— Добре, ще говоря по-тихо — предложи той, — но най-вече това не е от полза за теб. Ти си на пистата. Ти ръководиш отдела за големите обири и тежките престъпления, а този случай е на второ място по публичност в Ню Йорк! Ако онзи задник бъде спипан под твое ръководство, ще продължиш нагоре. Ти си жена, от етническо малцинство, и след няколко години ще станеш заместник-директор в Куонтико, а защо не и старши специален агент във Вашингтон. Само небето може да ти бъде граница. Така че не прецаквай всичко, като въвлечеш мен, това е приятелският ми съвет.

Погледът й можеше да смрази и тиня.

— Определено оценявам наставленията ти, Уил, но не мисля, че бих се доверила на съвети от човек, който спъва работата на другите. Повярвай ми, идеята никак не ми харесва, но вече я обсъдихме. Бенджамин и Роланд отказват да извадят когото и да било от отдела за борба с тероризма, а в „Длъжностни престъпления“, „Организирана престъпност“ и останалите отдели никой не е работил по подобни случаи. Не искат да им пратят някой парашутист от Вашингтон или от друга служба. Така ще се изложат. Това е Ню Йорк, а не Кливланд. От нас се очаква да действаме здраво. Ти имаш подходящата основа — непоносим характер, върху който ще трябва да поработиш, но и необходимата квалификация. Така че случаят е твой. Ще бъде последното ти голямо разследване, Уил. И ще излезеш от играта с фанфари. Погледни на нещата от тази страна.

Той опита друг подход.

— Ако спипаме онзи тип утре, което няма как да стане, ще бъда история до времето, когато влезе в съда.

— В такъв случай ще се явиш като свидетел. Дотогава командировъчните сигурно ще бъдат доста добри.

— Много смешно. Ами Нанси? Това ще я отрови. Искаш да изиграе ролята на жертвения агнец ли?

— Тя е като оръдие. Може да се справя със себе си, може да се справи и с теб.

Уил намусено се отказа да спори.

— Ами боклукът, върху който работя сега?

— Ще го разпръсна. Няма проблем.

Това беше. Край. Демокрация няма, а напускането или уволняването не бяха възможни решения. Четиринайсет месеца. Четиринайсет шибани месеца.

В рамките на два часа животът му се промени. Офис мениджърът се появи с оранжеви щайги, за да прибере и изнесе от кабинната му папките по делото, върху което работеше. На тяхно място пристигнаха папките на Мюлер за „Апокалипсис“ — кутии документи, събрани през седмиците преди лепкавата бучка тромбоцити да превърне няколко милиметра от мозъка му в каша. Уил ги погледна, сякаш бяха смърдящи купчини лайна, и изпи още една чаша преварено кафе, преди да благоволи да избере напосоки една и да я отвори.

Още преди да я види, я чу как си прочиства гърлото пред входа на кабинката му.

— Здрасти — каза Нанси. — Май ще трябва да работим заедно.

Нанси Липински беше напъхана в тъмносив костюм. Беше й малко тесен и я стягаше в кръста, така че шкембето й изпъкваше неприятно над колана. Беше дребничка, метър и шейсет с токчетата, но според преценката на Уил трябваше да свали по няколко кила отвсякъде, дори от мекото си кръгло лице. Имаше ли изобщо скули под тези меса? Нямаше здравото телосложение на обичайните випускници, които бълваше Куонтико. Запита се как ли е минала изпита по физическа подготовка в академията. Там не си поплюваха и момичетата не можеха да минат метър. Все пак не беше непривлекателна. Кестенявата й коса, практично подстригана до яката, гримът и червилото бяха подбрани така, че да подчертават деликатно оформения й нос, хубавите устни и живите лешникови очи, а одеколонът й определено щеше да привлече вниманието му, ако беше използван от друга жена. Но неговото внимание беше привлечено от жалния й поглед. Наистина ли би могла да се привърже към такава кръгла нула като Мюлер?

— Какво смяташ да правиш? — риторично попита той.

Моментът подходящ ли е?

— Виж, Нанси, папките току-що пристигнаха. Какво ще кажеш да ми дадеш един-два часа, може би до следобед, след което да поговорим?

— Става, Уил. Просто исках да ти кажа, че макар да съм разстроена за Джон, нямам намерение да се отказвам от случая. Никога не сме работили заедно, но се запознах с някои от случаите ти и знам какви приноси имаш. Винаги търся начини да се усъвършенствам, така че твоят опит ще бъде изключително важен за мен…

Уил се усети, че е по-добре да задуши този начин на дрънкане още в зародиш.

— Фен ли си на „Сайнфелд“?

— Телевизионния сериал ли?

Той кимна.

— Случвало ми се е да хвана някоя серия — подозрително отговори тя.

— Създателите на сериала са установили основни правила за героите и именно тези правила го отличават от останалите комедии от този род. Искаш ли да знаеш какви са те? Защото ще се прилагат и към нас с теб.

— Разбира се, Уил! — енергично отвърна тя, явно изгаряща от желание да погълне поредния урок.

— Правилата са: никакво учене и никакви прегръдки. Ще се видим по-късно, Нанси — безизразно завърши той.

Докато тя стоеше и явно се чудеше дали да отговори, или да си тръгне, се чуха приближаващи стъпки — сякаш жена се мъчеше да тича на високи токчета.

— Тревога, Сю — мелодраматично се обади Уил. — Май има нещо за нас.

В техния бранш информацията даваше на притежателя й временна власт, а Сю Санчес винаги изгаряше от желание да научи нещо преди всички останали.

— Добре, че ви заварвам и двамата — поде тя и набута Нанси в кабинката. — Стана още едно! Седмо по ред, в Бронкс. — Беше развълнувана почти като влюбено момиче. — Заминавайте там, преди онези от Петдесет и пети участък да са оплескали нещата.

Изкараният от търпение Уил разпери ръце.

— Господи, Сюзан, та аз още не знам нищичко за предишните шест!

Нанси побърза да се намеси.

— Хей, просто си представи, че това е първото! Нищо работа! Пък и по пътя ще те въведа в останалите.

— Нали ти казах, Уил — усмихна се жестоко Сю. — Като оръдие е.

Уил взе един стандартен за отдела черен форд „Експлорър“, излезе от подземния гараж на Либърти Плаза 26 и пое по еднопосочните улици, докато не излезе на север, по бързото платно на магистрала „Рузвелт“. Колата беше в ред и се движеше гладко, трафикът не беше претоварен и обикновено му харесваше да се измъкне от офиса. Ако беше сам, сигурно щеше да кривне някъде и да се позабавлява, но случаят не беше такъв. Нанси Липински седеше до него с бележник в ръка и му изнасяше лекции, докато минаваха под линията за Рузвелт Айлънд, а вагоните на трамвая бавно се плъзгаха над накъдрените черни води на Ийст Ривър.

Беше възбудена като сексуален маниак на порно купон. Това бе първият й случай на серийни убийства, черешката на всички убийства и решителният момент в напълващата й кариера. Влачеше делото, защото беше любимка на Сю и бе работила и преди с Мюлер. Двамата се спогаждаха много добре и Нанси винаги беше готова да подкрепи крехкото му его. „Джон, толкова си умен! Джон, на това му се казва фотографска памет! Джон, иска ми се да можех да проведа разпит като теб.“

Уил полагаше усилия да я слуша. Беше сравнително безболезнено да погълне наведнъж събраните за три седмици данни, но мислите му се отклоняваха и главата му все още страдаше от снощния копнеж по „Джони Уокър“. Все пак успя да влезе бързо в течение. През последните две десетилетия беше ръководил осем големи случая и бе участвал в разкриването на безброй други.

Първият бе в Индианаполис, по време на първото му разпределение, когато беше горе-долу на годините на Нанси. Убиецът бе извратен психар, който обичаше да гаси цигари в клепачите на жертвите си, докато

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×