Но Лийланд нямаше намерение да подновява личната си война. Прозрачните му светлосиви очи блестяха от безумие.
— Да, свърши, и аз няма да бъда променен като вас. Няма да ме заразите.
Преди на някого да му хрумне да изтръгне оръжието от ръцете му, Фолкърк пъхна дулото в устата си и натисна спусъка.
Ужасена, Джинджър отмести поглед от свличащото се на пода тяло. Отврати я не кървавата смърт, а глупавата, безсмислена загуба сега, когато най-после човечеството бе открило тайната на безсмъртието.
3.
Превъзходство
Докато служителите на Тъндър Хил изпълваха пещерата и заобикаляха космическия кораб, който виждаха за пръв път, Джинджър, Доминик, останалите свидетели и Майлс Бенел влязоха в летателния апарат.
Интериорът беше обикновен като външността. Нямаше сложни уреди, с каквито би се очаквало да е оборудван космически кораб, предназначен за такова дълго пътуване. Майлс Бенел обясни, че извънземните са напреднали невероятно много в областта на техниката и физиката и човешкият ум не може да си представи постиженията им. Вътре имаше едно-единствено дълго помещение, което в по-голямата си част беше еднообразно и безлично. Топлата златиста светлина, която изпълваше кораба в нощта на шести юли и се явяваше в сънищата на Брендън, не се виждаше. На стената бяха наредени само няколко обикновени работни лампи, които учените от Тъндър Хил бяха инсталирали.
Въпреки семплостта си помещението излъчваше уют, привлекателност и някакво вълшебство, които напомниха на Джинджър за кабинета на баща й в задната част на първия му бижутерски магазин в Бруклин. Стените бяха украсени само с един календар и мебелите не бяха скъпи. Но за Джинджър онази стая беше свещена, защото там Джейкъб често й четеше книги — фантастични приказки за джуджета и вещици, за други светове или шпионски романи. Гласът му придобиваше звучен и хипнотичен тембър. Реалността в невзрачния малък кабинет избледняваше и Джинджър се пренасяше на други места и времена. Също като кабинетът на Джейкъб, и космическият кораб не беше онова, което изглеждаше на пръв поглед, и криеше приказни загадки.
Покрай стената бяха наредени четири контейнера, които приличаха на ковчези и бяха направени от полупрозрачен, млечносин материал, наподобяващ кварц. Майлс Бенел обясни, че това са леглата, в които пътешествениците са прекарвали дългите пътувания в състояние на летаргичен сън, като остарявали само една земна година на всеки петдесет. Докато спели, напълно автоматизираният кораб пътувал в пространството, ориентирайки се с помощта на множеството сензори и сонди, търсещи живот на стотиците хиляди слънчеви системи, покрай които минавали.
Джинджър забеляза, че над всеки контейнер има два релефни кръга като онези, които се появяваха на дланите на Доминик и Брендън.
— Казахте ни, че пришълците са били мъртви, когато са пристигнали тук — обърна се Нед към Бенел. — Но не отговорихте на въпроса ми от какво са умрели.
— От старост. Корабът и уредите му са продължили да функционират по време на приземяването край магистрала 80, но пътниците са починали, много преди да се приближат до земята.
— Но нали са остарявали само с една година на всеки петдесет? — попита Фей.
— Да. От онова, което научихме за тях, продължителността на живота им е средно петстотин години.
— Но тогава те са пътували двайсет и пет хиляди години, докато умрат от старост — каза Джак Туист, който бе взел на ръце Марси.
— Повече — отговори Бенел. — Въпреки огромните си познания и високо развити технологии, пришълците така и не са успели да надминат скоростта на светлината. Нашата галактика е с диаметър осемдесет хиляди светлинни години. Пътешествениците са се опитали да ни покажат местоположението на родината си чрез триизмерни галактически диаграми. Предполагаме, че са дошли от планета, която се намира на повече от трийсет и една хиляди светлинни години от нас. И тъй като са се движили приблизително със скоростта на светлината, пътуването е продължило трийсет и две хиляди години. Дори след като животът им е бил удължен чрез летаргичния сън, те трябва да са умрели преди десет хиляди години.
Джинджър отново се разтрепери. Тя докосна единия от млечносините контейнери, който за нея беше убедително доказателство за състрадание и съпричастност, каквито човешкото съзнание не може да проумее и въплъщение на потресаваща саможертва. Да се откажеш доброволно от удобствата на дома си, да напуснеш света си и да предприемеш такова невъобразимо дълго пътуване единствено с надеждата да помогнеш на непознати същества…
Гласът на Бенел ставаше все по-тих, докато накрая се превърна в шепот, сякаш се намираха в църква.
— Умрели са на двайсет и пет хиляди светлинни години от родината си. Вече са били мъртви, когато човечеството още е живяло в пещери и е започвало да изучава основите на земеделието. Когато тези… невероятни пътешественици са починали, населението на земята е било едва пет милиона, по-малко, отколкото сега живее само в Ню Йорк. През следващите десет хиляди години, докато ние сме се мъчели да се измъкнем от калта и да изградим една неустойчива цивилизация, вечно крепяща се на ръба на унищожението, тези осем изследователи постепенно са се приближавали към нас.
Брендън също докосна ковчега. В очите му блеснаха сълзи. Джинджър отгатна мислите му. Той беше свещеник и бе дал обет за бедност и безбрачие и бе загърбил много от удоволствията на светския живот като саможертва пред Бога. Но никое от лишенията му не можеше да се сравни с онова, което пришълците бяха дали за
— Но за да са намерили други разумни същества, когато разстоянията са толкова големи, а шансът — толкова малък, те трябва да са изпратили много такива кораби — каза Паркър.
— Да. Смятаме, че всяка година са изпращали стотици, дори може би хиляди. И са го правили повече от сто хиляди години, преди да изстрелят този кораб. Както вече ви казах, това е религията им. Другите пет вида, които са открили, се намират на петнайсет хиляди светлинни години от родината им. И са разбирали, че са попаднали на разумен живот след още петнайсет хиляди години, защото за толкова време е пристигало в родината им посланието за осъществения контакт. Започвате ли да схващате дълбочината и измеренията на себеотрицанието им?
— Повечето кораби тръгват и никога не се връщат — каза Ърни. — И не постигат успех. Само пътуват в безкрайния космос, докато екипажът им умре.
— Да — рече Бенел.
— Но не спират — каза Доминик.
— Може би никога няма да се срещнем с тях — добави Нед.
— Да речем, че минат сто години, докато човечеството се научи да прилага познанията и технологията, които са ни донесли — каза Бенел. — И още… най-малко хиляда, докато съзреем достатъчно, за да бъдем толкова всеотдайни като тях и да направим същата саможертва. Тогава ще изстреляме космически кораб с екипаж, който ще заспи летаргичен сън. И вероятно ще намерим начин да усъвършенстваме процеса, за да стареем по-бавно. Никой от нас няма да го доживее, но това ще стане. Убеден съм. И после…
Всички се умълчаха, опитвайки се да проумеят невероятните измерения на онова, което си бяха представили.
Джинджър почувства неописуемо, но приятно вълнение.
— Това е Божият замисъл — каза Брендън. — Тук става дума не за човешки, а за Божи план.
— Струва ми се, че вече не е толкова важно кой ще спечели световната клубна титла по футбол тази година, нали? — подхвърли Паркър.
Доминик сложи ръце на кръговете над контейнерите за летаргичен сън и каза:
— Мисля, че в онази юлска нощ само шестима от членовете на екипажа бяха мъртви, доктор Бенел.
