избягали влюбени прекъснали играта му на зарове, се опитал да изнасили момичето. Този Артур, крадец, лъжец и насилник, явно не е Артур от познатата днес легенда, но подобни истории наистина дават основания да се предполага, че по някакъв начин Артур си е спечелил силната неприязън на ранната църква и най-простото обяснение за тази враждебност е фактът, че Артур е бил езичник.
Това не може да се твърди със сигурност, нито пък можем да гадаем какъв точно езичник е бил. Местната британска религия, друизмът, е толкова забравена през четирите века на римското господство, че в края на пети век, от нея е останало твърде малко. Без съмнение обаче друизмът все още е имала влияние в някои райони на Британия. Съдбовният удар върху старите британски вярвания бил нанесен през черната 60 година сл. Хр., когато римляните опустошили Инис Мон (Енгълси) и така унищожили култовия център на вярата. Лин Сериг Бач, Езерото на малките камъни, е съществувало и археолозите предполагат, че това е било важно място за извършване на друидски ритуали, но за съжаление езерото и околностите му били заравнени по време на Втората световна война, когато разширявали летище Вели.
Вярванията, съперничили на друизма, били донесени от римляните и за известно време митраизмът бил реална заплаха за християнството, а други богове като Меркурий и Изида, също били почитани, но от всички внесени религии християнството имало най-голям успех. То се разпространило дори в Ирландия, пренесено там от св. Патрик (Падраиг) — брит християнин, за който се смята, че използвал лист от детелина, за да разяснява доктрината за триединството. Саксите изкоренили християнството в завладените от тях британски земи, така че англичаните трябвало да чакат още сто години, докато св. Августин Кентърбърийски посее отново вярата в Лоегир (вече Англия). Християнството на Августин било различно от по-ранната келтска религия — Великден се празнувал в друг ден и вместо друидска тонзура, при която бръснели косата над челото, новите християни оформяли по-познатия обръснат кръг на темето.
И тук както в „Кралят на зимата“ съзнателно въведох някои анахронизми. Артурианските легенди са дяволски сложни, преди всичко защото включват най-различни истории, много от които, например легендата за Тристан и Изолда, се появяват като самостоятелни митове и едва по-късно постепенно са включени в много по-обширната Артурианска сага. Веднъж наистина се опитах да изоставя всички по-късни интреполации, но това щеше да ме лиши наред с много други неща от Мерлин и Ланселот, затова позволих на романтизмът да надделее над педантичността. Признавам, че включването на думата „Камелот“ е пълна безмислица от историческа гледна точка, защото това име се появява едва през дванадесети век, така че Дерфел не би могъл да го чуе.
С течение на вековете някои герои като Дерфел, Сийнуин, Кълхуч, Гуенхуивач, Гуидър, Амхар, Лохолт, Динас и Лавейн изчезнали от легендите и на тяхно място се появили нови като Ланселот. Други имена претърпели промени през годините — Нимю се превръща във Вивиен, Сей в Кей, а Передур в Пърсивал. Най-ранните имена са уелски и може би са трудни за произнасяне, но като изключим Екскалибур (вместо Каледфулч) и Гуинивиър (вместо Гуенхуифар), аз съм ги предпочитал, защото те по-точно предават атмосферата, господствала в Британия през пети век. Артурианските легенди са уелски митове и Артур е предшественик на уелсците, а неговите врагове, като Сердик и Аел, са хората, които по-късно ще станат известни като англичани и на мен ми се стори по-правилно да подчертая уелския произход на легендите. Разбира се, не мога да твърдя, че трилогията „Сказание за Артур“ е прецизна история на онези години, дори не е и опит за написване на такава история. Това е просто друг вариант на фантастичната и сложна сага, която макар и дошла до нас от една варварска епоха, още ни очарова, защото е наситена с героизъм, романтика и трагедия.
Информация за текста
© 1996 Бърнард Корнуел
© 1998 Сашка Георгиева, превод от английски
Bernard Cornwell
Enemy of God, 1996
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ВРАГЪТ НА ГОСПОДА 1998. Изд. Абагар, София. Биб. Световни исторически романи. Роман. Превод: Сашка ГЕОРГИЕВА [Enemy of God, Bernard CORNWELL]. Редакция: Радослав ЦАНЧЕВ. Художествено оформление: Веселин ПАВЛОВ. Печатница: Полипринт АД, Враца. Печатни коли: 25.25. Формат: 170x235. Страници: 404. Цена: 9.50 лв. ISBN: 954-584-227-Х.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/101]
Последна редакция: 2007-03-15 08:09:53
