замириса на лошо?
— Предложих му, но той ми каза да отида и да се хвърля в басейна с акулите.
— Добре! В коя част на казиното се намирате?
— При ротативките, зад масите с рулетките.
— Слизам веднага. Трябва да го върнем в стаята!
Даниел стана и погледна към Стефани, но тя се бе върнала в спалнята. Той надникна през вратата. Стефани се обличаше.
— Почакай! — извика му тя. — Ще дойда с теб. Ако Ашли получи нов пристъп, подобен на пристъпа в операционната, ще имаш нужда от помощ.
— Добре — отвърна Даниел. — Къде е мобилният телефон?
Тя кимна с глава към писалището, като в същото време набързо закопчаваше блузата си.
— Вземи го! Къде записахме номерата на Нюхаус и Наваз?
— Вече ги взех — отвърна Стефани. — В джоба ми са.
Даниел се втурна към сестринската чанта. Дръпна ципа и я отвори, за да погледне всичко ли е вътре. Като видя шишенцето и спринцовките, се поуспокои. Номерът беше да успее да му забие иглата, преди адът да се разтвори пред него.
Стефани се появи в рамката на вратата, като пътьом се мъчеше да се обуе и да напъха блузата си в полата. Даниел вече отваряше вратата към коридора. Хукнаха към асансьорите.
Даниел натисна копчето, грабна мобилния телефон от ръката й, като й връчи сестринската чанта и набра номера на д-р Назаз.
— Хайде — нетърпеливо мърмореше в слушалката той. Тъкмо когато асансьорът пристигна, дочу сънения глас на неврохирурга.
— Доктор Лоуъл е — каза Даниел. — Влизам в асансьора и връзката може да прекъсне.
Стефани натисна бутона за фоайето и вратите се затвориха. — Чувате ли ме още?
— Слабо — отвърна д-р Наваз. — Какъв е проблемът?
— Ашли получи обонятелна аура — каза Даниел.
Той се взираше в индикатора за етажите. Струваше му се, че цифрите се сменят изключително бавно.
— Кой е този Ашли? — попита д-р Наваз.
— Исках да кажа мистър Смит — отговори Даниел.
Хвърли поглед към Стефани, а тя изви очи към тавана.
Според нея това бе още един епизод от протяжната и тягостна комедия.
— Пътуването до клиниката ще ми отнеме двайсетина минути. Съветвам ви да се обадите на д-р Нюхаус. Вече ви казах, че очаквам този пристъп да е по-силен от първия, като се има предвид в коя част на мозъка са клетките. Трябва ни същият екип.
— Ще се обадя на д-р Нюхаус, но ние не сме в клиниката.
— Къде сте?
— В комплекса „Атлантис“ на остров Парадайз. В момента пациентът е в казиното, но ще се опитаме да го изкараме оттам и да го отведем в апартамента, който е нает на името на Каръл Менинг. Посейдоновия апартамент.
Слязоха няколко етажа в пълно мълчание.
— На телефона ли сте още? — попита в слушалката Даниел.
— Не съм сигурен дали чух правилно. Само преди дванайсет часа на този човек му бе направена краниотомия. Какво, по дяволите, търси в казиното?
— Ще трябва дълго да ви обяснявам.
— Колко е часът?
— Два и трийсет и пет. Знам, че това не може да бъде извинение, но когато го докарахме, в хотела, нямахме представа, че ще отиде в казиното. Изключително твърдоглав човек, винаги със свое собствено мнение.
— Освен аурата има ли други симптоми?
— Още не съм го видял, но мисля, че няма.
— Най-добре ще е да го измъкнете от казиното. В противен случай ще направи ужасна сцена.
— В момента сме на път за там.
— Ще дойда, колкото е възможно по-скоро. Най-напред ще проверя в казиното. Ако ви няма, ще се кача в стаята.
Даниел прекъсна връзката и набра номера на д-р Нюхаус. И сега трябваше да изчака няколко позвънявания, преди д-р Нюхаус да се обади. Но за разлика от д-р Наваз, гласът му звучеше бодро, сякаш изобщо не си бе лягал.
— Извинете, че ви безпокоя — каза Даниел и излезе от спрелия асансьор.
— Не ме безпокоите. Като анестезиолог често съм на повикване и съм свикнал да ми звънят през нощта. Какъв е проблемът?
Даниел му обясни положението, докато тичаше по главния коридор към казиното в централната част на огромния комплекс. Д-р Нюхаус реагира досущ като д-р Наваз. Той също обеща да тръгне веднага.
Заведението работеше с пълна пара и въпреки късния час бе претъпкано с хора. Обстановката вътре беше луксозна: килим в червено и черно, кристални канделабри и чевръсти крупиета. Двамата бързо пресякоха помещението и отидоха от другата страна на разположените в центъра маси за игра на рулетка. След миг забелязаха Ашли пред ротативките.
Седеше пред една от машините, а пред себе си бе натрупал голяма купчина монети. Носеше същите смехотворни туристически дрехи. Превръзката си стоеше на челото му. На червената, отразена от килима светлина, той не изглеждаше толкова блед.
Ашли енергично захранваше машината, което предишния ден щеше да му е невъзможно. В мига, в който ротативката спираше да се върти, той пускаше друга монета и дърпаше ръчката. Седеше като хипнотизиран от картинките, които се появяваха на барабана.
Без да се колебае, Даниел се отправи право към него, хвана го за рамото и го обърна към себе си.
— Сенаторе! Колко се радвам да ви видя!
Ашли го погледна накриво с немигащи очи и разширени зеници. Обикновено гладко причесаната му коса сега стърчеше във всички посоки и му придаваше гаменски вид.
— Махни ръцете си от мен, лайно такова! — изръмжа той без никаква следа от обичайния южняшки акцент.
Даниел тутакси се подчини, удивен и ужасен от ругатните, които сенаторът бе изсипал. Не желаеше да го провокира и да предизвика усложнения. Взря се в очите му, които имаха доста отвлечен израз — очевидно не го позна. За миг и двамата останаха неподвижни и Даниел се попита дали да не му забие инжекцията още тук. Разколеба се, тъй като не бе сигурен, че ще успее и се опасяваше да не влоши положението.
— Каръл ми каза, че ви мирише на нещо лошо — забеляза Даниел, без да знае как да продължи.
Преди да кимне с глава, Ашли махна с ръка.
— Мисля, че идва от онази курва отсреща с впитата червена рокля. Ето защо се преместих на тази машина.
Даниел се огледа. Пред една от ротативните стоеше млада жена с червена, прилепнала по тялото рокля. Обърна се отново към Ашли, който се бе върнал към предишното си занимание — пускаше монети и дърпаше ръчката на ротативката.
— Значи вече не усещате миризмата?
— Съвсем слабо, след като се махнах от онази кучка.
— Добре тогава — отвърна Даниел и в душата му нахлу надежда, че аурата може и да се разпадне без последици. Въпреки това обаче, той искаше Ашли да се прибере в апартамента. Ако направеше сцена в казиното, несъмнено вестниците щяха да пишат за случая.
— Сенаторе, в стаята ви има нещо, което бих искал да ви покажа.
— Изчезвай! Зает съм.
Даниел нервно преглътна. Слабият лъч на надеждата в душата му изгасна. Даде си сметка, че
