Сърце в опасност

обезоръжаваше. — Какво ще кажеш, защо да не обявим в среднощ двоен годеж? Все ще намеря отнякъде пет жълтици.

Катрин изгледа смаяна брат си. Знаеше, че Деймиън не одобрява избора й, че смята Хамилтън Гарнър за самонадеян и надут, за кариерист, който превива гръбнак пред високостоящите и тъпче подчинените си. Но той много я обичаше, искаше тя да е щастлива и затова беше готов да приеме старши лейтенанта за зет. От години Деймиън й беше не само брат, но и баща, съветник, изповедник и приятел — всеки път, когато се беше чувствала самотна в Роузууд Хол, и щеше да му е вечно благодарна за това.

Сега измърмори със страстна въздишка:

— Двоен годеж? Направо възхитително! Не мога да си пожелая по-хубаво начало на осемнайсетия си рожден ден.

ГЛАВА ВТОРА

След лова на лисици празненствата в Роузууд Хол продължиха следобеда с игра на крикет и състезание по стрелба с лък. Младите дами си съперничеха за вниманието на своите фаворити и ръкопляскаха, когато някой състезател се отличаваше с особен успех. Достопочтени понапълнели дуени се бяха скупчили като ято врани. Макар да бяха така силно пристегнати с корсетите, че пластинките от китова кост изпращяваха при всяко поемане на въздух, те биха предпочели да се задушат, но не и да пропуснат някоя клюка.

Към четири часа всички гости се запътиха към къщата, да се приготвят за банкета и бала. Жените отпуснаха корсажи и корсети, та поне няколко часа да подишат свободно. Необходими бяха огромни количества вода, за да се измият нежните ръчички от потта и прахта на горещия ден. Косите се навиваха и вдигаха високо в изкусни фризури. Някои дами използваха за целта телени мрежички с преплетени в тях конски косми, после косите се поръсваха щедро с оризово брашно и се украсяваха със цветя, панделки, скъпоценни камъни или с птици и животинки от плат. Една лейди, която държи на себе си, понася доброволно всички мъки, свързани с тежката украса на косата, за да бъде на висотата на господстващата мода.

Катрин искаше, разбира се, тази вечер да е най-красивата. В стаята си нагласяше отново и отново къдриците си, посягаше отново и отново към грима и изхаби много въглен, за да изпъкнат очите й колкото може по-добре. Впрочем можеше да е сигурна, че нейната бална рокля ще затъмни всички останали. Беше същинска мечта от розова коприна на червени пламъци, а моделът по последна парижка мода. Той подчертаваше тънката й талия, вдигаше високо бюста, та да изглежда по-разкошен, отколкото беше всъщност. До лактите ръкавите бяха тесни, а надолу ставаха широки като крилата на пеперуди, под които прозираха кремавите дантели на ризата. Опъната върху обръчи, полата се издуваше над бедрата като камбана, а отпред и отзад падаше на меки гънки до пода. При всяка танцова стъпка отдолу щяха да надничат фусти от бродирана френска дантела.

Носеше само едно бижу — брилянтено колие, привличащо погледите към лебедовата й шия и дълбокото деколте. За фризурата се беше отказала от теловете и конския косъм, щастлива, че е алергична към оризовата пудра. От нея очите й сълзяха и я хващаше хрема, но най-лош беше обривът от червени пъпки. Сега, на меката светлина на свещите, къдриците й блестяха, сякаш бяха златни и сребърни, което също щеше да я отличава от всички, бяло напудрени, дами.

Докато се поглеждаше за последен път в огледалото, Катрин си вееше изкусно с ветрилото от щраусови пера. Доволна, веднага надникна при Хариет и измъкна приятелката си в коридора.

— Хамилтън Гарнър би трябвало да се почувства много поласкан, ако взема предвид предложението му — прошепна тя.

— Това пък сега какво значи? — попита учудена Хариет. — Мислех, че вече си приела предложението му.

— Една девойка трябва винаги да крие и някакви задни мисли, не си ли съгласна?

Хариет отвори широко хубавите си кафяви очи. Тя не можеше да съперничи на класическата хубост на Катрин, защото устата й беше малко по-голямшка, а сърцевидното й лице — осеяно с лунички, които с нищо не успя да премахне. Впрочем за сметка на това съдбата я беше дарила с фигура, събуждаща у всеки мъж страстни желания, и беше истински късмет, че още като тригодишно момиченце се влюби в Деймиън Ашбрук. Ако беше проявила някога интерес към други мъже, сигурно двете с Катрин щяха да са сега непримирими съпернички.

В горния край на стълбата приятелката й изведнъж спря и наведе глава, сякаш се вслушваше в музиката, долитаща откъм балната зала.

— Освен това… освен това той още не е изрекъл с думи предложението си.

Хариет, която тъкмо се канеше да прекрачи едно стъпало, трябваше да се вкопчи в парапета, за да не загуби равновесие.

— Какво? Какво каза току-що?

— Нали чу. — Катрин се озърна плахо. — Говори, моля те, по-тихо, за да не привлечем нечие внимание. Исках да кажа, че той всъщност вече ме попита, с много намеци… Само че…

— Само че още не е поискал ръката ти според всички правила, така ли?

— Сигурна съм, че е изчаквал подходящия момент, тоест тази вечер. Какъв по-хубав поздрав за рождения ми ден!

— Но ти си казала на Деймиън…

— Шшт! — Катрин я ощипа болезнено по ръката, когато една двойка се приближи така, че можеше да ги чуе.

Хариет поздрави усмихнато, изчака гостите да слязат до партера, после изсъска нетърпеливо:

— Казала си на Деймиън, че Хамилтън щял да те поиска тази вечер от баща ти, след което сте щели да обявите официално годежа си.

— Ами да… Деймиън ме предизвика и ме ядоса, затова изтърсих първото, което ми мина през ума. Но не излъгах, разбираш ли? Хамилтън иска да се ожени за мен, това го знае цял Дерби. Пък и ще е същински глупак, ако рискува да предпочета друг, не си ли съгласна?

— Да, но…

— Той не може да намери по-добра партия дори ако се залови да ухажва някоя от престарелите дебели дъщери на крал Джордж.

— Катрин!

— Не е ли така? Разполагам със зестрата, която ми е завещала баба ми Огъстин. Не може да се каже, че съм грозна, а сега, когато е вече член на парламента, баща ми ще има куп влиятелни приятели. Амбициозен млад старши лейтенант от кралската армия може само да мечтае за съпруга като мен и ако не го осъзнае бързо, мога да се изкуша да се омъжа за Пелъм-Уайът.

— Не говориш сериозно.

— Напротив. Или мислиш, че няма да получа за четвърт час дузина предложения за женитба, ако пусна из балната зала слуха, че Хамилтън Гарнър е загубил благоволението ми?

— В това не се съмнявам, но мога да си представя колко би се ядосал Хамилтън, ако научи за облога ти с Деймиън. Та той е доста опак човек, меко казано.

— Смяташ, че се наслаждава на ергенския си живот? Да, но му е време да погледне истината в очите. Сега сме 1745 година и понастоящем мъжете са в Англия дефицитна стока, докато жените се множат като питомни зайци.

— Катрин! — възкликна ужасена Хариет. — Къде научаваш подобни изрази?

— В най-изисканите лондонски салони, мила моя. — Погледът на Катрин шареше из хола на партера и Хариет трябваше да сложи ръка в ръкавица на рамото й, за да върне вниманието й върху споменатата криза.

— Ами, ако Хамилтън научи за облога ви? Не е изключено Деймиън да му честити предстоящия годеж или да вдигне тост за него.

— Брат ми не върши подобни неща — всеки случай не преди полунощ — натърти Катрин.

Хариет отново се опита да й внуши благоразумие.

— Това е опасна игра. Ами ако в полунощ Хамилтън само ти честити с усмивка рождения ден и ти