— Ще се видим на обяд, Роби — каза Джак, когато вратата се затваряше.
— Господин президент, на трета линия директор Фоли — чу той глас в микрофона.
Джак вдигна слушалката на засекретения телефон и натисна съответния бутон.
— Добро утро, Ед.
— Здравей, Джак, имаме още новини от Москва.
— Как ги получихме? — попита първо Джак, за да се подготви за информацията, която щеше да получи.
— Чрез засичане — отвърна директорът на Централното разузнавателно управление, имайки предвид, че информацията е достоверна. Комуникационното разузнаване беше най-достоверно, защото обикновено хората рядко лъжат по радиостанциите и телефоните. — Изглежда, че там отдават голямо значение на случая, а милиционерите си говорят съвсем свободно по радиостанциите.
— Добре, какво узна?
— Там засега смятат, че главният обект е бил Распутин. Той станал доста влиятелен, след като натрупал куп пари от своите… служителки — каза деликатно Ед Фоли. — Опитал се да започне бизнес и в други сфери. Може би е оказал малко повече натиск върху някой, който не обича да го пресират.
— Така ли мислиш? — попита Рейли.
— Михаил Иванич, не знам какво да мисля. И аз като теб не вярвам в съвпадения — отвърна лейтенантът от московската милиция Олег Провалов. — Бяха в бар за чужденци, което си личеше от качеството на водката, която се сервираше.
Рейли не беше съвсем новак в Москва. Вече беше изкарал там четиринадесет месеца, а преди това беше помощник-специален агент, отговарящ за нюйоркския филиал на ФБР, но не и за контраразузнаването. Рейли беше експерт по ОП — организираната престъпност, който беше прекарал петнадесет напрегнати години в борба с Петте семейства на нюйоркската мафия, по-често наричана ЛКН — Ла Коза Ностра. Това беше известно на руснаците и той установи с местните ченгета добри отношения, особено след като уреди на някои висши офицери от милицията да заминат за Америка, за да участват чрез Националната академична програма на ФБР в курс за следдипломна квалификация на висши ченгета, който се ценеше много в американската полиция.
— Имал ли си случай с подобно убийство в Америка?
Рейли поклати глава.
— У дома човек може да се снабди сравнително лесно с пушка или пистолет, но не и с противотанково оръжие. Освен това използването му моментално го превръща в случай на федералните, а те се научиха да стоят колкото е възможно по-далеч от нас. Е, някои умници използваха експлозиви за взривяване на коли — призна той, — но само за да убият хората в колата. Нападение като това би било за тях прекалено очебийно. Що за човек беше Овсеенко?
Последва сумтене, след което Провалов почти изплю думите:
— Беше сводник. Ловеше жени, които си разтваряха краката, а след това им вземаше парите. Никак не ми е жал за него, Мишка. Едва ли са много онези, на които липсва, но предполагам, че е оставил след себе си празнина, която в следващите дни трябва да бъде запълнена.
— Обаче според теб обектът е бил той, а не Сергей Головко?
— Головко? Нападение срещу него е направо безумие. Та той е шеф на такъв важен държавен орган. Мисля, че никой от престъпниците не би се решил на подобно нещо.
Може би, помисли си Рейли, но едно голямо разследване не се започва с подобно предубеждение, Олег Григориевич. За съжаление той не би могъл да изкаже гласно мисълта си. Бяха приятели, но Провалов беше чувствителен, защото знаеше че руската милиция не можеше да се мери с американското ФБР. Беше разбрал това в Куантико. Сега той прибягваше до обикновената практика — проверяваше от коя шумка ще изскочи заек. Караше своите хора да разговарят с познатите на Овсеенко, за да разберат дали е говорил за свои врагове, за спорове или някакво противоборство, и проверяваше чрез информатори дали някой в подземния свят на Москва не е говорил за подобни неща.
Рейли знаеше, че руснаците се нуждаят от помощ в техническата страна на разследването. В момента те дори не можеха да открият самосвала. Имаше няколко хиляди такива коли, а тази може да е била открадната, без дори собственикът й да разбере, че я няма. Тъй като изстрелът е бил даден от горе на долу, в каросерията едва ли са останали някакви следи, по които може да бъде разпознат камионът, а той беше нужен за откриване на останки от косми или някакви тъкани. Разбира се, никой не беше успял да запише регистрационния номер, нито пък наблизо е имало човек с фотоапарат в такъв пиков час. Е, поне засега. Понякога след ден-два се появява някой. Във важните разследвания се търсят някакви насоки и те обикновено идват от някой, който не може да си държи устата затворена. Да водиш разследване сред хора, които умеят да си държат езика зад зъбите, беше много неблагодарна работа. За щастие престъпниците не бяха толкова предпазливи, като се изключат умните, а Рейли беше разбрал, че в Москва те не са малко.
Имаше два вида такива умници. Първите бяха офицери от КГБ, останали без работа след поредицата от големи съкращения на личния състав, подобно на тези, извършени в американските въоръжени сили. Тези потенциални престъпници бяха опасни. Това бяха професионалисти с опит в тъмни операции, които знаеха как да вербуват и да използват другите и как да действат незабелязано — хора, които според Рейли бяха печелили играта с ФБР въпреки положените големи усилия от страна на отдела за контраразузнаване при Бюрото.
Другите бяха нещо като не съвсем отминало ехо на предишния комунистически режим. Викаха им „толкачи“ от глагола „бутам“. В предишната икономическа система те бяха смазочното масло, благодарение на което машината се движеше. Те улесняваха задвижването на нещата благодарение на всестранните им връзки. Бяха нещо като партизани, които използваха тайни пътеки в гората, за да преместват нещата от едно място на друго. С падането на комунизма техните умения станаха особено ценни, защото тук никой нямаше и понятие какво е това капитализъм, а способността на някой да задвижва работите стана по-ценна отвсякога, а и се заплащаше далеч по-добре от преди. Както винаги талантът отиваше там, където бяха парите, а в една страна, която все още се учеше какво означава силата на закона, беше естествено за хора с такива способности да нарушават съществуващите закони първоначално заради този, който имаше нужда от тях, а почти веднага след това заради личните си интереси. Бившите толкачи сега бяха най-богатите хора в държавата. С богатството дойде и властта, с нея корупцията, а с корупцията и престъпността, и то до такава степен, че ФБР започна да действа в Москва почти толкова активно, колкото и ЦРУ. И то с основание.
Съюзът между бившето КГБ и бившите толкачи беше на път да създаде най-могъщата и усъвършенствана престъпна империя в човешката история.
Рейли трябваше да се съгласи, че този Распутин — името означава буквално „развратен“ — може да е бил част от тази империя и неговата смърт може да е била свързана с нея. Или пък с нещо съвсем друго. Това ще бъде едно много интересно разследване.
— Добре, Олег Григориевич, ако имаш нужда от помощ, ще направя всичко възможно, за да ти я окажа — обеща агентът от ФБР.
— Благодаря ти, Миша.
Те се разделиха, всеки със своите мисли.
1.
Ехо от взрива
— И така, кои са враговете му? — попита подполковник Шабликов.
— Григорий Филипович ги имаше много. Беше грубиян. Твърде много хора се чувстваха засегнати от него и…
— Нещо друго? — настоя Шабликов. — Едва ли бе разкъсан на парчета насред улицата само защото е засегнал чувствата на някой престъпник!
— Започна да мисли за внос на наркотици — добави информаторът.
— Аха! Разказвай.
— Гриша установи контакт с колумбийци. Срещна се с тях преди три месеца в Швейцария и се опитваше
