мъж. Помните ли гатанката? Защо фермерът е почитан като стълб на обществото? Защото постоянно стърчи на полето.
Туп, туп, туп, по коридорите на мозъка му се спуска черен кон без ездач, с кръвясали очи, и подкованите с желязо копита вдигат меки, сиви буци мозъчна тъкан, а вкопаните отпечатъци с форма на загадъчни полумесеци се изпълват с кръв.
Шофьорът беше лесен обект. Действително. Един простоват шофьор на такси.
Той задряма и видя лицето на Чарли. А лицето на Чарли се превърна в лицето на Вики.
Анди Макджий и неговата съпруга, хубавата Вики. Изтръгвали са й ноктите, един по един. На четвъртия не е издържала и е проговорила. Така поне предполагаше той. Палец, показалец, среден, безимен. Тогава: „Спрете, ще говоря. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Само престанете да ме измъчвате! Моля ви.“ Така е казала. А след това… може да е било и нещастен случай… след това жена му бе умряла. Е, някои неща са над двама ни, а други — над всички ни.
Като Арсенала например.
Туп, туп, туп, черен кон без ездач идва, идва, идва: вижте, черен кон!
Анди спеше.
И си спомняше.
2
Ръководител на експеримента беше доктор Уонлес. Затлъстял и оплешивял, той притежаваше не една идиотска привичка.
— На всеки от вас, дванайсетимата, млади дами и господа, ще направим по една инжекция — обясняваше докторът, раздробявайки цигара в пепелника пред себе си. Малките му розови пръсти изскубваха парченца от тънката хартия и златистокафявият тютюн падаше в спретнати мънички конусчета. — Шест от тези инжекции ще бъдат с вода. Шест — с воден разтвор на микроскопични количества от химическо съединение, наречено „Серия шест“. Точното естество на това съединение е тайна, но въздействието му е сънотворно и слабо халюциногенно. Ще приложим двойно слепия метод, тоест отначало нито вие, нито ние ще знаем на кого какво се е паднало. Всички ще бъдете под внимателно наблюдение четиридесет и осем часа след поставянето на инжекцията. Въпроси?
Имаше няколко, повечето свързани с точния състав на „Серия шест“ — думата „тайна“ ги бе отприщила като копои по следите на избягал каторжник. Уонлес изкусно ги заобиколи. Ала никой не зададе въпроса, който най-силно вълнуваше двайсет и две годишния Анджи Макджий. Той обмисляше дали да не вдигне ръка в тишината, паднала върху полупразната зала за лекции на общата за психолози и социолози сграда на Харисън, и да попита: „Кажете, защо е нужно да се унищожават тези прекрасни цигари?“ По-добре да не пита. По-добре да остави въображението си да литне с отпуснати юзди, докато трае тази скука. Опитва се да откаже цигарите. Хората, незадоволили инстинкта си за сукане, ги пушат, а ненадживелите бебешкия страх да се разделят с изпражненията си ги късат. (По устните на Анди плъзна усмивчица, която той прикри с ръка.) Братът на Уонлес е умрял от рак на белите дробове и докторът изразява символично протеста си към цигарената промишленост. Или може би това е просто един от онези ефектни тикове, с които университетските професори не само че не желаят да се разделят, а направо парадират с тях. Във втори курс в Харисън Анди имаше един преподавател по американска литература (слава Богу, вече в пенсия), който четеше лекции за Уилям Дийн Хауълс и възхода на реализма със забоден във връзката си нос, душещ като същинско куче.
— Ако няма други въпроси, ще ви помоля да попълните тези формуляри и да се явите във вторник в девет часа.
Двама стажанти раздадоха фотокопия с по двайсет и пет нелепи въпроса, на които да се отговори с „да“ или „не“. „Прибягвали ли сте някога към помощта на психиатър? — №8. Вярвате ли, че сте имали случаи да се срещнете с истински парапсихически явления? — №14. Употребявали ли сте халюциногенни опиати? — №18.“ След кратко колебание Анди се спря на „не“ за последния, като си мислеше: „В тази храбра 1969-а кой не ги е употребявал?“
Мухата да дойде тук му я пусна Куинси Тремънт, неговият съквартирант. Куинси знаеше, че финансовото положение на Анди не е особено блестящо. Беше през май на последната му година в университета; дипломираше се на четирийсето място по общ успех в курс от петстотин и шест души и трети по английски. Но с това не се купуваха картофи, както бе казал на Куинси, специализиращ психология. На Анди му бе отпуснато стажантско място за следващия семестър със стипендия, която едва щеше да му стига за ядене и за разходи по образованието му. Но това предстоеше през есента, а междувременно идваше лятната ваканция и най-доброто, което бе уредил досега, беше отговорната високопоставена длъжност на нощен дежурен в бензиностанция.
— Иска ли ти се от небето да ти капнат двеста долара? — попита Куинси.
Анди отметна дългите тъмни кичури от зелените си очи и се ухили.
— В коя мъжка тоалетна трябва да се продам?
— Не бе, става дума за психологически експеримент. Имай предвид, обаче, че го провежда доктор Перко.
— Кой е той?
— Самият Уонлес, дивако. Страшна медицинска клечка в психофакултета.
— Защо му викат доктор Перко?
— Защото е използвач и продажник. И бихевиорист3. Бихевиористите не са от най-обичаните в днешно време.
— Оо! — възкликна Анди смутен.
— Освен това носи очила с телени рамки и стъкла като лупи и досущ прилича на оня, дето смаляваше хората в „Доктор Циклоп“. Гледал ли си този филм?
Анди, който беше страстен почитател на нощните прожекции, го бе гледал и се почувства на по-сигурна почва. Само че му се отщя да участва в какъвто и да било експеримент, провеждан от професор със слава на: а) използвач и б) доктор Перко.
— Няма да има смаляване на хора, нали?
Куинси се разсмя от сърце.
— Не, с това се занимават само създателите на спецефектите във второкласните филми на ужаса — каза той. — Психофакултетът провежда изследвания на група слаби халюциногени по поръчка на американското разузнаване.
— ЦРУ ли? — трепна Анди.
— Не, не е ЦРУ, нито РУО4, нито НУС5 — отвърна Куинси. — Организация с далеч по-нисък ранг. Чувал ли си някога за Арсенала?
— Може и да съм чел нещо в някоя притурка на неделните издания… Не съм сигурен.
Куинси си запали лулата.
— Подобни проучвания вървят вече навсякъде, горе-долу по един и същи начин, и при психолозите, химиците, физиците, биолозите… дори и социолозите получават част от зелените банкноти. Определени програми се субсидират от правителството. Какво ли не — от сватбения ритуал на мухата цеце до проблема за изхвърляне на отпадъците от плутониева руда. Организация като Арсенала трябва да си изхарчи целия годишен бюджет, за да поиска същата сума за следващата година.
— Такава игра с огъня никак не ми харесва — каза Анди.
— Тя не харесва на никой мислещ човек — отвърна Куинси със спокойна, невъзмутима усмивка. — Но земята продължава да се върти. За какво ли са му притрябвали на нашето разузнаване слаби халюциногени? Кой би могъл да каже? Най-малко аз. Както и ти. А по всяка вероятност и те. Но докладите звучат добре пред тайните комисии, като дойде време за подновяване на бюджета. Имат си любимци във всеки факултет. В Харисън галеничето от психофакултета е Уонлес.
— Администрацията не възразява ли?
— Не ставай наивен, момчето ми. — Куинси дръпна няколко пъти, докато лулата му се разгоря и заизпуска големи зловонни облаци дим в мизерната всекидневна на апартамента. После заговори като
