предположение, че е починал от нервен припадък!
Опитът му да демонстрира чувство за хумор претърпя пълен провал.
— Съжалявам — промълви с пламнали бузи доктор Рами. — Не разчетох вярно записките си. Става дума за бъбречна недостатъчност. И самата аз не мога да разчитам драсканиците си!
— Значи старият Бен Франклин все пак не е умрял от нервен припадък, така ли? — подхвърли със сериозна физиономия Марино, продължавайки да мачка цигарата си. — Дали смъртта не го е споходила, докато е пускал хвърчилото си в полето? Някое лице от списъка ви случайно да е починало вследствие отравяне с олово? Или на това все още му викат огнестрелни рани?
— Доктор Маркъс го дари с хладен и враждебен поглед, а доктор Рами продължи да докладва с монотонен глас:
— Господин Франклин също е готов за преглед. Аз вече му хвърлих едно око. Следва Финки… Всъщност, Файндър…
— Само не Финки, за Бога! — простена със звучния си глас Марино. — Не можете да я откриете, а? Страшно мразя тези нейни номера!
— Що за име?! — рязко повиши тон доктор Маркъс, опитвайки се да надвика Марино.
Лицето на доктор Рами стана толкова червено, че Скарпета се уплаши. Жената всеки момент щеше да избухне в сълзи и да избяга от залата.
— Това е името, което съм записала — сковано отвърна тя. — Двадесет и две годишна чернокожа жена, починала върху тоалетната чиния с игла във вената. Вероятно от свръхдоза хероин. Втори случай в Спотсилвания за последните четири дни. Току-що ми донесоха това… — Ръцете й забързано разгънаха някаква бележка: — Малко преди оперативката е получено обаждане за четиридесет и две годишен бял мъж на име Тиъдър Уитби. Получил е нараняване по време на работа с трактор.
Очичките на доктор Маркъс примигнаха зад очилата с телени рамки. Лицата на хората около масата станаха безизразни. „Не го прави“, беззвучно се примоли Скарпета, но Марино изобщо не я чу.
— Нараняване? — вдигна вежди той. — Значи все още е жив?
— Не съм получила обаждането лично — заекна доктор Рами. — Може би доктор Филдинг…
— Не съм аз! — избоботи Филдинг с глух глас, който прозвуча като щракането на спусък.
— Така ли? О, всъщност това е почеркът на доктор Мартин… — Засрамената жена наведе ниско глава над смачканото листче и продължи: — По всичко личи, че никой не е наясно какво точно се е случило. В един момент човекът е бил на трактора или близо до него, а в следващия колегите му са го видели да се търкаля тежко ранен в прахта. Това е станало тази сутрин в осем и половина, преди по-малко от час… Мъжът вероятно е паднал от машината и по някакъв начин се е озовал под колелата. При пристигането на „Бърза помощ“ е бил мъртъв…
— Аха, значи се е самоубил — подхвърли Марино, продължавайки да мачка цигарата. — Типичен случай на самоубийство.
— По ирония на съдбата инцидентът е станал в старата сграда — тази на Четиринадесета улица, номер 9, която в момента разрушават… — добави с притеснен глас доктор Рами.
Това привлече вниманието на Марино, който заряза не особено сполучливите си шеги. Скарпета си спомни за мъжа в масленозелените панталони и тъмното яке, който стоеше пред огромното задно колело на трактора, паркиран в близост до рампата. Тогава беше жив, сега е мъртъв. Не би трябвало да стои точно пред това колело и да човърка в мотора. Тогава си го беше помислила, а сега мъжът беше мъртъв…
— Той е аутопсиран — обади се с поукрепнал глас доктор Рами.
Скарпета си спомни как завиха зад ъгъла на старата сграда и мъжът с трактора изчезна от погледа й. По всяка вероятност е запалил двигателя броени минути по-късно, а след това е загинал.
— Доктор Филдинг, предлагам вие да се заемете с жертвата на трактора — обади се доктор Маркъс. — Проверете дали не е получил инфаркт, или е изпаднал в друго опасно за живота състояние, преди да бъде прегазен. Списъкът на травмите му ще бъде дълъг и ще отнеме много време. Не е нужно да ви напомням колко прецизни трябва да бъдем при подобни ситуации. За нашата гостенка случаят вероятно е свързан с доста мрачна ирония… — Погледът му се премести към Скарпета: — Доколкото съм осведомен, на Четиринадесета улица се е помещавала някогашната патология…
— Вярно — кимна тя и пред очите й за миг се мярна призракът на миналото. После го замени смалената от разстоянието фигура на Уитби в зелен панталон и тъмно яке, също превърнала се в призрак. — Там започнах кариерата си… След това се преместихме тук… — Почувства се глупаво, че му говори общоизвестни неща.
Доктор Рами продължи да изрежда случаите: една смърт в затвора, в която нямало нищо подозрително, но по закон всички смъртни случаи в затвора се разследват от службата по съдебна медицина. Мъж е открит мъртъв на някакъв паркинг, вероятно причина за смъртта е хипотермията; жена с диабет умира внезапно в момента, в който слиза от колата си; внезапна смърт на пеленаче; деветнадесетгодишен младеж е открит мъртъв на уличното платно, вероятно застрелян от преминаващ автомобил.
— Трябва да дам показания пред съда в Честърфилд — приключи с доклада си доктор Рами. — Но се налага някой да ме закара дотам, защото колата ми пак е на ремонт…
— Аз ще ви хвърля — намигна й Марино, а по лицето на пълничката жена се изписа истински ужас.
Доктор Маркъс вдигна ръка да спре колегите си, които започнаха да се надигат от местата си.
— Преди да си тръгнете, бих помолил за помощта ви — рече той. — Така ще имате възможност да поупражните мозъците си. Както ви е известно, към Института по съдебна медицина има още една школа за разследване на смъртни случаи, а аз чета в нея лекции за системата на медицинското разследване. Мисля си, че можем да използваме няколко случая за упражнения на студентите, особено сега, когато между нас е един от най-известните експерти…
Мръсно копеле, скръцна със зъби Скарпета. Значи такава била работата! Да вървят по дяволите приказките, които си казаха преди малко в библиотеката, майната му на обещанието, че службата ще бъде отворена към нея!
Доктор Маркъс направи пауза и огледа хората около масата.
— Двадесетгодишна бяла жена, бременна в седмия месец — започна той. — Приятелят й я ритнал в корема. Тя извикала полицията и постъпила в болница. Няколко часа по-късно изхвърлила зародиша с известно количество плацента и полицията ме уведомява. Как да постъпя?
Никой не отговори. Беше ясно, че хората не са свикнали на умствените му гимнастики и само го гледаха.
— Хайде, напънете мозъците си! — подкани с усмивка той. — Да речем, че току-що съм провел телефонен разговор с подобно съдържание. Доктор Рами?
— Сър? — погледна го тя и лицето й отново почервеня.
— Кажете как да постъпя, доктор Рами!
— Може би чрез хирургическа интервенция — подхвърли наслуки тя. Сякаш някаква извънземна сила току-що беше изсмукала всичките й медицински познания, цялата й интелигентност.
— Друг? — попита доктор Маркъс. — Доктор Скарпета? — Произнесе името й бавно, сякаш за да подчертае, че не я нарича Кей. — Попадала ли сте някога на подобен случай?
— Страхувам се, че да — кимна Скарпета.
— Разкажете ни. Какви бяха юридическите последици?
— Ясно е, че побоят над бременна жена е престъпление — отвърна тя. — А след първоначалния оглед на трупа за установяване нанесените травми и рани ще обявя смъртта на зародиша за убийство…
— Интересно — промърмори доктор Маркъс, огледа присъстващите и отново прикова поглед върху лицето й. — Значи в първоначалния си рапорт ще напишете убийство… Не е ли малко смело от ваша страна? Нали не ние, а полицията трябва да реши дали има умисъл?
Гадно заядливо копеле, каза си Скарпета, но отговори:
— По закон ние установяваме причината за смъртта и начина, по който тя е настъпила. Може би си спомняте един случай в края на 90-те, благодарение на който този текст придоби сегашния си вид. Някакъв тип беше прострелял жена си в корема, Плодът умира, но жената оживява. Предлагам във вашия сценарий да се включи докарването на плода тук, в сградата на съдебна медицина, доктор Маркъс… Ще му направим аутопсия и ще му сложим входящ номер. В жълтия смъртен акт няма място за вписване на начина, по който е настъпила смъртта. Това означава, че вие трябва да я опишете в специалното приложение. Текстът е
