— Най-много ме е боляла глава от „Маргарита“ — продължи жената, докато отпиваше от своя коктейл „Космополитън“, който изглеждаше отровно розов в чашата за шампанско. — И не вярвам в ада.
— Ще повярваш, ако продължаваш да пиеш тази гадост — рече Луси, а в огледалото зад бара видя как входната врата отново се отвори и бурята навя вътре сняг.
Вятърът, който духаше откъм залива, звучеше като плющене на коприна, напомняше й на копринени чорапи, които, се веят на простор, макар никога да не беше виждала копринени чорапи на простор. Не можеше да не забележи копринените чорапи на жената, защото високите бар-столове и късите поли не са много безопасна комбинация, освен ако не си в бар, където мъжете се интересуват само един от друг, а в Провинстаун това обикновено беше така.
— Още един, Стиви? — попита Бъди и Луси вече знаеше името й.
— Не — отвърна Луси вместо нея. — Нека опита от моето.
— Ще опитам, каквото и да е — отвърна Стиви. — Мисля, че съм те виждала в „Пайд“ и във „Виксън“ да танцуваш с различни хора.
— Аз не танцувам.
— Виждала съм те. Човек не може да не те забележи.
— Често ли идваш тук? — попита Луси, а беше сигурна, че не е виждала Стиви нито в „Пайд“, нито във „Виксън“, нито в който и да е друг клуб или ресторант в Провинстаун.
Стиви наблюдаваше Бъди, който наля още една текила, остави бутилката на бара и отиде да обслужи друг клиент.
— За пръв път съм тук — обърна се тя към Луси. — Правя си подарък за Свети Валентин, една седмица в Провинстаун.
— Посред зима?
— Доколкото знам, Свети Валентин е все през зимата. Това е любимият ми празник.
— Не е точно празник. Тази седмица идвам тук всяка вечер и не съм те виждала.
— Ти какво, да не си барова полиция? — усмихна се Стиви и така настоятелно погледна Луси в очите, че й подейства.
Нещо в нея трепна. „Не — помисли си тя. — Не пак“.
— Може би не идвам тук само нощем като теб — рече Стиви, протягайки се за бутилката текила, при което леко се отърка в ръката на Луси.
Трепетът се засили. Стиви заразглежда цветния етикет на бутилката, после бавно я остави отново на бара като през цялото време тялото й се докосваше до Луси. Трепетът стана още по-силен.
— „Cuervo“? Какво й е толкова специалното на „Cuervo“? — попита Стиви.
— Откъде знаеш кога идвам?
Опитваше се да се отърве от трепета по тялото си.
— Просто предполагам. Имаш вид на нощна птица — каза Стиви. — Косата ти е естествено червена, нали? Малко махагон с тъмно червено. Боядисаната коса не изглежда така. И не винаги си я носила дълга като сега.
— Ти да не си някоя психарка?
Трепетът беше вече непоносим. Не успяваше да се отърве от него.
— Просто предполагам — рече Стиви със своя съблазнителен глас. — Е, не ми каза. Какво й е толкова специалното на „Cuervo“?
— „Cuervo Reserva de la Familia“. Името говори достатъчно.
— Това вече е нещо. Изглежда днес ми е нощта за първи преживявания. — Стиви нежно докосна Луси по ръката и я задържа за кратко. — За пръв път съм в Провинстаун. За пръв път пия стопроцентова текила по трийсет долара чашата.
Луси се зачуди откъде знае, че чашата струва тридесет долара. За новак при текилата Стиви знаеше доста.
— Май ще пийна още една — подвикна тя към Бъди — Налей малко повечко този път. Разпусни се заради мен.
Бъди се усмихна, докато й наливаше питието, и след още две чаши Стиви се облегна на Луси, прошепвайки в ухото й:
— Имаш ли нещо?
— Какво например? — попита Луси, като се постара да прозвучи искрено.
Текилата беше подкладила трепета и нямаше отърване от него.
— Знаеш какво — промълви Стиви тихо, като дъхът й галеше ухото на Луси, а гръдта й се опираше в ръката й. — Нещо за пушене. Нещо, което си заслужава.
— Защо мислиш, че имам такива неща?
— Просто предполагам.
— Много си добра в това.
— Тук можеш да се снабдиш навсякъде. Виждала съм те.
Луси беше купила стока миналата нощ, знаеше точно къде да го прави — във „Виксън“, където не танцуваше. Не си спомняше да е видяла Стиви. Нямаше много хора, както обикновено по това време на годината. Щеше да я забележи. Би забелязала навсякъде, сред многолюдна тълпа или на оживена улица.
— Може би ти си баровата полиция — рече Луси.
— Не знаеш колко е забавно, че го казваш — отвърна Стиви със своя съблазнителен глас. — Къде си отседнала?
— Недалеч оттук.
6
Щатският Център по съдебна медицина, подобно на повечето такива институции, се намираше на границата с хубав квартал на града, в периферията на медицинското училище. Зад гърба на сградата от червени тухли и бетон минаваше магистралното шосе Масачузетс Търнпайк, а фасадата й гледаше към местния затвор. Изгледът не беше впечатляващ, а шумът от трафика никога не спираше.
Бентън паркира до задния вход и забеляза, че на паркинга има още само две коли. Тъмносиният форд „Краун Виктория“ беше на детектив Тръш. А хондата всъдеход4 вероятно принадлежеше на някой нископлатен съдебен патолог, който едва ли е бил много щастлив, когато Тръш го е повикал да дойде по това време на нощта. Бентън натисна звънеца, като непрестанно оглеждаше пустия паркинг — никога не приемаше за даденост, че е в безопасност или пък някой не го следи, — и тогава вратата се отвори и Тръш му направи знак да влезе вътре.
— Господи, мразя това място нощем! — рече Тръш.
— И през останалото време няма какво да му харесаш — отбеляза Бентън.
— Радвам се, че дойде. Как си могъл да излезеш с това? — зачуди се Тръш, гледайки към черното порше, докато затваряше вратата. — В това време? Да не си луд?
— Четири по четири. Не валеше, когато тръгнах за работа тази сутрин.
— Другите психолози, с които съм работил, никога не идваха — рече Тръш — ни в дъжд, ни в сняг, ни в слънце. Нито пък профайлърите. Повечето от ФБР, които съм срещал, никога не са виждали труп.
— Освен онези в управлението.
— На мен ли го казваш! И в полицейските управления е пълно с тях. Ето — рече той и подаде на Бентън един плик още докато вървяха по коридора. — Записал съм ти всичко на диск. Снимките от местопрестъплението и аутопсията — всичко каквото е излязло до момента е тук. Казаха, че ще вали ужасен сняг.
Бентън отново се замисли за Скарпета. Утре беше Свети § Валентин и те плануваха да прекарат вечерта заедно, с романтична вечеря на пристанището. Тя смяташе да остане и за Деня на президента5. Не бяха се виждали близо месец. А сега можеше да не успее да стигне дотук.
— Прогнозите май бяха за леки превалявания — рече Бентън.
— Задава се буря откъм залива. Дано имаш нещо друго за каране, освен тази скъпа спортна кола.
