— Когато приключите с това, бихме желали да ви разпитаме за Арийската народна армия и нейните лидери-пожарникари — деликатно се прокашля Робърт Соренсън. — Бюрото е твърдо решено да ги залови и изправи пред правосъдието.
Епилог
Четвъртък, 21 октомври, 13.30 часа
— Опитай на друга станция! — заповяда Кърт.
Стив се наведе и започна да върти копчето на радиото докато спря на някаква станция с относително ясен сигнал.
Намираха се в кабината на стар форд пикап, който Стив бе закупил под фалшиво име срещу петстотин долара. Движеха се по един от второстепенните пътища на около осемдесет километра от Ню Йорк Сити и сигналите на местните УКВ-радиостанции ставаха все по-слаби. Преди около половин час, малко преди да поемат по Междущатски път №80, чуха за пръв път новината. Говорителят лаконично съобщи, че в долен Манхатън е извършено нападение с биологическо оръжие, което е предизвикало огромна паника.
Кърт и Стив нададоха тържествуващи викове и се поздравиха с пляскане на дланите.
— Успяхме! — ревнаха в неочаквано пълен синхрон двамата.
Но сега вече имаха нужда от повече информация и трескаво търсеха новини по скалата на старомодното радио в колата.
— Вероятно правителството е наложило пълно мълчание по случая — подхвърли Кърт. — Те мразят да предлагат истината на обществото, независимо за какво става въпрос — Уейко, Руби Ридж или убийството на Кенеди…
— Абсолютно си прав — кимна Стив. — Правителството го е шубе да каже истината!
— Господи, как добре се разви всичко! — възкликна с усмивка Кърт. — Получи се една страхотна военна операция!
— Не можеше да бъде по-добре — пропя Стив.
Кърт хвърли поглед към околността, потънала в разкошните цветове на ранната есен. Намираха се в западната част на Ню Джърси, недалеч от границата с Пенсилвания.
— Каква красота! — промълви той, стисна волана с две ръце и високо се разсмя. Чувстваше се прекрасно. Чувстваше се така, сякаш бе изпил десет чаши кафе.
— В Джърси ли ще обядваме, или ще изчакаме да влезем в Пенсилвания? — попита Стив.
— Не ми пука — отвърна Кърт. — Толкова съм възбуден, че изобщо не ми се яде!
— И аз не съм гладен, но бих искал да си измия ръцете — промърмори Стив. — Юри твърдеше, че няма опасност от докосването до онези пластмасови кренвирши, но аз продължавам да потръпвам при представата за съдържанието им…
— Хей, къде е онзи плик? — сепна се Кърт.
— Пликът на Юри ли?
— Да. Онзи с указанията за производство на биологично оръжие… Нали спомена, че в края е добавил няколко полезни съвета относно последиците?
— Прибрал съм го при картите и адресите за укритие — отвърна Стив. — Искаш ли да го извадя?
— Защо не? — сви рамене Кърт. — Дай да видим какво трябва да направим за собствената си безопасност… — От устата му излетя гърлен смях: — Малкият задник пак ще ни бъде от полза, а?
Стив се пресегна зад седалката и измъкна някаква папка, пристегната с ластик. Отвори я и след миг измъкна кафявият плик на Юри.
— Я колко е дебел — промърмори с уважение той и го поднесе под носа на Кърт: — Онзи тип май е написал цял роман…
— Отвори го де! — нервно го изгледа онзи.
Стив пъхна показалец под капачето. Отвътре се показа плоска картонена кутийка, също пристегната с ластик.
— Това пък какво е, мамка му? — озадачено промърмори той.
Кърт за миг отмести поглед от пътя.
— Отгоре пише нещо — подхвърли той.
— „Подарък за Кърт и Стив от Матушка Русия“ — прочете Стив и с недоумение сви рамене: — Това пък какво ли означава?
— Отвори кутията! — заповяда Кърт.
Стив се подчини. Картонът на капачето се разкъса в ръцете му. Миг по-късно скритата вътре пружина изстреля във въздуха шепа малки блестящи звездички, които литнаха сред облаче фин прашец.
— Мамка му! — ревна Стив, стреснат от изщракването.
Кърт също се стресна, но главно заради приятеля си. Наложи му се овладее колата с цената на върховни усилия. В крайна сметка успя и отби в банкета. Прахът в кабината раздразни ларинксите им и ги принуди да се разкашлят. Кърт грабна кутийката от скута на Стив, а той слезе на пътя и започна да изтръсква малките звездички от дрехите си.
Кърт завъртя кутията в ръцете си. Вътрешността й беше чиста, без никакви надписи. Вдигна плика и надникна в него. Нищо. Нито ред. В главата му изведнъж се оформи едно ужасно подозрение…
Бележка на автора
За съжаление голяма част от това, което се разказва във „Вектор“ относно био-оръжията и био- тероризма е чиста истина. Именно това придава особено важно значение на думите, подхвърлени от детектив Лу Солдано във връзка с евентуална био-терористична атака в САЩ или Европа: „Въпросът е не дали подобно нещо може да се случи, а кога ще се случи“. На територията на Съединените щати вече е имало няколко ограничени инцидента, предизвикани от био-терористи.
През 1984 година в Орегон умишлено са заразени зеленчуците, които се поднасят в редица заведения за обществено хранене под формата на салати. Резултатът е 751 души заболели от салмонела. През 1996 година в кухнята на една тексаска болница умишлено са заразени десертите, главно понички и вафли. Четиридесет и пет души са заразени от Shigella dysenteriae.
През последното десетилетие заплахата от био-терористични атаки рязко нараства. Достатъчно е да си припомним акцията на самоубийствената японска секта Аум Шинрикио, която през март 1995 година пусна високотоксичния газ зарин в токийското метро. Полицията разкри, че едновременно с това членовете на сектата са разработвали програма за създаване на антракс и ботулинов токсин — точно като Юри Давидов в настоящия роман. Те стигат дори дотам, че изпращат делегация в Заир, която трябва да открие начин за военно приложение на вируса Ебола…
До разпадането на СССР през 1989 година в страната действа широкомащабна програма за производство на биологически оръжия. Това става въпреки, че още през 1972-ра комунистическото правителство е подписало Договора за забрана на химическите и биологически оръжия. В своя апогей тази програма ангажира около петдесет хиляди учени и лаборанти, които работят както в научноизследователски институти, така и в заводи за директно производство на такива оръжия. Всичко това се осъществява под егидата на Стопанско обединение „Био-препарат“, намиращо се под прякото ръководство на Министерството на отбраната. Програмата е спряна от правителството на Борис Елцин, но много експерти изразяват съмнение в това. В резултат хиляди опитни специалисти остават без работа. Отчитайки тежкото икономическо положение на днешна Русия, човек не може да не си зададе въпроса: къде са тези хора днес, с какво се занимават? Част от тях вероятно карат такси в Ню Йорк Сити, точно като Юри Давидов… И вероятно, също като него, случайно се срещат с представители на крайно десни групировки, секти и течения, изпитващи дълбоко недоволство от живота и установения ред…
За нарастващата заплаха от биологичните оръжия допринасят и деспотичните режими в държави като Ирак, Иран, Либия и Северна Корея. По време на Войната в Залива САЩ и техните съюзници са дълбоко шокирани от запасите на Ирак от биологическо оръжие, от заводите за производство на такова, които са пръснати из цялата страна. Оказва се, че в тази връзка външното разузнаване е било почти сто процента неефективно. Съюзниците са дълбоко обезпокоени и предприемат серия от спешни мерки. За съжаление шумотевицата в медиите привлича вниманието и на различни терористични групи и индивиди, които
