Марк — крал на Кърнау, баща на Тристан
Мелуас — крал на белгите в изгнание
Мерлин — главният друид в Думнония
Мюриг — престолонаследник на Гуент, по-късно крал
Мордред — крал на Думнония, син на Норуена
Морфанс — „Грозния“, един от воините на Артур
Моргана — по-голямата сестра на Артур, някога жрица на Мерлин
Моруена — най-голямата дъщеря на Дерфел
Набур — християнин, магистрат в Дурновария
Нимю — любовница на Мерлин, жрица
Норуена — майка на Мордред, убита от Гундлеус
Енгас Мак Ейрем — ирландски крал на Демеция, страна, наричана някога Дифед
Передур — син на Ланселот и Ейд
Пирлиг — менестрел на Дерфел
Рала — слугиня на Мерлин, съпруга на Гулидин
Сеграмор — нумидийският командващ във войските на Артур, Лорд на Камъните
Сенсъм — епископ на Думнония, по-късно абат в Динюрак
Скарач — съпруга на Иса
Танабурс — силурски друид, убит от Дерфел след битката в долината Лъг
Тюдрик — крал на Гуент, баща на Мюриг, по-късно християнски отшелник
Тристан — престолонаследник на Кърнау, син на Марк
Тъдуол — послушник в Динюрак
Утър — починалият Велик крал на Британия, дядо на Мордред
ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
Обозначените със звездичка имена са измислени
Абона — Ейвънмаут, Ейвън
Акве Сулис — Бат, Ейвън
Беноик — кралство в Бретан (Арморика), превзето от франките
Бодуан — Гарн Бодуан, Гуинед
Брослианд — единственото останало британско кралство в Арморика
Буриум — Столнина на Тюдрик. Уск, Гуент
Каер Амбра¤ — Еймсбъри, Уилтшир
Каер Кадарн¤ — Саут Кадбъри, Съмърсет
Каер Гей¤ — столнина на Гуинед, Северен Уелс
Каер Сус — столнина на Поуис, Каерсус, Поуис
Калева — Силчестър, Хемпшир
Кориниум — Съренстър, Глостършир
Кум Исаф — Близо до Нютаун, Поуис
Динюрак¤ — Манастир в Поуис
Долфоруин — близо до Нютаун, Поуис
Дун Сейнач¤ — Хеърсфийлд Бийкън, близо до Глостър
Дунум — Ход Хил, Дорсет
Дурновария — Дорчестър, Дорсет
Ърмид’с Хол¤ — близо до Стрийт, Съмърсет
Глевум — Глостър
Халкум¤ — Салкомб, Девън
Иска Думнония — Ексетър, Девън
Иска Силурия — Каерлиън, Гуент
Линдинис — Илчестър, Съмърсет
Лоегир — тази част от Британия, която е окупирана от саксите. Името буквално значи „загубените земи“. В съвременния уелски „Lloegr“ означава „Англия“
Лин Сериг Бач — Езерото на малките камъни, сега долината Еърфийлд, Енгълсий
Долината Лъг¤ — Мортимър’с крос, Херефорд и Уорстър
Магнис¤ — Кенчестър, Херефорд и Уорстър
Нидум — Нийт, Гламорган
Понтс — Стейнс, Съри
Рате¤ — Лийстър
Камъните¤ — Стоунхендж
Хълмът — Гластонбъри Тор, Съмърсет
Вента — Уинчестър, Хемпшир
Виндокладия — римска крепост близо до Уимборн Минстър, Дорсет Енгълсий
Инис Мон — Енгълсий
Инис Трийбс¤ — превзетата от франките столица на Беноик. Връх Сен Мишел, Бретан
Инис Уит — остров Уаит
Инис Уидрин — Гластонбъри, Съмърсет
ЧАСТ ПЪРВА
ТЪМНИЯТ ПЪТ
Днес си мисля за мъртвите.
Това е последният ден от старата година. Орловата папрат на хълма е станала кафява, листата на брястовете в края на долината окапаха, започна и зимното клане на нашия добитък.
Довечера завесата, която разделя мъртвите от живите ще затрепти, ще изтънее и накрая ще изчезне. Довечера е Самейн — мъртвите ще преминат моста на мечовете, но ние няма да ги видим. Те ще бъдат като сенки в тъмнината, шепот на вятър в безветрена нощ, но ще бъдат тук.
Епископ Сенсъм, светецът, който управлява нашата малка монашеска общност, се подиграва с тези вярвания. Според него мъртвите не са сенки и не могат да преминават през моста на мечовете, могат единствено да си лежат в студените гробове и да чакат последното завръщане на нашия Бог Иисус Христос. Ние, казва епископът, трябва да помним мъртвите и да се молим за техните безсмъртни души, но що се отнася до телата им — те просто са изчезнали. Разложили са се. Очите им са се стопили, оставяйки черни дупки в черепите, червеи са разяли техните вътрешности, а костите им са плесенясали. Светецът твърди, че мъртвите няма да безпокоят живите довечера, но дори и той ще остави един хляб край манастирското огнище. Ще се престори, че го е забравил случайно, но каквото и да разправя, хлябът ще си бъде там довечера, както и каната с вода, оставена до пепелта.
Аз ще оставя и още нещо. Чаша медовина и парче сьомга. Това са малки дарове, но повече не мога да си позволя. Довечера ще ги оставя в сенките край огнището, след това ще се върна в своята монашеска килия и ще посрещна умрелите, дошли в тази студена обител, изправила се на голия хълм.
Ще назова мъртвите. Сийнуин, Гуинивиър, Нимю, Мерлин, Ланселот, Галахад, Даян, Сеграмор — списъкът може да изпълни два пергамента. Толкова много са мъртвите. Никой няма да чуе леките им стъпки, дори мишките, които живеят в сламения покрив на манастира. Но даже епископ Сенсъм знае, че котките ще извият гръб и ще засъскат, свряни в ъглите на кухнята, когато сенките, които не са сенки, дойдат при огнището, за да потърсят даровете, защото само тези дарове могат да възспрат мъртвите да не вършат пакости.
Така че днес аз си мисля за мъртвите.
Вече съм стар, може би толкова стар, колкото беше Мерлин, макар и ни най-малко толкова умен. Мисля, че епископ Сенсъм и аз сме единствените все още живи свидетели на онези велики дни, но само аз си спомням за тях с любов. Може да е жив и още някой. В Ирландия например, или в онези пусти земи на север
