Сърце в опасност

подкрепата на вашия братовчед Луи, краля на Франция.

Принц Чарлз не прояви досада.

— Както знаете, френското правителство подкрепя безрезервно баща ми. Луи и неговите министри планират едно нахлуване, което ще трябва, разбира се, да бъде съгласувано с напредването на собствената ни армия.

В този миг един от седемте съветници на принца, отец Джордж Кели, вдигна тост и Алекс не беше единственият, който се запита защо принцът се доверява на подобни хора. Кели правеше впечатление на заплес, един ирландец на име О’Съливан се фукаше с осведомеността си по военните въпроси, без да казва в кои сражения е участвал, сър Томас Шеридън — някога учител на Чарлз, беше на седемдесет, Уилям Мъри, маркиз в изгнание, страдаше от подагра и можеше да ходи само с бастун, Иниъс Макдоналд и по- големият му брат Джон бяха банкери в Париж и не се ползваха с особено добро име, а Франсис Стрикланд беше англичанин католик от Уестморланд, чието семейство открай време беше подкрепяло Стюартите. Тези мъже се бяха заклели да му помогнат да върне на баща си английския трон, но в момента ги интересуваше повече виното, отколкото разговорите, навярно, защото вече често ги бяха слушали.

Протоколът не позволяваше на Алекс да вземе думата, но той се надяваше, че Доналд ще слага всяка своя дума на аптекарски везни, защото съветниците на принца, а и самият Чарлз му се струваха подозрителни.

— Радвам се, че французите искат да пратят войска — каза Лохийлс. — Напълно разчитаме на тях.

— Да, но кралят на Франция иска да е сигурен, че ние имаме армия, която ще подкрепи краля.

— Ваше височество, без французите не можем да имаме армия. Нямаме оръжие, нямаме муниции.

— Трюмът на този кораб е пълен с мускети и мечове — рязко го прекъсна принцът. — Купени са по моя лична инициатива.

— Един меч е безсилен срещу топовно поле — наблегна приятелски Доналд. — Англичаните имат огромен брой топове, а никой от нас няма представа как се действа с това оръжие.

Принц Чарлз скочи нетърпеливо.

— Вие не бяхте ли председател на комитета, който искаше да направи възможно завръщането на баща ми в Шотландия?

— Да, така е — отвърна Доналд. — Нашият комитет търси реални възможности да върне крал Джеймс в родината му.

— Съмнявате ли се в моите обещания, сър? — попита сухо принцът.

— Ни най-малко. Вие сте забележителен млад човек и ако някой може да поведе шотландската армия към победа, това сте вие.

Комплиментът смекчи принца и той седна пак на стола си.

— В такъв случай защо още се колебаете? Нали е във ваша власт да спечелите половината от клановете в планините за нашата кауза.

— Сърцата на хората ви принадлежат, ваше височество. — Лохийлс направи безпомощно движение с ръка. — Но след фиаското миналата година…

— Не можете да ме държите отговорен за него! Бяхме потеглили с 22 кораба… и заслугата беше моя.

— Да, но заради некадърността на французите повечето от тях потънаха.

— В Ламанша ни застигна буря.

— Всеки знае, че февруари е времето на най-свирепите бури. Вие сте бил с вързани ръце, налагало ви се е, естествено да се съобразявате с французите. Но е имало и втори проблем — английската флота е имала точни сведения за операцията.

— Шпиони има винаги и навсякъде — намеси се О’Съливан.

— Да, но нашите шпиони съобщават, че французите нямат намерение да оказват втори път помощ.

С пламнали бузи принцът отново стана, с мъка се овладя и се заразхожда припряно из кабината.

— Не бива да се караме заради нещо, което се е случило преди повече от година. Най-важното е, че тогава на корабите имаше седем хиляди боеготовни французи, а щом нашата армия поеме на юг, поне толкова французи ще прекосят отново Ламанша.

Доналд се учудваше на самоувереността на принца, защото нямаше и намек за намеса на французите.

— Ваше височество — каза той отмерено, — няма да има никаква придвижваща се на юг армия. Ще успеете да мобилизирате в най-добрия случай две до три хиляди мъже, но това няма да е армия, защото не разполагате с необходимите финансови средства, за да я снабдите с оръжие, храна и заплати.

— Но това ще са мъже, верни и предани на нашата кауза, нали?

— Така е, но с лоялност не могат да се купят пушки.

— Увериха ме, че можем да разчитаме на двайсет до трийсет хиляди планинци.

— Изглежда, зле са ви осведомили, сър.

— До мен стигнаха слухове, че мнозина шотландци са се оставили да бъдат купени със златото на Хановерската династия. Други са се спотаили, а има и такива, които дълго трябва да моля, преди да благоволят да се присъединят към мен, а после да ми дават покровителствено съвети. — Ударът улучи целта и Доналд се изчерви. — Аз не позволявам никому да се държи покровителствено с мен. Страхливци и дипломати не могат да ме отклонят от замисленото. Сега е подходящият момент да постигнем целта си. По- голямата част от английската армия, включително и артилерията, се сражават във Фландрия, а малкото останала в страната войска не може да се опълчи срещу армия от планинци дори ако тя не притежава силата, която ми бе обещана. Трябва ни една-единствена победа, за да докажем на цялата страна, че сме решени на всичко. След нея всички скептици ще ни се притекат на помощ, а ще получим подкрепа и от чужбина. Тук е моето отечество! Моята страна! Земята на високите планини е напоена с кръвта на моите прадеди и техните гласове ме призовават! Аз няма да се върна във Франция или в Италия. Ще остана тук и ще се бия за честта на баща си, та дори ако нито един мъж не намери в себе си смелост да ми помогне.

Доналд беше пребледнял като платно, но все още се опитваше да апелира към разума на принца.

— Да, ваше височество, може би наистина трябва да останете в страната, но трябва да имате търпение. Междувременно аз лично ще поема гаранцията за вашата безопасност и…

— Моята безопасност ли? Да не смятате, че съм загрижен за собствената си безопасност? Не, добри ми Лохийлс, нямам намерение да се скрия в някоя дупка и да изчаквам дано планинците да си спомнят някой ден клетвата си за вярност! С малкото приятели, които имам, ще развея само след няколко дни знамената на Стюартите и ще заявя на целия свят, че Чарлз Стюарт се е върнал у дома си, за да предяви в името на своя баща претенции върху короната! Изобщо няма значение дали при този опит ще загина или не.

По време на тази страстна реч Алекс наблюдаваше внимателно брат си. Той видя сълзите в очите на Доналд, стиснатите му юмруци и вече се опасяваше от най-лошото.

— Вие винаги сте подчертавал своята лоялност, Лохийлс, и аз разчитах на вас и на другите си верни планинци — продължи Чарлз. — Моите планинци, казвам, защото сме от същата кръв и знаем какво значи смелост и чест… поне досега вярвах, че е така.

Той отметна предизвикателно глава.

— Не насилвам никого да се бори редом с мен. Ако Лохийлс ми няма доверие, нека си остане вкъщи и нека научи от вестниците каква съдба ще е отредена на неговия принц…

Доналд Камерън бавно се надигна.

— Не, за бога, аз няма да остана вкъщи, докато моят принц се бие за моя крал… и никой мъж под мое влияние няма да го стори.

Той говори още, но Алекс вече не го слушаше. Веднъж беше наблюдавал свличането на лавина. Една непредпазлива крачка се бе оказала достатъчна, за да приведе в движение снежни маси, които погребаха под себе си цяло село. Сега имаше чувството, че присъства на подобна катастрофа и е отнесен от лавината.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

На петия ден след заминаването на Лохийлс над Акнакери най-сетне отново изгря слънце и Катрин можеше да се разхожда с часове из градината или да бере с Диърдри ягоди в гората — всеки път