— Какво?
— Практика.
Тя го погледна неразбиращо.
— В какво?
— В изкуството да бъдеш съпруга. Цяло чудо е, че не забрави името ми, за разлика от факта, че си омъжена за мен.
Даяна овладя порива си за шега.
— Съжалявам — измънка тя и прикри усмивката си със салфетката. — Бях неподготвена. — А не биваше да се чувства неподготвена, помисли си тя. В този ресторант често идваха служители на „Карутърс и Иейл“. Беше го предложила на Колби по навик. Наистина не беше изненадващо, че срещна Арон тук тази вечер.
Колби я изгледа с унищожителен поглед.
— Откога работиш за този пуяк?
— Около четири години. — Тя не пожела да противоречи на мнението на Колби за Арон Краун.
— Как си могла да го понесеш? Той е просто един лицемер.
— Лицемерите и пуяците често се срещат в корпоративния свят. — Даяна вдигна рамене нехайно. — Просто се научаваш да работиш с тях. Да не искаш да ми кажеш, че такива няма в сферата на книгоиздаването?
Колби въздъхна.
— Имаме си и такива. Но поне не се налага да изпълнявам нарежданията им от девет до пет, всеки Божи ден. Имам вземане-даване с тях само от време на време. През останалото време ме оставят на мира и аз мога да работя.
— За съжаление, в моя свят е малко по-трудно да ги избягва човек.
— Точно този пуяк можеш да избягваш доста лесно. Просто не се връщай на работа при него. Как така се появява тук тази вечер? Даяна вдигна рамене.
— Това е един от любимите му ресторанти.
— Разбирам. — Погледът на Колби беше по-студен от всякога. — Да не би двамата с него да сте идвали тук често преди?
Даяна вдигна учудено глава, доловила в гласа му директна мъжка ревност.
— Имали сме няколко делови обяда тук, но това е всичко. Казах ти вече, че с Арон сме колеги, а не… не нещо друго.
— Защо да не сте нещо повече от колеги? — Колби явно провокираше следваща битка. — Той изглежда е от тези, които биха легнали с някоя от изпълнителните си директорки, ако имаше тази възможност.
Даяна бавно се усмихна.
— Не излизам с пуяци.
Колби се успокои. Но устните му останаха леко изкривени.
— Ти само работиш с него?
— Както ти обясних, понякога не може да се избегне.
Когато Даяна завъртя ключа на вратата на апартамента си в града, Спектър я чакаше. Той размахваше тежката си опашка весело за поздрав. Облегна се на крака й и хвърли на Колби гневен поглед.
— Започва да губи интерес към отмъстителност — рече Колби и съблече сакото си. — Дори вече не ми показва зъбите си.
— Казах ти, все повече те харесва.
— Разбира се. — Колби метна сакото си на една закачалка в дрешника. — И ако щеш вярвай, имам чудесен…
Думите му бяха прекъснати от звънът на червения телефон върху черна лакирана масичка до прозореца.
Даяна прекоси светлия дървен под и вдигна слушалката. Стоеше пред френския прозорец и се наслаждаваше на прекрасната гледка към река Уиламет, докато говореше по телефона.
— Ало?
— Даяна? Тук е Брандън. В апартамента на татко съм. Съжалявам, че те притеснявам, но се опитвам да се свържа с баща ми. Той там ли е?
— Тук е. Сега е зает да обижда кучето ми, както обикновено. Ще го извикам. Между другото, как вървят нещата в ресторанта, където работиш?
— Добре. Мисля, че не бих искал да изчаквам поръчки край масите до края на живота си, но за работа през лятото не е зле. — Последва мълчание. — Вчера видях Робин.
— Така ли? — Даяна стрелна поглед към Колби и после го отмести. — Тя добре ли е?
— Да. Предполагам, че в края на краищата, не съм разбил сърцето й. Излиза с някакъв симпатяга от клуба на родителите си.
— А ти?
— Аз ли? Изключил съм жените поне за още една седмица.
Даяна се засмя.
— Ще извикам баща ти. — Тя подаде слушалката на Колби, който поемайки я вдигна вежди.
— Да, Брандън?
Даяна слушаше разговора, докато се събуваше, а после отиде в кухнята, за да потърси храна за Спектър.
— Добре, става. Ще се видим утре сутрин. — Колби сложи слушалката върху телефона.
— За какво става дума? — попита Даяна от кухнята.
— Брандън иска да вземе джипа за няколко дни. С някакви приятелчета от ресторанта искат да отидат на крайбрежието и да покарат малко. За нас остава маздата през седмицата. Ще докара джипа във Фулбрук Корнърс през следващия си почивен ден.
— Звучи някак сложно.
— Тийнейджърите и колите са винаги сложни. — Когато Колби влезе в кухнята, Спектър унищожаваше последните парченца от закуската си. — Той какво яде?
— Кучешки бисквити. Искаш ли да опиташ?
— Не, благодаря. По-скоро бих си ръфнал от теб. — Той я прегърна през кръста и целуна тила й. — Съжалявам за спора в ресторанта.
Даяна се изненада от спокойното извинение. Обърна се с лице към него и го прегърна.
— И за двама ни е период на адаптиране. Ти може и да знаеш някои неща за това как се отглежда дете, но за брака знаеш толкова, колкото и аз. Бил си женен за по-малко от година, а това е било преди двадесет години.
— Вярно е. Може и да не съм световен авторитет по този въпрос, но съм доста по-напред от теб. Ти никога не си била женена през живота си.
— Това лято си търсел само любовна връзка.
— Търсех теб — поправи я той дрезгаво. — Не се интересувах толкова по какъв начин ще те открия.
— И аз търсех теб — призна тя. — Повече от всекиго и всичко друго в живота си.
— Изглежда и двамата сме намерили, каквото сме търсили. — Той я хвана по-здраво през кръста.
— Но не както го планирахме.
— Е, ще имаме бебе. Ще се справим. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и той я привлече по-силно към себе си. — Знаеш ли, когато се върнем в Портланд, ще се преместя при теб в твоя апартамент. Изглежда по-хубав от моя. Има повече стил. Пък и те устройва по-добре от моя. Свикнала си около теб да има хубави неща, нали?
— Едва през последните години, когато можех вече да си ги позволя.
— Аз мога да си ги позволя също, скъпа — отвърна той многозначително. После се усмихна. — Днес лекарят спомена нещо за почивка. Готова ли си да се метнеш в леглото? Имам интересна идея как да прекараме остатъка от нощта.
Спектър изръмжа.
