Сърце в опасност

забележи, ако пожелаете да хвърлите поглед през неговия прозорец.

— Не зная… Аз…

— Не бива да изпускате този исторически миг, господарке. Не е лесна работа да накараш един принц от династията на Стюартите да разбере, че трябва да се върне в Италия. — Тя наметна кадифения пеньоар върху раменете на Катрин. — Трябва да побързаме.

Диърдри не беше обещала прекалено много — от прозореца на Олуин можеше да се види целият двор, пък и бяха запалили достатъчно много факли, за да може, въпреки мъглата всичко да се различи съвсем ясно. Шестдесет тежко въоръжени мъже под командата на великана с лъвска грива Стрюън Максорли трябваше да придружат Доналд Камерън, освен тях личните му слуги, няколко гайдари и бардът на клана, чиято важна задача беше да възпее в стихове за идните поколения всичко, което щеше да се случи.

Катрин завиждаше на Лохийлс и спътниците му не защото им се налагаше да препускат при такова време през планините. Ако нямаха късмет, можеше през цялото време да вали… Но завиждаше на мъжете за възможността да видят принца, според слуховете много привлекателен мъж, остроумен, очарователен и сладкодумен. Дори го съжаляваше малко — беше изминал толкова дълъг път само за да чуе, че въстание без сериозна подкрепа от френска страна няма шансове за успех.

От друга страна, този принц трябва да беше непоправим мечтател, ако вярваше, че ще победи могъщата Англия, владетелката на моретата и на колонии в Америка, Западна Индия и Индия, на която Шотландия можеше да противопостави в краен случай само гордите си мъже, които твърдяха въпреки здравия разум, че Джеймс Стюарт е законният крал и английският трон му принадлежи.

Камеръновци не искаха война, но и те бяха горди шотландци и Катрин можеше да си представи колко ще им е трудно да откажат на принца.

Като те слуша човек, може да реши, че изпитваш известни симпатии към бунтарите — прошепна й укоризнено съвестта й. — Това е опасно. Много опасно.

Катрин не обърна внимание на този предупреждаващ глас. Доскоро беше споделяла, без да се замисля, много от предразсъдъците на баща си, но постепенно проумя, че мнението му е само половината истина. Позната фигура, която зърна на двора, я накара да забрави тутакси всички политически размисли. Алекс носеше както всички останали вълнена пола и късо яке, черната му коса падаше свободно върху раменете. Той потупа Шадоу по шията, прошепна му нещо на ухото и измъкна от чантата си една ябълка. Докато жребецът ядеше лакомството, Алекс погледна към прозорците и Катрин побърза да отстъпи крачка назад, за да не я види. Погледът й падна върху главния вход, където Доналд тъкмо се сбогуваше със жена си. Ръката му лежеше на бузата й и двамата си размениха топли усмивки, преди Мойра да притисне устни към тази ръка. Миг по-късно предводителят на клана яхна пъстрия си кон и даде сигнал за тръгване. Гайдарите засвириха марш и конниците образуваха редици, Алекс и Стрюън Максорли следваха непосредствено Доналд. В последния миг Лорън се втурна с пламнали бузи към двамата мъже и поиска нещо, което предизвика всеобщ смях. Алекс се наведе и я целуна братски по бузата. Явно разочарована, тя се обърна към Стрюън, който я вдигна рязко на седлото и я целуна толкова страстно, че мъжете му одобрително изръмжаха. Той обгърна с лапа едната й гърда, а другата изчезна за миг под полите й и тя взе да рита с крака и да скимти.

Катрин се дръпна от прозореца с пресъхнало гърло и сълзи в очите. Щом се махне оттук, Лорън ще заеме мястото й в леглото на Алекс. Страстен мъж, той имаше, разбира се, нужда от жена. Въпреки това й беше непоносима мисълта, че ще върши с Лорън същото, което и с нея…

Впрочем това трябваше да е последната й грижа. По-добре да се подготви морално за трудното си завръщане в Роузууд Хол. Тя не беше вече Катрин Огъстин Ашбрук, най-желаната наследничка в цели три графства. Беше Катрин Ашбрук Монтгомъри и дали ще се представи за вдовица или не — репутацията й е пострадала непоправимо. Лесно можеше да си представи клюките и шушукането — та нали в края на краищата и тя самата не беше изпускала възможност да одумва други девойки. Сега щяха тъпкано да й го върнат.

Най-лошото беше, че тя сама си надроби всичко. Детинският й опит да накара на празненството за рождения й ден Хамилтън да ревнува, имаше катастрофални последици, но тя никога не вземаше от дума, затова толкова дълго продължи да провокира Алекс. Глупост, наивност, самоувереност, високомерие, лукавство — той беше прав, когато й натякваше, че притежава всички тези недостатъци. Алекс я беше проумял от самото начало, но защо не вижда сега разбитото й сърце?

Три дни по-късно Катрин седеше следобеда с Мойра, Джийни и леля Роуз в гостната. В камината пращеше огън и дамите бродираха и си приказваха. Лейди Камерън беше настояла Катрин да излиза от самотната си стая и да се присъединява към тях не само за закуска, обед и вечеря, но и следобед и вечер. Разговорите се въртяха най-вече около съвсем нормални теми — сенокос, стригане на овцете, детски болести, проблеми на възпитанието, предстоящи сватби, награди… Говореха си естествено и за принц Чарлз, но далеч не толкова много, колкото тя се бе опасявала, За свое огромно учудване разбра, че повечето шотландци копнеят за мир. Не бяха нито диваци, нито кръвожадни варвари, които искат да нападнат Англия, а в сравнение със скованите английски салони, тук цареше приятна непринуденост.

Камеръновци я приеха с отворени обятия, въпреки че беше англичанка. И при най-добро желание не можеше да си представи, че баща й би поканил някой шотландец с поличка на трапезата им в Роузууд Хол…

Откакто мъжете потеглиха, не спря да вали, но в момента през облаците проникваха от време на време слънчеви лъчи.

— Мисля, че ще отида да се поразходя — заяви тя.

— На тази влага? Вредно е за дробовете, детенце — предупреди я леля Роуз.

— Глупости — прекъсна я Мойра и остави гергефа си. — И на мен ми се ще да подишам чист въздух, та ако нямаш нищо против, ще те придружа.

— Напротив — каза съвсем искрено Катрин, защото съпругата на Доналд й беше много симпатична. Загърнати в топли наметала, те излязоха от замъка и поеха по една градинска пътека. Въздухът миришеше на рози, въпреки че след проливните дъждове те бяха с тъжно клюмнали главички.

Докато Мойра си откъсваше една бяла роза, Катрин забеляза, че двама мъже ги следват на дискретно разстояние. Ръцете им почиваха върху дръжките на мечовете и пистолетите, с които бяха въоръжени, те оглеждаха зорко околните гори и поля.

— Човек свиква с телохранителите — каза Мойра. — Когато трябва да носиш голям букет цветя или пълна кошница с плодове, те са дори много полезни.

Катрин се осмели да се усъмни дали някога би свикнала да я следват на всяка крачка. Един от мъжете й махна изведнъж с усмивка и тя позна Олуин Маккейл.

Раната му зарастваше необичайно бързо и последните две вечери той се появи на трапезата. Леля Роуз и Джийни, изглежда, го обожаваха, защото той се смееше на вицовете им, а и разказваше на свой ред някой и друг. Децата го обичаха, а слугите се отнасяха към него със същото страхопочитание с каквото и към господарите си. Имаше безукорни маниери, излъчваше младежки чар, на всичко отгоре беше и привлекателен. Нищо чудно, че Диърдри се беше влюбила в него.

Въпреки това той можеше да бъде и опасен, и агресивен като Алекс — доказа го при нападението на Черната стража. В противен случай едва ли щеше да издържи толкова дълго в обществото на Камерън. В лоялността му към Алекс нямаше ни най-малко съмнение и Катрин се питаше дали не е пренесъл сега върху нея част от предаността си. В противен случай защо трябваше да играе при това лошо време ролята на телохранител?

— Това е едно от любимите ми места. — Мойра посочи пейка от ковано желязо. — Когато ме обземе чувството, че целият свят се е обединил срещу мен, идвам тук и се радвам на розите и на чуруликането на птичките. Когато слънцето свети, тук е прекрасно, а спокойствието божествено. — Тя погледна с усмивка към тъмните облаци. — За съжаление днес не е така.

— Не мога да си те представя потисната или петимна за утешение — каза плахо Катрин.

— Ще ти напомня тези думи, когато имаш четири деца, вкопчени в полите ти, а съпругът ти се държи понякога като пето детенце.