Автомобилът ме отвеждаше по оградения със стройни дръвчета път към автомобилния завод. Продължавах да мисля върху думите на радиоинженера, казани преди малко в самолета. Всъщност аз знаех доста неща за електронните машини. И сега отивах в такъв завод. Бях виждал движението в моя роден град Москва да се регулира на кръстопътищата не от жив човек, а от електронен автомат. Той съобразява, изчислява къде колко автомобили и тролейбуси са се натрупали и дава зелен или червен сигнал. Знаех за електронните машини, с помощта на които нашите инженери „изпитваха“ и „летяха“ с още несъществуващи самолети. Тук нужните изчисления тези машини правеха само за няколко минути и заместваха хиляди хора- изчислители. При това електронните машини работеха прецизно и почти безпогрешно. Те не се влияят от външни фактори и нямат „настроение“. Те нямат „чувства“, не се „тревожат“, не се „уморяват“ и винаги работят с еднакво „спокойствие“ и сигурност.
Всичко това съветските инженери бяха създали в последните години и сега тези машини масово навлизаха в производството, транспорта, в институтите и обсерваториите — навсякъде в живота. Те внасяха бавно, но сигурно коренен прелом в нашия живот, макар ние, обикновените хора, да не се спирахме много на това явление с огромно значение за бъдещето на нашата страна.
Все пак заводската зала ме учуди.
Дълга повече от петстотин метра, тя имаше десетки машини, свързани една с друга. Идеална чистота и никакви хора.
— Обслужващ персонал? — запитвам главния инженер, който ме придружава.
— Един инженер! — кратко отвръща той и след малко добавя. — Има и две момичета, които почистват.
А тук този автомат произвежда повече от хиляда блока за автомобилни двигатели дневно под команда на електронна машина.
Така е и в другите отдели на завода. Така излизат и напълно готовите за път автомобили. Даже и те биват изпробвани пак от електронен автомат.
Такива заводи-автомати израснаха в нашата страна съгласно директивите на XXI конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през годините 1959–1965. Огромното производство в тях се дължи на използуването на най-новите открития на науката и техниката — радиоелектрониката, ядрената енергия, радиоактивните изотопи, ултразвука, свръхпроводимостта, полупроводниците, употребата на нови сплави и съединения, пластмаси и други химически продукти.
— През 1965 година съветските заводи ще произведат над 850 хиляди автомобили — продължи моят събеседник. — А това прави повече от 1,7 пъти, сравнено с 1958 година. Сега всяка минута от конвейера слизат по 5 автомобила и поемат по пътищата на Съветската страна…
Преминахме през грамадния заводски двор, пълен с нови автомобили. Главният инженер, с когото щях да пътувам за Москва, отвори вратата на стъкления хеликоптер и след малко машината ни понесе във въздуха.
Оказа се, че инженерът, който стоеше на кормилото на хеликоптера, бе голям любител на природата. С възхищение той говореше за неизгледните пространства на колхозните земи, които се изтегляха под нас. Долу работеха многобройни нови машини. Социалистическото селско стопанство вървеше напълно в крак с промишлеността.
Бяха ми необходими някои данни за селскостопанското производство за предстоящата конференция и затова извадих от чантата си статистическия годишник. Проверих някои контролни цифри от седемгодишния план 1959–1965 година. Сравнено с 1957 година, през 1965 трябваше да произведем 200 процента повече захарно цвекло (78 милиона тона), 2,2 пъти повече месо (11 милиона тона), 2 пъти повече мляко (40,6 милиона тона), два пъти повече вълна (540 хиляди тона)…
— Знаете ли — изведнъж се обади инженерът, — че сега през 1965 година ние повече от 15 пъти надминаваме САЩ в добива на картофи? Пет пъти в добива на захар, толкова и в добива на вълна. И млякото ни е два пъти повече, а пшеницата 1,3 пъти повече, отколкото добиват американците. Това всичко е пресметнато на среден добив от 100 хектара селскостопански земи.
След кратко мълчание той добави:
— Тази година ние ще имаме 10 милиарда яйца!…
Приятна светлина струи от полупрозрачния сводест таван на огромната зала с амфитеатрално разположени редове. Каква простота на строителството, каква прецизност и завършеност на формите. Няма нито следа от едновремешния стремеж към украшения които правеха строежа скъп, непрактичен и грозен.
Местата се заемат от стари академици, професори, видни специалисти на съветската наука и техника, икономисти. Шумът престава. На катедрата е енергичен висок мъж.
Говори се за енергетиката на съветската страна, за ресурсите от нефт, въглища, природен газ…
„Всяка година в света се изгарят към 1,7 милиарда тона въглища. През 2000 голина ще бъдат изгорени не по-малко от 8 милиарда тона. Тогава ще възникне въпросът за изчерпване на земните запаси от въглища. Затова още отсега очите на хората са обърнати към ядрената енергия. А запасите от уран и торий съдържат енергия, която е много по-голяма от тази на всички проучени запаси въглища, нефт и газ, взети заедно.“
„Съветските атомни електроцентрали вече имат дял в общия баланс на нашата енергетика, макар големият процент да се пада на водните и топлоелектрическите централи. Ето например: Куйбишевската ВЕЦ дава 2’100’000 киловата, Сталинградската — 2’300’000, Братската — 3’600’000, Красноярската — 3’200’000 киловата“.
„Добивът на нефт през 1965 година съгласно директивите на XXI конгрес на КПСС наппгна повече от два пъти от 1958 година и достигна 240 милиона тона, а производството на газ в 1965 година достигна 150 милиарда кубически метра срещу 30 милиарда в 1958 година.“
„Въглища през 1965 година са изкопани към 600 милиона тона — с 23 процента повече от 1958 година.“
„70 милиона тона чугун през 1965 година — 16 пъти повече, отколкото добиваше дореволюционна Русия през 1913 година, и 77 процента повече от продукцията на 1958 година. 90 милиона тона стомана — 65 процента повече от 1958 година.“
„Сравнено с 1958 година, сега през 1965 ние имаме 2,8 пъти по-голямо производство на алуминий, 1,9 пъти повече мед.“
„Огромен размах на химическата промишленост. 14 пъти повече синтетични влакна от 1958 година, 6,7 пъти повече пластмаси, огромни количества синтетичен каучук. Строеж на повече от 140 големи предприятия на химическата промишленост, реконструкция на повече от 130 от съществуващите…“
