докарай Айда с каруцата насам, мойто момче — каза той. — Ще натоварим, а след това ще откарам каруцата да си взема парите от човека. Както ми изглежда, тука все ще има едно хиляда фунта. Ще изкараме повече пари, отколкото смятах отначало.
Ние с Хенсъм докарахме Айда при купа старо желязо и всички се заехме да товарим. Когато свършихме, тате се напи от кофата с вода, качи се и пое поводите.
— Ами все пак ще ходим ли за риба, а, мистър Морис? — попита Хенсъм.
— Додето усетите и ще се върна — каза тате и плесна Айда по гърба с края на поводите. — Ще се върна веднага щом взема парите от човека.
Ние с Хенсъм седнахме на стъпалата и се загледахме подир тате, докато отмине. Дълго стояхме там, а слънцето се дигаше все по-високо и по-високо. След малко Хенсъм влезе вътре да види колко е часът. Слънцето беше вече точно над главите ни.
Почакахме още около час и чак тогава видях как големите уши на Айда заподскачаха зад градинската ограда. Ние скочихме и изтичахме навън да посрещнем стария. Той шибна Айда с поводите, и сви в
