ръце означават подчинение, изпънатият гръб говори за увереност, а наведеният над масата торс — за несигурност — „Аз съм тук! Забележете ме!“ Наклонената глава издава снизхождение. „То е като при боксьорите, когато ти откриват брадичката си — беше пояснила тя — и те предизвикват да ги удариш, понеже смятат, че не можеш.“
Вратата се отвори и Худ чу плътния глас на президента на Съединените щати. По време на предизборната кампания преди две години един журналист беше писал, че именно този глас му е осигурил решаващия вот на хората с неопределени симпатии. Той сякаш се изтръгваше някъде от дълбоко и докато стигне до устата му, се изпълваше с олимпийско величие и мощ. Гласът плюс ръста му — над метър и деветдесет — му придаваха внушителен и представителен вид, въпреки че на два пъти беше пропилял голяма част от този свой капитал да обяснява причините за фиаското си в две външнополитически събития. Първото — изпращането на храна и оръжия за въстаниците срещу репресивния режим в Бхуто, бунт, приключил с хиляди арести и екзекуции и довел в крайна сметка до стабилизирането на режима. Второто — прекалено нерешителната намеса в граничен спор между Русия и Литва, в резултат на който Москва не само завзе територия от малката република, но и разположи своя войска там. Това предизвика масово преселение към Каунас, бунтове за храна и стотици жертви.
Престижът му в Европа бе силно накърнен, доверието към него на Капитолия — разклатено, и той не можеше да си позволи нова погрешна стъпка — особено към един толкова отдавнашен съюзник.
Стив Бъркоф пърхаше като пчеличка около президента, когато влязоха — само дето не му дръпна стола да седне, а после наля кафе за двамата, когато се настаниха. Президентът заговори, без да изчака останалите да седнат.
— Господа — подхвана той, — преди петнадесет минути пред двореца Кионбок в Сеул е избухнал камион с озвучителна техника. Няколко десетки зрители и политици са били убити, но за момента КЦРУ не разполага с никакви улики какво е станало, нито кой и защо го е извършил. Не са получавали предупреждения и никой не се е обадил, за да поеме отговорността. Посланик Хол поиска единствено да изразим отново подкрепата си към правителството и народа на Южна Корея. Упълномощих правителствения говорител Трейси да направи съответното съобщение. Посланик Хол незабавно ще разпространи изявление, което в най-общи линии заклеймява този терористичен акт. — Той се облегна назад. — Ърни, в случай че Северна Корея се окаже в дъното му, каква ще бъде стандартната ни политика на действие?
Министърът на отбраната се обърна към една от секретарките и каза:
— Файл СК-СГ.
Докато се извърне отново към масата, на екраните се бе появил надписът „Северна Корея — ситуация на готовност“. Той скръсти ръце.
— Накратко, господин президент, ще преминем към отбранителен план 5. Обявяваме тревога в базите си в Южна Корея и Япония и започваме да прехвърляме войски по въздуха от Форт Пендълтън и Форт Орд. Ако разузнаването долови и най-малкия признак за мобилизиране на севернокорейската армия, минаваме незабавно на план 4 и започваме да прехвърляме корабите си от Индийския океан и да разполагаме силите за бързо реагиране. Ако севернокорейците отвърнат с подобни мерки, събитията тръгват с пълна сила и преминаваме бързо през ускорено прилагане на планове 3,2 и 1. — Той хвърли поглед на монитора и посочи с пръст раздела, озаглавен „Военни игри“. — Ако ситуацията стане необратима, разполагаме с три възможни варианта.
Худ разгледа лицата на присъстващите. Всички бяха спокойни с изключение на Линкълн, който се бе навел напред и развълнувано потропваше леко с крак. Обичаше да действа със замах и драматичната ситуация му допадаше. Коренно противоположна бе реакцията на Мелвин Паркър. Лицето и позата му излъчваха въздържаност, също като тези на Ърни Колон. В подобни ситуации военните никога първи не препоръчваха употребата на сила. Те знаеха добре цената на подобни „успешни“ операции. Винаги политиците и държавните служители, нетърпеливи или неудовлетворени, се стремяха да си осигурят някоя победа, колкото и бърза и нечиста да е тя.
Министърът на отбраната си сложи очилата за четене и се загледа в монитора. Проследи с пръст менюто и освети заглавието „Допълнение към бялата папка по отбраната“.
— Ако започне война и САЩ възприеме само подкрепяща роля, Южна Корея ще бъде победена от Северна в рамките на две до три седмици. Сами виждате какво е съотношението между Севера и АРК.
Худ разгледа цифрите. Те потвърждаваха думите на Колон за по-неизгодното положение на армията на Република Корея.
| Численост | Юг | Север |
|---|---|---|
| Армия | 540 000 | 900 000 |
| Флота | 60 000 | 46 000 |
| Въздушни сили | 55 000 | 84 000 |
| Общо | 655 000 | 1 030 000 |
| Сухопътна бойна техника | ||
| Танкове | 1 800 | 3 800 |
| Бронетранспортьори | 1 900 | 2 500 |
| Артилерия | 4 500 | 10 300 |
| Авиация и флота | ||
| Бойни поделения | 190 | 434 |
| Кораби | 60 | 310 |
| 1 | 26 | |
| Тактически самолети | 520 | 850 |
| Поддържащи самолети | 190 | 480 |
| Хеликоптери | 600 | 290 |
След няколко секунди Колон отново извика менюто и освети „Последни данни за Осма американска армия“.
— При втория вариант се намесват нашите сили на юг. Дори тогава нямаме преимущество.
Худ се зачете в новите данни.
| Армия | 25 000 |
| Флота | 400 |
| Въздушни сили | 9 500 |
| Танкове | 200 |
| Бронетранспортьори | 500 |
| Тактически самолети | 100 |
— Единственият смисъл да се присъединим към южнокорейците на полесражението е в ролята на „спирачка“: дали Северна Корея наистина е готова да поведе война със САЩ?
— А ако само ги подкрепим, няма ли да постигнем същия ефект? — попита директорът на ЦРУ Кид.
— За съжаление — не. Ако Пхенян реши, че не ни стиска да се намесим, ще атакува Сеул, както Багдад нападна Кувейт, когато сметнаха, че само ще седим и ще гледаме.
— Обаче ние хубавичко ги изненадахме — измърмори Линкълн.
— А третият вариант е да нанесем изпреварващ удар, така ли? — намеси се президентът нетърпеливо.
— Именно — отвърна Колон. — Заедно със южнокорейците унищожаваме с конвенционални оръжия комуникационните центрове, снабдителните бази и заводите за преработка на уран. Ако предвижданията ни са верни, севернокорейците ще седнат на масата за преговори.
— А защо да не се обърнат към Китай и да не ни дадат отпор? — попита директорът на ЦРУ Кид.
— Понеже знаят — отвърна председателят на КНЩ Паркър, — че след съкращаването на помощите през 1968 в 1970 година се оказа, че дванадесет корейски и две американски дивизии не са в състояние да отбият евентуално севернокорейско нападение. Затова плановете ни за отбрана почти изцяло се основават на употреба на атомно оръжие на ранен етап.
— Информацията от нас ли е изтекла? — поинтересува се президентът.
— Не, господин президент. Прочели са го във военните ни списания. През 1974 година излезе статия за плановете ни за употреба на атомно оръжие срещу Северна Корея. Май че беше в „Тайм“ или „Ролинг
