сега убиха и баща й.
Зрението й започваше да се възвръща, но все още всичко бе неясно. Над нея пулсираха вълни от топлина. Тя заопипва нагоре по крака му, стигна до колана и продължи внимателно по ризата, докато пръстите й докоснаха влажно лепкаво петно. То се разширяваше. Там Чарли замръзна в ужас и не успя да накара ръката си да продължи.
— Тате — прошепна тя.
— Чарли?
Не беше повече от тих, дрезгав грак… но беше той. Ръката му намери главицата й и слабо я притегли.
— Ела тук. Приб… приближи се.
Тя изпълзя до него и лицето му изплува от сивото заслепение. Лявата му половина беше изкривена в гримаса, а окото в нея бе силно кръвясало, напомняйки й за онази сутрин в Хейстингс Глен, когато се събудиха в мотела.
— Тате, виж какво чудо стана — изстена Чарли и заплака.
— Няма време — настоя той. — Слушай. Слушай, Чарли!
Тя се наведе към него и сълзите й закапаха по лицето му.
— Това приближаваше, Чарли… Не си хаби сълзите по мен. Но…
— Не! Не!
— Чарли, млъкни! — сопна се грубо той. — Сега те ще искат да те убият. Разбираш ли? Никакви… никакви игри повече. Сваляме ръкавиците. — Произнесе го „ръфисите“ с ъгълчето на жестоко изкривената си уста. — Не им позволявай, Чарли. Не им позволявай да замажат всичко. Не им позволявай да кажат… просто пожар…
Той бе надигнал леко глава и сега я отпусна назад, задъхан. Отвън, неясно сред гладното пращене на огъня, се чу слабото и маловажно пукане на пушки… и отново цвилене на коне.
— Тате, не говори… почивай…
— Няма време. — Използвайки дясната си ръка, той успя да се изправи донякъде. От двете ъгълчета на устата му струеше кръв. — Ти трябва да избягаш, Чарли, ако можеш. — Тя изтри кръвта с подгъва на якето си. Огънят я напичаше откъм гърба. — Опитай се да избягаш. Ако трябва, убий всички на пътя си, Чарли. Това е война. Накарай ги да разберат, че са били на война — гласът му вече отпадаше. — Избягай, ако можеш, Чарли. Направи го заради мен. Разбираш ли?
Тя кимна.
В дъното се стовари друга греда сред пламтящ фойерверк от оранжевожълти искри. Горещината вече струеше към тях като от отворена паст на пещ. По кожата й накацаха искри и изгаснаха подобни на гладни хапещи насекоми.
— Направи го — той изкашля гъста кръв и се насили да продължи, — направи го така, че никога повече да не могат да извършат подобно нещо. Пали, Чарли. Изгори всичко, до основи.
— Тате…
— Върви сега. Преди всичко да е пламнало.
— Не мога да те оставя — изхлипа тя с разтреперан, безпомощен глас.
Анди се усмихна и я придърпа още по-близо, сякаш за да й пошепне нещо на ухото. Но вместо това я целуна.
— …бичам те, Ча… — каза той и умря.
20
Дон Джулс се бе оказал в позицията на главнокомандващ поради липса на други желаещи. Той удържа хората, колкото можа, след започването на пожара, убеден, че малкото момиченце ще побегне в техния обсег на обстрел. Когато това не се случи — агентите пред конюшнята започнаха да долавят с по някой поглед какво е станало с онези зад нея, — реши че не може да чака повече, ако иска да ги задържи. Започна да се придвижва напред и останалите тръгнаха с него… но лицата им бяха напрегнати и вкаменени. Те вече не приличаха на мъже, тръгнали на лов за патици.
Тогава от вътрешната страна на двойните врати бързо се раздвижиха сенки. Тя излизаше. Оръжията се вдигнаха: двама стреляха преди навън да се е появило каквото и да било. После…
Но не беше момиченцето; бяха конете, шест, осем, десет, с избила по козината им пяна, с въртящи се очи, обрамчени в бяло, обезумели от страх.
Хората на Джулс, с пръсти на спусъците, откриха огън. Дори онези, които отначало се въздържаха да стрелят, като видяха, че излизат коне, а не човешки същества, изглежда бяха неспособни да спрат, след като колегите им започнаха. Това беше касапница. Два коня паднаха на колене, единият, цвилейки нещастно. В яркия октомврийски въздух бликна кръв и слегна тревата.
— Престанете! — кресна Джулс. — Престанете, дявол да ви вземе! Престанете да стреляте по тия проклети коне!
Със същия успех можеше да бъде крал Кнут и да дава заповеди на прилива. Мъжете — изплашени от нещо, което не можеха да видят, напрегнати до краен предел от бръмченето на алармената инсталация, положението яркожълто, огъня, който вече бълваше плътни черни облаци дим към небето, и силното буууммм на експлодиралия бензин за трактори — на края разполагаха движещи се мишени, по които да стрелят… и те стреляха.
Два коня лежаха мъртви на тревата. Друг беше паднал наполовина върху чакълената алея и хълбоците му бързо се издигаха и спадаха. Три други, полудели от страх, свърнаха наляво и се отправиха към неколцината мъже, пръснати там. Те отстъпиха със стрелба, но на единия краката се преплетоха и пищейки, той беше стъпкан.
— Престанете! — крещеше Джулс. — Престанете! Прекратете… прекратете огъня! Дяволите да ви вземат, престанете да стреляте, тъпаци!
Но касапницата продължаваше. Мъжете презареждаха оръжията си със странни, безизразни лица. Много от тях, подобно на Рейнбърд, бяха ветерани от Виетнамската война и лицата им носеха мрачния, сгърчен израз на хора, които отново преживяват с безумна сила стар кошмар. Няколко души бяха престанали да стрелят, но те бяха малцинство. Пет коня лежаха ранени или мъртви на тревата и алеята. Няколко бяха избягали, между тях и Некромант, развял опашката си като бойно знаме.
— Момиченцето! — изпищя някой, сочейки към вратата на конюшнята. — Момиченцето!
Беше твърде късно. Касапницата на конете току-що бе приключила и вниманието им бе раздвоено. По времето, когато се извърнаха към мястото, където Чарли стоеше с наведена глава, дребничка и смъртоносна в дънковото си костюмче и тъмносини три-четвърти чорапи, вълните от огън вече бяха започнали да се излъчват радиално от нея към тях, като нишки на някаква носеща смърт паяжина.
21
Чарли отново се потопи в силата и усети облекчение.
Загубата на баща й, пронизваща и остра като кинжал, избледня и се превърна само в тъпа болка.
Както винаги силата я привличаше подобно на омайна и ужасна играчка, чиито пълни възможности тепърва ще се разкриват.
През тревата, към неравната редица от мъже, препускаха бразди от огън.
„Вие сте избили конете, гадове мръсни“ — помисли си тя и гласът на баща й прозвуча като ехо, сякаш в съгласие: „Ако трябва, убий всички на пътя си, Чарли. Това е война. Накарай ги да разберат, че са били на война.“
Да, реши тя, ще ги накара да разберат, че са били на война.
Някои от мъжете се предаваха и вече бягаха. С леко завъртане на главата си тя кривна една от вълните огън надясно и трима души бяха погълнати, превърнати заедно с дрехите в пламтящи парцали. Те падаха на земята с гърчене и писъци.
Нещо изсвири покрай главата й, а друго парна с тънък огън китката й. Това беше Джулс, който от поста на Ричард се бе въоръжил отново. Той стоеше там, с разкрачени крака, с насочен пистолет и стреляше по
