ягоди и кисело мляко, който Шарън обичаше.
На екрана на този телевизор никога не са били пускани видеозаписи от празнувания на рождени дни, партита около басейна в градината, годишнини, гостувания на роднини и колеги. От това легло Худ никога не беше наблюдавал как изгрява и залязва слънцето. Никога не беше лежал в него болен от грип и не бе усещал как рита още нероденото му дете в корема на жена му. Ако повикаше децата, те нямаше да дойдат.
В очите му започнаха да напират сълзи. Обърна се да погледне часовника или нещо друго, каквото и да е, за да прекъсне този поток от мисли и картини от миналото. Трябваше да го преодолее колкото може по- скоро. Времето не чакаше. Все още имаше професионални задължения. Но, Боже Господи, нямаше никакво настроение да отиде на работа. Да разговаря и да се преструва на също толкова щастлив, колкото е, когато приказва със сина си, да се пита кой знае и кой още не е разбрал за развода му от вашингтонската машина за моментално разпространяване на клюки, на която викаха „лозата“.
Погледна към тавана. Част от него беше искала това да стане. Худ имаше нужда от свобода, за да си върши работата. Искаше да престане да бъде критикуван и осъждан от Шарън, да престане непрекъснато да разочарова жена си.
Но друга част от него, и то много по-голяма, дълбоко съжаляваше, че се беше стигнало до тук. Нямаше вече да има с кого да споделя преживяванията си и децата щяха да страдат заради недостатъците на родителите си.
Истината за окончателния му развод се стовари върху него с всичка сила и Худ остави сълзите да потекат свободно по бузите му.
3.
Вашингтон
Неделя, 18,32 часа
Шестдесет и една годишната първа дама Меган Кетрин Лорънс се спря пред едно тясно, дълго огледало в позлатена рамка от края на седемнадесети век, поставено върху подобаващ за него шкаф. Огледа за последен път късата си, права побеляла коса и сатенената рокля с цвят на слонова кост, преди да вземе белите си ръкавици и да напусне салона на третия етаж. Остана доволна от вида си. Високата, стройна и елегантна жена прекоси южноамериканския килим от колекцията на президента Хърбърт Хувър и влезе в президентската спалня. Личният будоар на президента беше точно срещу нея. Тя погледна към осветените от лампите бели стени и светлосините завеси на Кенеди, към леглото, използвано за първи път от Гроувър и Франсис Кливланд, към люлеещия се стол, в който нежната и предана Илайза Джонсън е чакала новини от процеса през 1868 година за подвеждане под съдебна отговорност на нейния съпруг Ендрю, към масичката до леглото, където седмият президент Ендрю Джексън всяка нощ изваждал миниатюрния портрет на починалата си съпруга от мястото му до сърцето си и го поставял върху масата до любимата й Библия, за да бъде сигурен, че лицето й ще бъде първото нещо, което виждал всяка сутрин.
Меган се усмихна, когато огледа стаята. Когато за първи път се нанесоха в Белия дом, приятели и познати й казваха, че
Нейният съпруг, бившият губернатор Майкъл Лорънс, беше изкарал един мандат като президент на Съединените щати, когато поредица от резки спадания на курса на акциите на борсата спомогнаха умереният консерватор да загуби с минимална разлика изборите от вашингтонските аутсайдери Роналд Бъзър и Джак Джордан. Експертите по политическите въпроси отдаваха загубата на факта, че благодарение на фамилното богатство, спечелено от добива на червено дърво в щата Орегон, той не бе особено засегнат от спадането на курса на акциите на борсата. Майкъл Лорънс обаче не беше съгласен с тях и се зае да докаже, че не е от хората, които се предават лесно. Вместо да стане символичен партньор в някоя адвокатска фирма или член на Директорския съвет на фамилната корпорация, бившият президент остана във Вашингтон, основа неформалния мозъчен тръст „Американски разум“ и стана негов изпълнителен директор. Той използва следващите осем години, за да отстрани недостатъците в своя първи президентски мандат, като се започне от икономиката и се стигне до външната политика и социалните програми. Членовете на неговата организация участваха в кръгли маси по телевизията в неделя сутрин, пишеха статии, публикуваха книги, произнасяха речи. Имайки за съперник един слаб действащ вицепрезидент и избрал за свой вицепрезидент сенатора от щата Ню Йорк Чарлс Котън, Майкъл Лорънс беше преизбран с убедително мнозинство. Рейтингът на неговата популярност беше около 60 процента и преизбирането му се считаше за безспорно.
Меган прекоси стаята и отиде до будоара на президента. Вратата беше затворена, защото това беше единственият начин в банята да се задържи топлина, тъй като между старите стени ставаше течение. Това означаваше, че нейният съпруг вероятно още беше под душа, и това я изненада. В седем часа щяха да пристигнат видни гости за малък, половинчасов коктейл в кабинета на втория етаж. Обикновено съпругът й обичаше да е готов петнадесет минути преди това и да седи, разглеждайки дебелата папка със сведения за положителните качества, недостатъците и фамилните подробности на чуждестранните гости. Тази вечер той щеше да приеме новоназначените посланици на Швеция и Италия преди официалната вечеря, която щеше да даде за представителите на някои важни държави в Организацията на обединените нации. Техните предшественици бяха убити по време на неотдавнашната обсада и бяха заменени набързо с други, за да се покаже пред света, че тероризмът не може да попречи на усилията за мир и на дипломацията. Президентът искаше да има възможността да се срещне с двамата мъже насаме. След това щяха да отидат в Синия салон за официалния прием преди вечерята с други влиятелни делегати в ООН. На самата вечеря трябваше да бъде демонстрирано единство и подкрепа след нападението от предишната седмица.
Президентът се беше появил малко преди шест часа и имаше достатъчно време да вземе душ и да се обръсне. Меган не можеше да разбере какво го беше забавило. Може би беше разговарял по телефона. Помощниците му се стараеха да сведат до минимум телефонните обаждания в личните му покои, но през последните дни те бяха зачестили, и то понякога дори в малките сутрешни часове. Тя не искаше да спи в една от спалните за гости, но вече не беше млада. Преди години, когато за първи път започнаха кампанията за президентството, можеше да мине само с два-три часа сън. Това вече не беше така. При съпруга й нещата бяха още по-зле. Изглеждаше по-уморен от обикновено и отчаяно се нуждаеше от почивка. Кризата в ООН ги беше принудила да отменят планираната ваканция на северозапад и още нямаха възможност да я насрочат за друга дата.
Първата дама се спря пред вратата и се ослуша. Душът не течеше. Не течеше и чешмата в мивката. Не се чуваше да говори и по телефона.
— Майкъл?
Съпругът й не отговори. Тя натисна месинговата дръжка и отвори вратата.
Пред банята имаше тясно антре. В нишата вдясно стоеше гардероб от черешово дърво, където прислужникът на президента оставяше дрехите си за през деня. В нишата вляво имаше тоалетна масичка от черешово дърво с голямо, силно осветено стенно огледало над нея. Президентът беше облечен в халат за баня в кралско синьо. Стоеше там и дишаше тежко, а в тесните му сини очи се четеше гняв. Кокалчетата на стиснатите му в юмруци ръце бяха побелели.
— Майкъл, добре ли си?
Той гневно я изгледа. Никога не го беше виждала толкова ядосан и… объркан, беше думата, която й дойде наум. Това много я изплаши.
— Майкъл, какво има?
Той погледна към огледалото. Погледът му омекна, а ръцете му се отпуснаха. Започна да диша по-леко. След това бавно се отпусна в стола от орехово дърво пред тоалетната масичка.
— Няма нищо — каза той. — Добре съм.
— Не изглеждаш добре — настоя тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди миг изглеждаше така, сякаш искаше да захапеш някого — каза му Меган.
Той поклати глава.
