възразило. Но това беше отдавна, а времената се менят, нали. Поздравления, госпожице Прентис.

— Благодаря, Брайън.

— Ще организирате ли парти или някакво празненство? — попита Брайън.

— Не. — Колби отвърна през рамо, докато крачеше между рафтовете и търсеше риба тон.

— Лошо — замислено рече Брайън. — Можеше да е забавно. Откакто се омъжи момичето на Ренли не сме имали никакво празненство във Фулбрук Корнърс. А това беше преди три години. В наше време няма много сватби. Всички млади хора отива в Портланд, веднага щом завършат училище.

— Не мога да си представя, че някой във Фулбрук Корнърс би искал да празнува сватбата ми — рече Колби и се появи с консерва риба тон в ръка и още няколко други стоки.

— Може да се изненадаш — рече Брайън. — Но, Колби, ти си легенда тук. Не просто, защото причиняваше толкова много неприятности едно време. Хората в града са наистина горди с тези романи на ужасите, които пишеш. Осъзнаваш ли, че си единственият човек във Фулбрук Корнърс, който е станал известен? Всички се развълнуваха, когато Лари Броктън от недвижимите имоти ни съобщи, че възнамеряваш да се върнеш за лятото.

Колби поклати глава.

— Не са допускали, че не съм в затвора. Даяна, имаме ли нужда от нещо друго? — Той посочи с ръка продуктите, които беше сложил до касата.

— Храна за кучето. На Спектър няма да му се хареса, ако се върнем без неговата дажба.

— По дяволите, едва не забравих кучето — рече Колби с невинно изражение.

— Е, крайно време беше — съобщи Анджела Прентис звънливо, когато дъщеря й я представи на бъдещия й зет на стъпалата пред съда. — Започвах да си мисля, че детето ми никога няма да си намери мъж. Надявам се, че не губите време и работите по въпроса за моя внук. Бог ми е свидетел, чаках твърде дълго.

Напоследък Даяна започваше да се изморява от това, че се изчервява. Тя погледна с пламтящ поглед привлекателната си мъничка майка, усещайки широката усмивка на Колби.

— Честна дума, мамо. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се въздържиш да не ме смущаваш поне на сватбения ми ден.

Лешниковите очи на Анджела светнаха от удоволствие.

— Колби, не й обръщай внимание. Тя е способна да бъде инертна. Твърде много години пропиля да се изживява като делова жена. На тридесет и четири, без да е била омъжена. Цяло чудо е, че не те е отблъснала с хладните си делови маниери. Повечето мъже се страхува до смърт от нея.

— И аз имах моменти на съмнение — рече Колби сериозно, докато се ръкуваше с Анджела. — Но бях настоятелен. От пръв поглед човек не може да открие всичко, което се крие в Даяна. А ние писателите умеем да вникваме зад маската.

— Има ли пари в тази работа?

— Мамо!

Колби се усмихна.

— Не повишавай глас на майка си, Даяна. Тя има право да знае дали мога да те издържам така, както ти сама си се издържала през последните няколко години. — Той се обърна към светналото и любопитно лице на Анджела. — Да, Анджела, има пари в моя бизнес. И в наше време. Преди не беше така, а човек никога не може да е сигурен в бъдещето, но аз винаги съм съумявал да се грижа за сина си по един или друг начин. Сигурен съм, че ще мога да се грижа за Даяна и за бебето.

— Колби! — Даяна почервеня. Беше способна да го удуши. Само един поглед към лицето на майка й й подсказа, че всичко се е провалило.

— Какво бебе? — Анджела оживено се обърна към дъщеря си. — Не ми казвай, че вече си бременна? За Бога, Даяна. След като си взела решение, си го изпълнила до край, така ли? Поздравления, скъпа, мислех, че не можеш да се отпуснеш и да заживееш истински.

— Майко, нека ти обясня…

— Няма нужда от обяснения. Ти си на тридесет и четири, а не на осемнадесет. Толкова съм развълнувана. — Анджела прегърна дъщеря си, а после и Колби. — Това е най-щастливият момент в живота ми. Веднага щом се прибера у дома, се записвам на курс по плетене. Нямам търпение да започна да плета мънички шушони.

Очите на Колби се смееха, докато наблюдаваше Даяна през русата, къдрава глава на майка й.

— Кой би се сетил — попита тихо той, — че тъщите са толкова различни?

Даяна не знаеше да се смее ли или да плаче. Спаси се и от двете неща, когато видя Брандън да слиза по стъпалата.

— Ей, татко, там вътре са готови — извика Брандън. — Вие двамата трябва да влизате.

— Идваме — Колби прегърна Даяна и я притегли към себе си.

Тя се облегна на него, чувствайки как коленете й омекват.

— Колби, абсолютно сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Шегуваш ли се? Майка ти ще ме убие, ако се откажа.

Половин час по-късно Колби целуна Даяна и я постави на предната седалка на джипа. Той докосна пръстена на лявата й ръка.

— Изглеждате страхотно, госпожо Савагар. Дяволски секси. Нямам търпение да ви заведа в леглото.

— Ще трябва да проявите малко търпение, господин Савагар. Брандън ми каза, че в къщата ще ни чакат няколко души.

— Няколко… какво? — Колби беше стъписан. Обърна се да потърси Брандън, който крачеше към една малка червена двуместна мазда. Анджела Прентис го следваше по петите.

— Брандън.

— Да, татко? — Брандън му хвърли поглед през рамо.

— Кой чака в къщата?

— Не знам със сигурност. Казаха ми, че няколко души искат да ви поздравят. Това е всичко, което знам, честна дума. Той покани Анджела на предната седалка в малката кола. — Може би семейство Торп и онзи, собственикът на хранителния магазин. Не е кой знае какво!

— Не е кой знае какво — Колби изръмжа, докато влизаше в джипа до Даяна. — Имах други планове за този следобед. Последното нещо, което ми се прави е да пийвам със семейство Торп и Макдонълд.

Оказа се, че ще пие пунш и ще яде сватбена торта не само със семейство Торп, но и с Макдонълд, и с цялото население на Фулбрук Корнърс. Всички в града, в това число и Маргарет Фулбрук, се явиха на приема в чест на втората сватба на Савагар.

Трета глава

— Какво, по дяволите, става тук? — Колби прокара нервно пръсти по косата си и се втренчи в насъбралото се множество от около двеста души, които се тълпяха край предния двор на старата къща на леля Джес.

— Според мен в града имаш повече приятели, отколкото си мислел — измърмори Даяна и излезе от колата. — Не стой така и престани да недоволстваш. Ела и се забавлявай на собственото си празненство.

Щом хората разбраха, че младоженците са пристигнали, настъпи оживление. Група мъже заобиколиха Колби, докато той бавно излизаше от джипа. Повечето жени се втурнаха да поздравяват Даяна, която се усмихваше до колата.

Спектър ядно лаеше от задната площадка, където го бяха вързали, докато трае церемонията.

— Това твое куче наистина подивява — рече с усмивка Ивлин Торп и поздрави Даяна. — Ако не беше вързано, нямаше да можем да организираме всичко това. След като сте тук вече, сигурно ще се успокои.

— Спектър не е свикнал с толкова много хора. Става агресивен — обясни Даяна и се запъти към задната

Вы читаете Споделен сън
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×