Базил извади нещо от ръкава си. Отначало Скарпета не можа да види какво е то и докато разбере какво става, Базил беше станал от стола и стоеше до нея, а нещото беше около шията й. Дълго, бяло и тънко, около шията й.
— Само да мръднеш и ще го стегна! — каза Базил.
Тя смътно осъзна, че Бентън е станал и му крещи. Кръвта пулсираше в слепоочията й. После вратата се отвори. Базил я повлече навън, слепоочията й пулсираха, тя вдигна ръце към шията си, той стегна нещото още по-силно, продължаваше да я влачи нанякъде, Бентън крещеше и надзирателите крещяха.
64
Преди три години в „Маклийн“ на Хелън Куинси била поставена диагноза множествено разстройство на личността.
Може би в нея не съжителстваха петнадесет или двадесет отделни автономни личности, може би бяха само три или четири, или осем. Бентън продължи да обяснява особеностите на това разстройство, породено от откъсването на човек от първоначалната му идентичност.
— Това е един вид адаптивна реакция на прекомерно голяма травма — говореше Бентън, докато двамата със Скарпета пътуваха на запад към Евърглейдс. — Деветдесет и седем процента от хората с такава диагноза са били сексуално или физически малтретирани, а може и двете, като при жените вероятността да развият МРЛ е девет пъти по-голяма, отколкото при мъжете.
Слънцето блестеше в предното стъкло на колата и Скарпета примижа въпреки слънчевите очила.
Далеч пред тях хеликоптерът на Луси кръжеше над една изоставена цитрусова градина, част от имот, който все още беше собственост на семейство Куинси, по-точно на чичото на Хелън, Аджър Куинси. Маната беше поразила градината преди около двадесет години и всички грейпфрутови дървета бяха изсечени и изгорени. Оттогава насам градината беше оставена на самотек и бе обрасла с трева, а къщата в нея, една похабена инвестиция, беше пред разпад. Аджър Куинси беше още жив, дребен човек, доста невзрачен на външен вид, но изключително религиозен, „библейски ненормалник“, както се изрази Марино.
Аджър отрече да се е случило нещо необичайно, когато Хелън е била на дванадесет години и е живяла при него и жена му, докато Флори е била хоспитализирана в „Маклийн“. Дори напротив, по неговите думи, той бил много внимателен със заблуденото неконтролируемо младо момиче, което „се нуждаеше от спасение“.
„Направих каквото можах, направих всичко по силите си“ — бе казал той на вчерашния разговор с Марино, който се пазеше на запис.
„Откъде е знаела за старата ви градина, за къщата?“ — беше един от въпросите, които Марино му зададе.
Аджър нямаше желание да говори много за това, но призна, че няколко пъти е водил с колата си дванадесетгодишната Хелън в градината, за да „провери някои неща“.
„Какви неща?“
„Че не са я нападнали вандали например.“
„Какво ще правят вандали там? Десет акра изгорели дървета и плевели и една порутена къща?“
„Няма нищо лошо да се проверяват нещата. И се молех с нея. Говорех й за Господ.“
— Фактът, че го казва по този начин — изкоментира Бентън, докато караше, а хеликоптерът на Луси в далечината се канеше да кацне върху изоставената градина — показва, че съзнава, че е извършил нещо нередно.
— Чудовище! — каза Скарпета.
— Вероятно никога няма да узнаем какво точно й е сторил той, а може би и други — допълни Бентън, унил и подтиснат, със сурово изражение на лицето.
Беше ядосан. Беше разстроен от това, което подозираше.
— Но едно е ясно — продължи той. — Нейните различни личности, различните й „аз“ са били адаптивна реакция към някаква непоносима травма, когато е нямало към кого да се обърне за помощ, същата реакция, която се наблюдава при някои оцелели от концентрационни лагери.
— Чудовище!
— Един много болен човек. А сега и една много болна млада жена.
— Не бива да му се размине.
— Опасявам се, че вече му се е разминало.
— Да отиде в ада дано — каза Скарпета.
— Мисля, че вече е в него.
— Защо го защитаваш? — попита тя и неволно разтърка шията си.
Беше охлузена. Кожата там все още беше много чувствителна и всеки път когато я докоснеше, тя си спомняше как Базил я беше сграбчил със саморъчно направеното въже, притискайки за кратко съдовете, които снабдяваха мозъка с кръв, а следователно и с кислород. Тогава припадна. Сега беше добре. Но нямаше да бъде, ако надзирателите не я бяха отървали от Базил толкова бързо.
Той и Хелън бяха прибрани на сигурно място в „Бътлър“. Базил не беше вече обектът мечта на Бентън в проекта „Хищник“. Той повече нямаше да посещава „Маклийн“.
— Не го защитавам. Опитвам се да обясня случилото се — каза Бентън.
Той намали по Саут 27, сви надясно по тесен черен път и спря. Ръждясала верига преграждаше пътя и имаше много следи от гуми. Бентън слезе от колата, откопча дебелата ръждясала верига и я хвърли на една страна. Мина с колата, спря, слезе отново и постави веригата, както си беше. Пресата и другите любопитни още не бяха надушили какво става тук. Не че една ръждясала верига би ги спряла. Но нямаше да навреди да си е на мястото.
— Някои хора казват, че като видиш един или два случая на МРЛ, си видял всичките — каза Бентън. — Аз не съм много съгласен, но за нещо толкова невероятно сложно и странно симптомите са забележително постоянни. Настъпва драматична трансформация, когато едното „аз“ вземе връх над останалите, то става доминантно, определя поведението. Променя се лицето, стойката, походката, маниерите, дори тембърът на гласа и начинът на говорене. Това разстройство често е свързвано с демонично обсебване.
— Смяташ ли, че различните личности на Хелън — Джен, Стиви, инспектор по цитрусите, който застрелва хората просто така, и бог знае още какви — знаят една за друга?
— Когато е била в „Маклийн“, тя е отричала, че страда от множествено разстройство, дори когато лекарите неведнъж са ставали свидетели на нейните превъплъщения, минавала е от едно „аз“ в друго пред очите им. Имала е слухови и визуални халюцинации. Няколко пъти се случвало едното „аз“ да говори на другото пред самия лекар. После отново ставала Хелън Куинси, седнала прилично на стола, с мила усмивка на лицето, и се държала така, сякаш лекарят е луд, задето вярва, че в нея съжителстват няколко личности.
— Чудя се дали Хелън въобще се появява вече — каза Скарпета.
— Когато двамата с Базил са убили майка й, тя е променила своята идентичност на Джен Хамилтън. Това е било практичен начин да оцелее, Кей, не просто едно друго „аз“. Дори не си помисляй за Джен като за личност, ако разбираш какво имам предвид. Това е била просто една фалшива идентичност, която Хелън, Стиви, Бор и бог знае още кой, са използвали за прикритие.
Облаци прах се вдигаха във въздуха, докато те се тръскаха по черния път, обрасъл в избуяла растителност, а порутената къща ги чакаше в далечината, потънала в бурени и храсталаци, както всичко наоколо.
— Подозирам, че, фигуративно казано, Хелън Куинси е престанала да съществува, когато е била на дванадесет години — рече Скарпета.
Хеликоптерът на Луси беше кацнал на едно чисто място и перките още се въртяха, когато тя изгаси двигателя. До къщата бяха спрели един служебен ван на моргата, три маркирани полицейски коли, два всъдехода на академията и фордът на Реба.
