Доктор Лонсдейл потърка с тампон края на единия отпечатък и каза:
— Изопропанол, подобен разтворител би ги премахнал. Очевидно са водоустойчиви, което ме навежда на мисълта за временни татуировки. Някакъв вид боя или багрило. А може да са направени и с неизтриваем маркер.
— Да разбирам ли, че не сте ги виждали по други жертви — попита Бентън.
— Абсолютно.
Увеличените отпечатъци имаха ясно изразени контури, като че ли бяха направени с шаблон, и Бентън се загледа за следи от четка или нещо подобно, които биха им подсказали как е нанесена боята, мастилото или каквото багрило е използвано. Засега не можеше да каже нищо конкретно, но от яркостта на цвета реши, че най-вероятно рисунките са пресни.
— Може да са й ги направили и по-рано — допълни доктор Лонсдейл. — С други думи, да нямат връзка със смъртта й.
— И аз това си мислех — съгласи се Тръш. — Има какви ли не вещерски култове наоколо, все пак Салем е наблизо.
— А аз се чудя колко ли бързо избледнява нещо такова — вметна Бентън. — Измерихте ли ги да видите дали пасват на ръката й — попита той, като посочи тялото.
— Изглеждат ми по-големи — отбеляза Тръш, протягайки собствената си ръка.
— А по гърба? — попита Бентън.
— По една на всяка от бузите на дупето и една между лопатките — отговори доктор Лонсдейл. — Приличат ми по-скоро на мъжки ръце.
— Аха — съгласи се Тръш.
Доктор Лонсдейл обърна тялото частично на една страна и Бентън заразглежда отпечатъците по гърба.
— Тук има някакво ожулване — отбеляза той, като посочи едно охлузено място върху отпечатъка между лопатките. — Има вид на възпалено.
— Не знам всички подробности — отвърна доктор Лонсдейл. — Случаят не е мой.
— Като че ли рисунките са направени след ожулването — продължи Бентън. — А има и някакви червени резки.
— Вероятно локално възпаление. Хистологичният анализ ще покаже. Случаят не е мой — припомни Лонсдейл и не пропусна да отбележи: — Не участвах в аутопсията. Успях само да й хвърля един поглед, едва сега я виждам по-подробно. Прегледах само доклада.
Не мислеше да поема вината, в случай че шефката беше проявила немарливост или некомпетентност.
— Имате ли представа откога е мъртва? — попита Бентън.
— Ами ниските температури може да са забавили вкочаняването.
— Замръзнала ли са я намерили?
— Не още. Според доклада, когато са я докарали, телесната й температура е била 38 градуса. По Фаренхайт. Не съм ходил на мястото, където са я открили. Не мога да ви дам тези подробности.
— В десет часа тази сутрин температурата е била минус шест градуса — каза Тръш на Бентън. — Метеорологичните условия са на диска, който ти дадох.
— Значи докладът от аутопсията вече е излязъл — рече Бентън.
— На диска е — отвърна Тръш.
— Някакви следи?
— Пръст, влакна и други боклуци, които са полепнали по кръвта — отговори Тръш. — Ще ги прекарам през лабораторията възможно най-скоро.
— Кажи ми за гилзата, която сте намерили — обърна се Бентън към него.
— Беше в ануса й. Отвън не се виждаше, но излезе на рентгена. Гадно нещо. Когато за пръв път ми показаха филма, помислих, че може би гилзата е под тялото й, върху плота. И представа си нямах, че е вътре в нея.
— От каква пушка?
— „Ремингтън Експрес Магнум“, дванадесети калибър.
— Е, ако сама се е застреляла, положително не си е напъхала сама гилзата отзад — каза Бентън. — Пуснахте ли я в МВШ7?
— Вече е в системата — отговори Тръш. — Ударникът е оставил много хубава ясна следа. Може и да имаме късмет.
8
Рано на другата сутрин снегът валеше косо над залива Кейп Код и се топеше във водата. Тънката ивица плаж, която се виждаше от прозорците на Луси, беше едва посипана, но близките покриви и терасата на спалнята й тънеха под дебел слой сняг. Тя дръпна завивката до брадичката си и се загледа през прозореца към водата и снега, недоволна, че трябваше да стане и да се занимава със спящата до нея Стиви.
Не биваше да ходи в „Лорейнс“ миналата нощ. Щеше й се да не беше ходила и не можеше да се отърве от тази мисъл. Отвращаваше се от себе си и искаше час по-скоро да се махне от тази къщичка с дървен покрив, овехтели мебели и тясна мръсна кухня с остарели уреди. Тя зарея поглед в хоризонта, където ранната утрин менеше цвета си във всички нюанси на сивото, а снегът се сипеше почти така силно както миналата нощ. Замисли се за Джони. Беше дошъл тук, в Провинстаун, седмица преди да умре, и се беше запознал с някаква жена. Луси отдавна трябваше да е открила това, но не можеше. Не можеше да го понесе. Загледа се в равномерното дишане на Стиви.
— Будна ли си? — попита Луси. — Време е да ставаш.
Пак погледна снега и дивите патици, които се гмурках по набраздената сива повърхност на залива, и се зачуди
— Стиви, събуди се. Трябва да излизам — каза тя високо Стиви не реагира, продължаваше да диша бавно и ритмично, а на Луси й се повдигаше от угризения, яд и отвращение, защото въпреки усилията си не можеше да престане да върши това, а така го мразеше. Почти цяла година успяваше да се възпре, казвайки си „стига толкова“, но после идваше една нощ като снощната, и не беше нито умно, нито логично, и после винаги, винаги съжаляваше, защото беше унизително и трябваше да се откъсне от тази ситуация и да продължава да лъже. Нямаше избор. Животът не й беше оставил избор. Беше доста затънала, за да може да промени нещо, а и някои решения вече бяха взети вместо нея. Още не можеше да повярва. Тя докосна чувствителните си гърди и подутия си корем, за да се увери, че е истина, и въпреки това не можеше да го проумее. Как можа да й се случи това?
Как е възможно Джони да е мъртъв?
Тя така и не се зае с неговия случай. Просто си тръгна и отнесе своите тайни със себе си.
„Съжалявам“ — промълви мислено тя, надявайки се, че където и да беше сега, той знаеше какво става в душата й, както бе знаел някога, само че по различен начин. Може
И тогава Марино получи онова телефонно обаждане, онова зловещо обаждане от Бор.
— Трябва да ставам — рече тя на Стиви.
После се пресегна за пистолета „Колт Мустанг .380“, който лежеше на масичката до леглото.
— Хайде, събуди се.
Базил Дженрет лежеше на металното легло в килията си, покрит с тънко одеяло като онези, които не пропускат отровните газове като цианид в случай на пожар. Матракът беше тънък и твърд и също не би пропуснал смъртоносните газове в случай на пожар. Инжекцията би била неприятна, електрическият стол
