Рон Плъмър никога не беше изпитвал подобно усещане. Момент на всеобхватна еуфория, последван от момент, в който така му призля, че преходът беше физически дезориентиращ.

Когато се обадиха от Исламабад, посланик Симатна заслуша за секунда, а после широко се усмихна. Плъмър не трябваше да чака разговорът да бъде пуснат на стикера, за да разбере за какво става въпрос.

Майк Роджърс беше успял. По някакъв невероятен начин генералът беше предал съобщението на пакистанската база, която наблюдаваше силоза. Те го бяха изпратили към пакистанския министър на отбраната. Оттам касетата беше заминала в Си Ен Ен и съответно към целия свят.

— Името ми е Нанда Кумар — казваше високият глас сред пращенето на записа. — Аз съм индийска гражданка на Кашмир и агент на цивилна агентурна мрежа. В продължение на няколко месеца работих с индийските Специални гранични сили, за да изоблича група пакистански терористи. Специалните гранични сили ми казаха, че резултатът от действията ми ще бъде арестът на терористите. Вместо това информацията, която предоставях, послужи на Специалните гранични сили да натопят пакистанците. Терористите са виновни за много ужасяващи атентати. Но не са отговорни за бомбената атака над автобуса с поклонници и индуския храм на пазара в Шринагар, извършена в сряда. Това е работа на Специалните гранични сили.

Посланик Симатна все още сияеше, когато затвори телефона и се наведе към спикера на втория телефон. Това беше отворената линия към офиса на Пол Худ в Оперативния център.

— Директор Худ, чухте ли това? — попита посланикът.

— Да — отвърна Худ. — В момента върви и по Си Ен Ен.

— Това е напълно удовлетворително — каза Симатна. — Поздравявам както вас, така и вашия генерал Роджърс. Не знам как е успял да предаде съобщението на жената, но извършеното е впечатляващо.

— Генерал Роджърс е твърде впечатляващ човек — съгласи се Худ. — И ние бихме искали да разберем как е предал съобщението. Боб Хърбърт ме информира, че полковник Огъст не може да се свърже с него. Очевидно клетъчният телефон е замлъкнал.

— Стига да е само клетъчният телефон — пошегува се Симатна. — Разбира се, индийците сто процента ще обявят, че мозъкът на госпожица Кумар е промит от пакистанците. Но генерал Роджърс ще ни помогне да разсеем тази пропаганда.

— Генерал Роджърс ще каже истината, независимо каква е тя — дипломатично изтъкна Худ.

Докато Худ говореше, звънна другият телефон. Симатна се извини и отговори на обаждането.

Усмивката на посланика се разкриви секунда преди да се разпадне напълно. Слабото му лице пребледня. Рон Плъмър не смееше да си представи какви са новините. През отчаяния му мозък припламнаха мисли за пакистански ядрен удар.

Симатна не каза нищо. Само слушаше. След няколко секунди затвори телефона и погледна Плъмър. В очите му се четеше дълбока мъка.

— Господин Худ, опасявам се, че имам лоши новини за вас — каза посланикът.

— Какви лоши новини? — попита Худ.

— Очевидно леденият къс на върха на силоза е бил преместен или сериозно повреден при действията на генерал Роджърс.

— Не го казвайте — предупреди го Худ. — Не го казвайте, по дяволите.

Наистина нямаше нужда да го казва. Всички знаеха какво означава.

Защитните експлозиви около силоза бяха автоматично активирани. Без човек вътре в силоза, който да ги обезвреди, щяха да избухнат след няколко минути.

66.

Вашингтон

Четвъртък, 18:24

Пол Худ не можеше да повярва, че Майк Роджърс беше стигнал толкова далече, беше извършил истинско чудо, само за да бъде взривен от нещо, което можеше да се предотврати. Но да го предотвратят, означаваше да се свържат с него. Въпреки че Худ, Хърбърт и Кофи седяха в пълна тишина, отчаянието им беше прекомерно. Независимо от всички технологии, с които разполагаха, мъжете се чувстваха безпомощни като същества от каменната ера.

Худ се беше свлякъл в коженото си кресло. Гледаше надолу, засрамен от това нехарактерно усещане за безпомощност. В миналото винаги имаше резервни варианти. Някой, на когото да се обадят за помощ, време, за да придвижат ресурсите в правилната позиция, или дори най-елементарното — средство за комуникация. Но не и сега. И подозираше, че Майк, Нанда или някой от останалите беше използвал до крайност своя дух закрилник, за да спре ядрената война. Худ не смяташе, че ще им помогне, ако се моли за тяхното спасение. Може би техният живот и животът на бойците от Ударния отряд беше цената, която трябваше да платят. Все пак Худ тихичко се помоли на всички онези християнски, индуски и мюсюлмански божества, които ги бяха подкрепяли дотук, да им помогнат още мъничко. Пол Худ не беше готов да загуби Майк Роджърс. Все още не.

— Може би Майк и момичето вече са напуснали района — предположи Кофи.

— Възможно е — каза Хърбърт. — Въпреки че доколкото познавам Майк, той ще продължи да излъчва съобщението още известно време. Те няма как да разберат, че съобщението е получено.

Кофи се намръщи.

— Но дори и да са напуснали мястото, едва ли са се отдалечили на достатъчно разстояние — продължи Хърбърт.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кофи.

— Там където се намират, е непрогледна нощ — обясни Хърбърт. — Предполагам, че след като свършат със съобщението, Майк ще предпочете да намери подходящо място, в което да се приютят до изгрев слънце. Докато околността се постопли. Ако някой е бил ранен в по-ранната престрелка, Майк ще отдели от времето си, за да му предостави първа помощ. Най-лошото е, че не знаем с колко време разполагаме до взрива. Очевидно Майк е проникнал някак в силоза, за да изпрати съобщението. Експлозивите са се активирали, когато е преместил ледения къс. Това означава, че може би остават броени минути.

— Не мога да повярвам, че онези копелета в Пакистан не могат да спрат процеса — каза Кофи.

— Аз пък вярвам — отвърна Хърбърт. — И ще ти кажа какво се случва точно в този момент. Мислих над това. Обзалагам се, че са изградили мрежа от подземни силози, свързани помежду си посредством тунел. Точно сега ядрените ракети автоматично се пренасочват към друго място.

— Искаш да кажеш като подземен „Скъд“ — отбеляза Кофи.

— Именно — отвърна Хърбърт. — Веднага щом излезе от обсега на експлозията, силозът и онзи, който го е открил, заминават в небесата. Сред развалините няма да бъдат открити сведения за ядрено оръжие. Винаги могат да заявят, че това е била някаква лаборатория на учени, изследващи глетчера, или подслон за войници, патрулиращи в района, или каквото си поискат.

— И нищо от това не ни помага да измъкнем Майк оттам — мрачно констатира Кофи.

Докато Хърбърт говореше, телефонът иззвъня. Худ вдигна слушалката. Обаждаше се Стивън Вийнс от Националната разузнавателна служба.

— Пол, ако Майк все още се намира на платото Читишин, имаме нещо на широкообхватната камера, за което трябва да знае — каза Вийнс.

Худ включи спикера и изправи гръб.

— Казвай, Стивън.

— Преди няколко минути забелязахме летателен апарат, който навлиза в района — каза Стивън. — Смятаме, че е индийски Ми-35, вероятно същият, с който влязоха в конфликт по-рано. Презареден с гориво и готов за още един рунд.

Докато Вийнс говореше, Худ и Хърбърт си размениха бързи, изпълнени с надежда погледи. Не трябваше да казват нищо. Изведнъж се беше появила възможност. Въпросът беше дали разполагаха с достатъчно време да я използват.

— Стивън, остани на линията — каза Худ. — Благодаря ти. Благодаря ти страшно много.

Контролирайки със сетни усилия движенията си, Хърбърт сграбчи телефона на инвалидната си количка и трескаво набра номера на връзката си в индийското военно министерство.

Худ също направи нещо. Тайничко, отвътре.

Вы читаете Буферна зона
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×