си сама. Непрекъснато ти повтарям, че знам какво правя. Остави всичко на мен.
Умислена, тя се загледа в копчетата му.
— Не съм ти благодарила, че ме помоли да се омъжа за теб — простичко рече тя.
— Може би защото, не съм те помолил. Доколкото си спомням, казах ти, че ще се омъжваш. Не съм падал на колене и не съм те молил.
Тя го погледна със замъглен поглед.
— Вярно е, но е много благородно от твоя страна и аз искам да знаеш, че високо ценя галантността ти. Не познавам друг мъж, който би пожелал да преживее това заедно с мен.
Благодарността й го подразни.
— Няма друг мъж, който би преживял такова нещо с теб, защото бебето, което носиш, не е ничие друго, а мое. Затова заедно ще го преживеем. А сега престани да превръщаш всичко в криминален случай и се заеми с ориза.
Тя отвори очи и предпазливо подуши въздуха.
— О, Боже, ориза. — Освободи се от прегръдката му и се втурна към архаичната фурна.
— Ще кажа на семейство Торп, че сме готови с яденето. — Колби се отправи към вратата, доволен, че Даяна насочи вниманието си към вечерята. За спокойна и хладнокръвна жена, каквато беше тя, сигурно й беше трудно да приеме неизбежното.
Що се отнася до него, колкото повече мислеше, толкова повече положението му се струваше неизбежно и правилно. Освен това, в един момент на Даяна щеше да й проличи, че е бременна.
Този път ще е забавно да има момиченце, помисли си Колби и се усмихна.
Десет минути по-късно всички седяха край очуканата дъбова маса в кухнята. Разговорът се насочи към по-неутрални теми и Даяна придоби нормалното си състояние на духа. Колби почувства особено чувство на гордост, докато я наблюдаваше как се справя с гостите и подробностите около вечерята.
Трудно му беше да повярва, че в един миг си беше помислил, че тя не е за него. Последното нещо, от което имаше нужда, беше арогантна, резервирана и твърдоглава жена. Но се оказа, че Даяна е много сладка, нежна и учудващо уязвима под хладната и сдържана маска. В живота си никога не беше имала нужда от мъж, но започваше да осъзнава, че има нужда от Колби Савагар. Той възнамеряваше да се увери, че тя го разбира.
Така и трябваше, защото едва напоследък беше започнал да осъзнава, че и той има нужда от нея.
— Уреди ли се въпросът с онези шегички? — попита Джил, докато опитваше пържените зеленчуци на Даяна.
— Какви шегички? — с любопитство попита Ивлин.
Колби се намръщи.
— Някакъв идиот правеше номера на Даяна.
— Мразя гадните номера — потрепери Ивлин.
— Аз също — съгласи се Даяна. — Този шегаджия възстановяваше сцени от книгите на Колби.
— От коя по-точно? — попита Ивлин.
Даяна лапна малко ориз.
— „Шокиращата долина“.
— О, да, тази я прочетох. — Очите на Ивлин светнаха.
— Явно, че вие, а и всички останали във Фулбрук Корнърс сте я чели — рече Даяна с усмивка.
— Тази книга накара всички в града да разберат, че Колби Савагар ще стане известен, а няма да свърши в затвора — с ирония обясни Джил. — Но както казах на Колби, след като всички в града са чели книгата, ще е трудно да се установи кой се прави на интересен.
— Открихме виновника — каза Колби.
Джил бързо го погледна.
— Кой?
— Приятелката на сина ми. По-скоро бившата му приятелка. Ядоса се на Даяна, че ми помогна да убедя Брандън да не се жени веднага.
— Страхувам се, че горката Робин търсеше брака по най-неподходящия начин — обясни Даяна на Ивлин. — Опитваше се да избяга от властните си родители.
Ивлин кимна с разбиране.
— Мислеше си, че бракът е билет към свободата. Горкото дете. Горкият Брандън, ако наистина се беше оженил за нея.
— Значи мислите, че тя стои зад номерата? — Джил отново погледна Колби.
Колби тутакси кимна.
— Да, Даяна и Брандън я хванаха, когато уреждаше последната. Това беше краят. — Той погледна Джил многозначително и посегна към шишето с вино. — Още една чаша, Ивлин?
Джил разбра намека.
— Чувам, че поддържаш връзка с предишния си приятел, Еди Спунър.
Колби кимна.
— Преди няколко дни двамата си пийнахме по някоя и друга бира и разговаряхме за старото време. Виждам, че и той не е свършил в затвора. Сигурно повечето от хората в града се смущават от този факт. Бяха толкова сигурни, че ще свърши зле.
Джил отново вдигна вежди.
— Мисля, че Спунър беше по-близо до положението да попадне зад решетките, отколкото ти. Това момче имаше истински проблеми, а той няма заложена вътрешна нагласа да се справя, както ти го правиш.
Необяснимо защо Колби се почувства длъжен да защити стария си приятел.
— На Еди му беше трудно. Онзи пияница, баща му, си беше направо насилник на деца.
— Ще ти отвърна със същото. Никой не пророни и сълза, когато Дуайт Спунър падна от върха на водопада „Окованата жена“.
Даяна го погледна учудено.
— Там ли е умрял бащата на Еди? Но на върха не е толкова опасно. С Колби бяхме там няколко пъти на пикник. Ако не доближаваш ръба, е съвсем безопасно.
— Така е. Никой друг не е падал оттам, откакто живея във Фулбрук Корнърс. Но бащата на Еди е бил пиян тогава. Както обикновено. Взел една пушка и излязъл на лов. Освен това взел със себе си четвъртинка долнокачествено уиски, което толкова много обичаше. Намерили него и бутилката в езерото под водопада.
Нещо в гласа на Джил привлече вниманието на Колби.
— Какво има, Джил? Мислиш, че не е било случайно?
Джил въртеше в ръце ножа си.
— Ще ти кажа нещо, което не съм казвал на никого, освен на Ивлин, и не искам да излиза от тази стая. Ясно ли е?
— Не се тревожи, Джил. С Даяна няма начин да започнем да клюкарстваме с местните хора. — Колби знаеше, че презрението му към местните прозвуча и в гласа му.
— Добре. Когато Дуайт Спунър умря, все още бях шериф. Аз извърших разследването и написах доклад. Приличаше на нещастен случай и нямаше доказателства за противното, но винаги съм се чудил дали някой не е помогнал на Дуайт да падне от водопада.
Колби замълча за миг.
— Еди? — най-после попита той тихо.
— Ако е така, не мога да обвинявам момчето. Бог му е свидетел, че момчето е било провокирано. Но нямаше начин да се докаже нищо по никакъв начин. Затова го описах като нещастен случай и така се приключи. Еди не ми създаваше проблеми, нито на мен, нито на Рой Барнс, мъжът, който няколко години по-късно зае моето място, затова си рекох, че най-малкото, което мога да направя, е да не му причинявам неприятности.
Колби погледна Даяна и осъзна, че тя наблюдаваше Джил, ужасена.
— Може ли един шериф да направи такова нещо? Да пренебрегне подозрение за убийство?
Джил й се усмихна, а и Колби не сдържа усмивката си и започна да се смее.
