специализирала в разследването на икономическите престъпления. Много от старите ми приятели знаят кой съм и с какво се занимавам сега. Те с готовност сътрудничат и аз научавам доста неща. Тази информация отива главно за онези хора на отсрещната страна на улицата, които стоят над мен.

— Джордж, много съм впечатлен. Препращаш ли я и на ЦРУ?

— Бих могъл, но се опасявам, че могат да станат докачливи на тема кой какви пълномощия има и разни подобни неща.

Като чу това, Райън повдигна вежди.

— Ед Фоли не е такъв човек. Той е истински професионалист от старата школа и още не е заразен от бюрокрацията в Ленгли. Защо не го поканиш в кабинета си на обяд. Мисля, че не би имал нещо против това, което вършиш. Същото се отнася и до Мери Пат. Тя ръководи оперативната дирекция. Мери Пат е каубойка и иска резултати.

— Вземам си бележка. Джак, не можеш да си представиш колко приказливи са хората и какви неща са готови да ти кажат при определени обстоятелства.

— Как успя да спечелиш толкова много пари на „Уолстрийт“, Джордж? — попита Райън.

— Главно с това, че знаех малко повече за човека отсреща — отвърна Уинстън.

— Тук при мен също помага. Добре, ако нашите приятелчета решат да осъществят намеренията си, какво ще правим?

— Джак! Не, в случая ще е по-добре, господин президент, ние финансираме китайската индустриална експанзия от няколко години. Те ни продават разни неща, плащаме за тях в брой, а след това или използват парите за собствените си цели на международните валутни борси, или купуват неща, които внасят от други страни. В много от случаите биха могли да купуват същите неща от нас, но от американския производител може би с половин процент по-скъпо. Нарича се „търговия“, защото, теоретично погледнато, разменяш нещо свое за нещо на този отсреща — точно както децата си разменят бейзболни карти. Но те не играят играта по същия начин. Продават някои свои стоки на дъмпингови цени, само за да се сдобият с долари. Тук ни предлагат стоките си по-евтино, отколкото на своите граждани. А това, технически погледнато, е в нарушение на два федерални закона. — Уинстън сви рамене. — Вярно е, че ние прилагаме този закон малко селективно, но него го има. Той е част от законодателството за реформата в търговията, което приехме преди няколко години, защото играта, която играеха японците…

— Спомням си, Джордж. Тя стана причина за ограничена война, в която загинаха хора — отбеляза президентът на Съединените щати. Най-лошото може би беше, че точно тя сложи началото на процеса, който завърши с това, че Райън се озова тъкмо в този кабинет.

— Съгласен съм — каза министърът, — обаче това все пак си е един закон и не е приет само за да се отнася за японците. Джак, ако приложим спрямо Китай същите търговски закони, каквито те прилагат към нас, сметките им във валута рязко ще намалеят. Това лошо ли ще бъде? Не, не и при този отрицателен баланс за нас, който сега имаме в търговията с тях. Знаеш ли, че ако започнат да произвеждат автомобили и продължат да играят същата игра, каквато играят във всичко останало, нашият търговски дефицит много бързо ще започне да става застрашителен, а и често казано, на мен ми омръзна да финансираме тяхното икономическо развитие, а след това те да купуват тежко оборудване от Япония и от Европа. Ако искат да търгуват със Съединените американски щати, добре, но нека това да бъде истинска търговия. Можем да издържим на търговска война с която и да било страна, защото американските работници могат да произвеждат не по-лоши стоки от който и да било в света, а дори и по-добри. Ако обаче ги оставим да ни мамят, те ще ни излъжат, Джак, а това няма да ми е приятно също толкова, колкото ако бъда измамен в игра на карти. Обаче тук, приятел, залозите са неимоверно по-високи.

— Слушам те, Джордж. Но ние не искаме да опираме пистолета в главите им, нали? Така не се постъпва с една държава, особено с голяма страна, освен ако нямаш солидни причини, за да го направиш. Сега нашата икономика се развива твърде добре. Можем да си позволим да бъдем малко по-великодушни.

— Може би, Джак. Това, което имах предвид, беше едно приятелско подсещане от наша страна, а не точно пистолет, опрян в главата. Той си е винаги там, в кобура — големият пистолет със статута на най- облагодетелствана нация в търговията. Те го знаят, а и ние знаем, че те го знаят. Законите от търговската реформа можем да прилагаме абсолютно към всяка страна и според мен идеята, която стои зад тях, ми се струва напълно логична. Били са използвани като тояга спрямо много страни, но ние никога не сме ги прилагали към Китайската народна република. Защо?

Президентът сви рамене, без да крие, че отговорът го затруднява.

— Защото все още не ми се е предоставяла подобна възможност, а преди мен прекалено много хора в този град просто искаха да им целуват колективните задници.

— От такова нещо ти остава лош вкус в устата, господин президент.

— Възможно е — съгласи се Джак. — Добре, поговори по въпроса със Скот Адлер. Всички посланици работят за него.

— Кой е в Пекин?

— Карл Хич. Дипломат от кариерата, който наближава шестдесетте. Предполага се, че е много добър, а и това ще е последното му назначение.

— Е, нещо като отплата за палтата, които е държал на разни хора през всичките години.

Райън кимна.

— Нещо такова, предполагам. Не съм съвсем сигурен. Не съм много запознат как са тези неща в работите на Държавния департамент. — Въздържа се да добави, че в ЦРУ те бяха по-лоши.

Този кабинет е много по-хубав, каза си Бърт Манкузо. А и пагоните на бялата му лятна униформа сега бяха малко по-тежки с четирите звезди, вместо с двете, които беше успял да получи като командващ тихоокеанския подводен флот. Но това беше всичко. Адмирал Дейв Сийтън беше назначен за командващ военноморските операции и президентът (или някой негов приближен) беше решил, че Манкузо е човекът, подходящ за командващ въоръжените сили в района на Тихия океан. Така че сега той работеше в същия кабинет, обитаван някога от Честър Нимиц и други добри, а някои и блестящи офицери. От дните, когато беше обикновен курсант във военноморската академия в Анаполис, до онези много години наред, които прекара като действащ военноморски офицер, беше изминало много време. Особено пък като се има предвид, че след това само веднъж беше командвал кораб в открито море, американската подводница „Далас“, въпреки че щеше да запомни това пътуване с двете мисии, с които беше натоварен и за които все още не можеше да говори пред никого. Това, че някога беше служил за кратко време на един и същи кораб с президента, изглежда, не беше навредило много на кариерата му.

С новия пост му дадоха луксозна държавна къща и значителен брой моряци и офицери, които да се грижат за него и съпругата му — всичките му синове бяха в колежи, — както и полагащите му се шофьори, официални коли, а и въоръжени бодигардове. Като шеф на тихоокеанското военно командване сега Манкузо докладваше директно на министъра на отбраната Антъни Бретано, който от своя страна докладваше директно на президента Райън. Манкузо получи и някои нови придобивки. Сега той имаше директен достъп до всякакви сведения на разузнаването, включително до най-секретните, до източниците и методите за тяхното получаване. Знаеше откъде е дошла информацията и по какъв начин е била получена, защото като човека на Америка, отговарящ за една четвърт от земното кълбо, трябваше да бъде запознат с всичко, за да може да дава съвети на министъра на отбраната, който от своя страна запознаваше президента със становището, намеренията и желанията на шефа на тихоокеанското военно командване.

В Тихия океан, изглежда, всичко е наред, си каза Манкузо, след като се запозна с първата сутрешна сводка на разузнаването. Разбира се, не винаги беше така, включително и неотдавна, когато той трябваше да се справя със сравнително голям конфликт с японците — в цивилизования речник думата „война“ вече не се използваше много често. Това беше довело до загуба на две от неговите ядрени подводници, които според Манкузо бяха унищожени чрез измама и предателство, въпреки че някой по-обективен наблюдател би определил като ефикасна и умела тактиката, приложена от противника.

До неотдавна той беше уведомяван за местоположението и действията само на своите различни видове подводници, но сега му се докладваше и за неговите самолетоносачи, разрушители, крайцери и снабдителни кораби, плюс сведения за морската пехота и дори за сухопътните и военновъздушните сили, за които, технически погледнато, също отговаряше като шеф на тихоокеанското военно командване. Всичко това означаваше, че трябваше да изпие три чаши кафе, докато се запознае със сутрешната сводка на

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×