Шефът на разузнаването натисна аудиобутона. От мъничкия спикер се разнесе писъкът на ветровете. Това сякаш запрати Хърбърт насред Хималаите. Или може би изпитваше нещо друго. Чувството, че е изваден на показ. Звукът се просмука от закрепения към инвалидната количка телефон до апарата на бюрото на Худ. Хърбърт не беше свикнал да работи пред публика. Това не му харесваше.

— Казвай — извика Хърбърт.

— Боб, мисля, че току-що се случи нещо край ядрения силоз — съобщи му полковник Огъст.

Хърбърт стрелна с поглед телефона на Худ. После се вторачи в самия Худ. Хърбърт искаше шефът му да изключи звука на проклетото нещо.

— Говорим за кожата на Майк — процеди Хърбърт през стиснати зъби.

— Вредата вече е нанесена — меко отвърна Худ и кимна към спикера на бюрото си, където пакистанският посланик все още беше на линията. После повиши глас.

— Полковник, каква е ситуацията? — попита той.

— Не съм сигурен, сър — отвърна Огъст. — Чух стрелба и крясъци. След това нищо. Останах на телефона още няколко минути, преди да реша да ви се обадя. Мислех да използвам промеждутъка, за да получа кодовете, в случай че отново се свържа с Майк.

— Полковник, имаше ли някакви индикации, които да посочат кой стреля и по кого? — попита Хърбърт.

— Не — отвърна Огъст. — Преди стрелбата да започне, чух само някой да крещи на останалите да залегнат и да се прикрият. Предполагам, че е бил генерал Роджърс.

— Вие в безопасност ли сте? — попита Хърбърт.

— При нас ситуацията няма промяна.

— Чудесно — каза Хърбърт. — Изчакай така.

Худ се обърна към спикера.

— Господин посланик, чухте ли доклада на полковника?

— До последната дума — отвърна посланик Симатна. — Ситуацията, изглежда, не е никак розова.

— Нямаме достатъчна информация, за да окачествим точно ситуацията — изтъкна Худ. — Съгласен съм с полковник Огъст, че трябва да приготвим кодовете за Майк Роджърс. Може би ако успее да влезе в силоза…

— Не мога да се съглася — прекъсна го Симатна.

— И защо, сър? — попита Худ.

— Почти сигурно е, че групата на генерала е атакувана от индийски войски — каза Симатна.

— Откъде да знаем, че не са пакистански войски, които предпазват силоза? — намеси се Хърбърт.

— Планинските отряди, които наблюдават глетчера, останаха от другата страна на контролираната зона — съобщи му Симатна. — Те са информирани за вашето нахлуване.

— „Нашето“ нахлуване? — възкликна Хърбърт. Дори не се опита да прикрие отвращението си. — В екипа има и пакистанец.

— Но под командването на американски военен офицер — припомни му Симатна.

— А откъде да знаем, че вашите планински отряди се подчиняват на инструкциите? — притисна го Хърбърт.

— Аз гарантирам за това — отвърна Симатна.

Худ се намръщи и прокара палец през гърлото си. Така казваше на Хърбърт да прекъсне започнатата дискусия. Хърбърт предпочиташе да прекъсне живота на посланика. Те се опитваха да спасят страната на този човек от пълно унищожение, а той не си помръдваше пръста, за да помогне да Майк Роджърс.

— Господин посланик — каза Худ, — трябва да приемем, че генерал Роджърс и хората му ще надделеят в тази схватка. След това ще трябва да влязат в силоза възможно най-бързо. Единственият разумен ход е да предоставим кодовете на полковник Огъст.

— Отново повтарям, че не мога да позволя това — отвърна Симатна. — Достатъчно неприятно е, че враговете ни могат да разкрият това стратегическо място. Но поне все още разполагаме с предпазни мерки.

— Какви предпазни мерки? — попита Худ.

— Преместването на ледения блок, разположен на върха на силоза, ще задейства експлозиви с таймер, които се намират в самия люк — обясни посланикът. — Освен ако верният код не бъде въведен в рамките на шестдесет минути, бомбата ще избухне. Ще предизвика серия конвенционални експлозии, които ще унищожат цялата повърхност.

— Ще убият враговете, а силозът ще остане непокътнат — каза Хърбърт.

— Точно така — потвърди посланикът.

— Господин посланик, заплахата от ядрена атака над Пакистан не е отминала — настоя Худ.

— Осъзнаваме го и затова трябва да предпазим нашите силози от разкриване — каза Симатна.

Този коментар привлече вниманието на Хърбърт. Беше привлякъл и това на Худ, ако се съдеше по изражението му. Посланикът току-що беше разкрил, че има и други силози, вероятно в други отдалечени райони. И това не беше случайно. Симатна искаше Оперативният център да го знае, и то сега.

Хърбърт беше сигурен, че е безсмислено да пита колко са силозите и къде са разположени. Въпросът беше дали разкриването на тази информация пред Делхи щеше да предизвика незабавен ядрен удар над региона или щеше да накара Индия да отстъпи. Вероятно второто. Ако индийското разузнаване нямаше информация за силозите, индийците нямаше да знаят къде да ударят. Може би затова го беше споменал Симатна. Сведенията щяха да звучат много по-автентично, ако бяха изтекли към Делхи от клон на американското разузнаване.

Разбира се, както с всичко друго, което Симатна им казваше, Хърбърт нямаше как да знае дали това е истина. Бяха сигурни в съществуването на един силоз. И дори нямаше как да знаят дали вътре изобщо има ядрени ракети. Може би съоръжението все още беше в строеж.

— Посланик Симатна, сега ще помоля полковник Огъст да освободи своята телефонна линия — каза Худ. — Той ще се обади отново веднага щом се свърже с генерал Роджърс.

Худ погледна към Хърбърт. Хърбърт кимна и каза на Огъст да прекъсне връзката, докато не установи отново контакт с Роджърс. После Хърбърт затвори телефона и се облегна назад.

— Благодаря — каза Симатна. — Моля ви, опитайте се да разберете и нашата позиция.

— Разбирам я — увери го Худ.

Хърбърт също я разбираше. Разбираше, че Роджърс и Огъст рискуваха живота си за хора, които нямаше да направят нищо, за да им помогнат. Беше в този бизнес достатъчно дълго, за да знае, че агентите под прикритие са считани за пушечно месо. Те се намираха в предните редици на лесно заменимите активи.

Освен когато човек ги познаваше.

Когато имаха имена, лица и съдби, които се преплитаха с твоята ежедневно.

Като Роджърс и Огъст.

Като Ударния отряд.

Над стаята отново се възцари тишина. Всички стояха неподвижно.

Освен сърцето на Хърбърт, което отчаяно препускаше.

58.

Глетчерът Сиячин

Петък, 02:35

В небесата над ледената поляна лумнаха бели и червени сигнални ракети. Сега Роджърс можеше да види войниците, които стреляха по тях. Бяха шепа войници от редовната индийска армия, вероятно излезли от контролираната зона. Четирима-петима бяха заели позиции зад ледени формации близо до входа.

Роджърс веднага залегна по корем и започна да се придвижва през неравния терен. Фрайдей се намираше зад ледения къс при входа на ракетния силоз. Той стреляше по индийците, за да им попречи да се приближат. Роджърс огледа входа за следи от присъствието на още войски. Не откри такива.

Освен това пламъците позволиха на Роджърс да види Самуел и Нанда. Двамата се намираха на около тридесет фута от него. Лежаха настрани зад дебело парче лед. Барикадата им беше приблизително три фута висока и петнадесет фута широка. Пакистанецът се беше протегнал зад жената. Притискаше лицето й към леда, беше я обгърнал с ръце, предпазваше я от всички страни. Роджърс нямаше време да съзерцава гледката, но иронията на пакистанския терорист, защитаващ индийски цивилен агент, не му убягна.

Вы читаете Буферна зона
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×