— Спомни си военното ми досие.
Лински пребледня, но продължи да се взира в него.
— Заглушителят е домашно изработен. Това ли е хобито на един обикновен учител по физика?
— Това е част от уменията, които получаваме в Братството. Умения за оцеляване.
— Та вие сте били истински скаути!
— Може да ти се струва смешно, но някой ден ще си доволен, че сме се научили добре да се защитаваме. Оръжия, експлозиви, отваряне на ключалки — точно от това ще се нуждаем в деня, когато градовете започнат да горят и ще трябва да се сражаваме в името на расата си.
— Добре, но какво общо има „Арийското братство“ с този случай?
Държанието на Лински се промени. Той сякаш загуби от арогантността си и нервно облиза устни.
— Трябва да разбера какво става. Трябва да знам дали те ще тръгнат след мен — каза Чейс — цялата тази откачена сбирщина. И ако тръгнат по следите ми — защо? В какво се забърках, когато те измъкнах от онази кола на алеята на влюбените?
Убиецът нищо не каза. Бен почти завря дулото на пистолета в дясното му око, давайки на психопата възможност да го разгледа детайлно откъм вътрешната страна.
Лински се опита да се свие, но въжетата бяха здраво стегнати.
— Беше преди доста време — въздъхна той.
— За какво говориш?
— За „Арийското братство“.
— Разкажи ми.
— Тогава бяхме на по двайсетина години.
— Бяхме? Кои бяхте?
— Лора, Хари и аз.
— Семейство Карнс? Неговите родители?
— Така се запознахме. Чрез Братството.
Тази връзка така изненада Бен, че той се зачуди дали не сънува. Изгарящата болка в рамото бе пропълзяла по врата и задната част на черепа му.
— Бяха трудни времена за тях. Хари беше останал без работа. Лора бе болна. Обаче имаха… момчето.
— Майк.
— Той беше изключително красиво дете.
Бен знаеше какво ще последва, не му се искаше да го чуе, но нямаше друг избор, освен да слуша.
— Невероятно красиво дете — продължаваше Лински, а отнесеният му поглед показваше, че в момента съзнанието му е обсебено от неговия образ. — На три-четири годинки.
Чейс вече не притискаше дулото на пистолета в окото на убиеца. Веднъж започнал, психопатът не се нуждаеше от напомняне да продължи. Цялото му държание се беше променило и той даже изглеждаше облекчен, че е бил принуден да направи тази изповед. Сваляше бремето от плещите си повече заради себе си, отколкото заради Бен.
— Разполагах с малко пари в един фонд. Лора и Хари имаха крещяща нужда от пари… а аз се нуждаех от онова, което имаха те.
— Продали са ти го.
— Бяха определили много висока цена за една нощ с него — каза Лински.
— Собствените му родители — промълви Чейс, припомняйки си Лора и Хари Карнс, както и енигматичните цитати по гоблените, закачени в дневната им.
— Висока цена в много отношения.
— Колко дълго продължи това? — попита Бен.
— По-малко от година. После се появиха угризенията, нали разбираш…
— Осъзна, че не е редно да го правиш, така ли?
— Не аз. Те. — В гласа на убиеца се долови сарказъм: — Те имаха парите, от които се нуждаеха, бяха разрешили финансовите си проблеми… следователно се намираха в по-добра позиция да намерят изгубените си скрупули. Отнеха ми момчето и ми казаха занапред да стоя далеч от тях. А той беше такова сладко ангелче! Завинаги, казаха те. Толкова ми беше трудно. Заплашиха ме, че ще кажат на останалите от Братството, че съм блудствал с Майки без тяхно знание. А тогава в организацията имаше (сигурно и сега има такива) хора, които щяха да ме закарат в гората и да ме застрелят, ако знаеха какъв съм. Не можех да рискувам да стане така.
— И през всичките тези години…
— Наблюдавах Майк от разстояние — каза Лински. — Гледах го как расте. Вече не беше толкова красив, нито толкова невинен, но… аз остарявах и мразех това. Година след година все по-ясно осъзнавах, че никога няма да имам… че никога няма да имам някого… нещо толкова красиво като Майк. Той беше там, за да ми напомня за най-хубавото време от живота ми, за отлетелите като миг дни с Майк, които никога нямаше да се върнат.
— Как така успя да му станеш частен учител? Защо избра точно теб сред толкова много хора?
— Той не ме помнеше.
— Сигурен ли си?
— Да. Това беше ужасно… Да знаеш, че всяка добрина, която си му сторил, всяка ласка, всяка нежност са забравени. Мисля, че беше забравил не само мен, но и всичко, което се бе случило… да бъде докосван, да бъде обожаван…, когато бе на четири годинки.
Бен не знаеше дали силното гадене беше резултат от раната, или бе провокирано от странните разбирания на Лински за блудството с малолетен.
Убиецът въздъхна със съжаление.
— Какво изобщо си спомня всеки от нас от онези далечни години? Времето ограбва всичко от нас. Както и да е, когато имаше нужда от частен учител, той дойде при мен, защото аз бях в списъка, който училището му даде. Навярно нещо подсъзнателно го е накарало да се спре на мен. Приятно ми беше да си мисля, че той все още пази някакви спомени за мен дори и да не го осъзнава. Мисля си, че това беше просто една възможност. Късмет.
— Значи му разказа какво си правил с него, когато е бил малък?
— Не. Не, не и не. Обаче се опитах… да пробудя отново желанието му.
— То вече е било насочено към момичетата.
— Той ме избягваше — изрече Лински не с гняв, не и със студен безумен глас, а с дълбока тъга. — После разказал на родителите си и те отново ме заплашиха. Надеждата ми бе изгряла, нали разбираш… изгряла и залязла завинаги. Това беше толкова несправедливо — да изгрее… и после нищо. Боли.
— Лора и Хари… те навярно подозират, че ти си убил сина им.
— Кои са те, че да ме посочат с пръст?
— Точно те ми дадоха името ти.
Бен си припомни начина, по който го бяха насочили към Лински — Хари, който се преструваше, че се опитва да си спомни името на учителя, и Лора, която го поправи. Твърде мекушави да нарушат шестата заповед и да потърсят възмездието, което жадуваха, те се бяха изхитрили да видят Бен като ръката на Господ и доста непочтено му бяха посочили този човек.
— Трябваше да издам присъди и на Хари и Лора — рече Съдията — за това, че оставиха момчето да стане такова, каквото стана.
— Случилото се няма нищо общо с това какво е станало момчето. Ти си го убил само защото не си могъл да го имаш.
Лински възрази:
— Не. Изобщо не е така. Не виждаш ли? Та той беше развратник. Не можеш ли да разбереш? Толкова ми беше трудно да гледам в какво се превръща Майки с годините… Някога беше толкова невинен…, а после стана порочен като всеки друг, порочен като всички нас, порочен и мръсен развратник. Като гледах в какво се превръща… по някакъв начин се чувствах омърсен, спомените за онова, което бяхме преживели заедно, също се омърсяваха. Можеш ли да ме разбереш?
— Не.
