почивка? — попита Джейс, а гласът му неочаквано стана студен.

Тя присви очи и се отпусна на стола, а след това вирна брадичка.

— Нямам съпруг и не съм тръгнала във ваканция, а за деца и дума не може да става! Освен това, стига с тези въпроси. Или ми помогнете да намеря човека, с когото имах среща тази вечер, господин Ласитър, или ще ви помоля да се дръпнете от масата ми.

Той кимна, сякаш бе съгласен с нея.

— Би трябвало да се махна. Изобщо не трябваше да идвам.

— Точно така.

— Защо ли ми се струва, че нещо си се объркала? Може би ти си тази, на която не й е тук мястото. Все пак аз съм на свой терен, а ти си попаднала не, където трябва.

— Тук съм по работа, господин Ласитър! — Ейми усети как напрежението й расте. И без това нещата вече се бяха объркали прекалено много, ала поне не бяха изникнали проблеми. Всичко досега вървеше по план. Само че Джейс Ласитър не беше част от плана.

— Нали каза, че си тук, за да се срещнеш с някакъв мъж? Който и да е той, допуснал е грубата грешка да не се появи на срещата. Не искаш ли да остана вместо него?

— Това е пълен абсурд! — заяви надменно тя. — Може ли да ви помоля да си тръгнете?

Вместо да отговори, Джейс отпи дълга глътка от рома. Ейми бе обзета от странното чувство, че той събира сили за следващата нападка.

— Казвали са ми — заяви най-сетне Джейс бавно и натъртено, — че съм много приятна компания.

— Какви ги приказвате? — възкликна стресната тя.

— Много по-интересен съм от събирането на миди и хрускането на кокосови сладки. — По устните му трепкаше усмивка.

— Да не би да ми предлагате да ви заведа вкъщи? — сопна се остро Ейми, защото никак не й хареса намекът в думите му. Освен това й се прииска да бъде малко по-мила с този грубоват непознат. Което бе повече от странно при дадените обстоятелства.

— А, не, съвсем не очаквам подобно нещо — увери я сериозно той. — Това по-скоро би било ценен опит. Тъкмо ще има за какво да разказваш, когато се прибереш.

— Ясно. Може дори да напиша есе „Как прекарах ваканцията“ — изръмжа тя. — Няма да стане. Не съм била толкова път, за да въртя любов с някакъв мазен тип, който държи бар на тропически остров!

— Както го представяш, звучи доста гадничко — въздъхна Джейс. Въпреки това не помръдна от стола.

— Че то си е гадничко.

— Ти сигурна ли си, че не те чакат деца и доверчив съпруг в Сан Франциско? — попита той отново.

— Разбира се, че съм сигурна! — Обзета от яд, Ейми посегна към чашата с бургундско и отпи голяма глътка. След това не сдържа и попита. — Защо? Какво значение има?

— Може и да има — вметна Джейс.

— Ти си невероятен — забеляза сухо тя.

— Нали не очакваш някакъв мазен тип, който държи гаден бар на тропически остров, да разбира от етика? — попита спокойно той. За пръв път в дълбокия му глас се прокрадна твърдост.

Инстинктът й подсказа, че това си бе предупреждение. Джейс Ласитър очевидно нямаше нищо против да бъде предизвикан малко, но всяко нещо си имаше граници.

— Исках само да кажа, че ми се струва невероятно да имаш скрупули, преди да се захванеш с женена жена. Искрено се съмнявам, че виждаш отново туристките, след като си заминат.

Той я погледна над чашата.

— Ако въпросната жена имаше само съпруг или гадже, може би щях да пренебрегна някои от принципите си. Особено ако тя също е готова да пренебрегне някои от своите. Колкото и да е странно, знам кога да тегля чертата, ако жената има семейство. Ако вече си се сдобила със съпруг и деца, Ейми Шанън, няма защо да се страхуваш от сексуалните ми намеци. — Тя не се сдържа и избухна в кикот. След секунда само кикотът премина в искрен гръмогласен смях. — Какво смешно има? — попита Джейс, обзет от любопитство.

— Много се извинявам — успя да отговори Ейми, докато се опитваше да се овладее. — Не бих излъгала за сюрия деца дори за да се спася от някакъв досаден ваканционен флирт! — Тя потисна напиращия смях и се усмихна дружелюбно.

Той остана загледан в устата й, очарован от усмивката. След това вдигна очи към нейните.

— Не обичаш ли деца?

Ейми поклати развеселена глава.

— Не всяка жена притежава майчински инстинкт. Ами ти, Джейс? Да не би да си зарязал жената и децата в Щатите, когато си решил да тръгнеш да преследваш слънцето?

— Жената ме напусна, а деца нямахме. — В отговора му прозвуча напрежение, от което й стана ясно, че въпросът бе приключен. Тя сви едното си рамо в опит да покаже, че не се интересува особено от личния му живот. Въпреки това се замисли какъв ли бе бил животът на Джейс, преди да се установи в Южния Пасифик. Сигурно и той, както и много други, не бе успял да се справи с отговорностите и бе предпочел да избяга в свят, където хората не задаваха много въпроси и не знаеха какво е това напрежение. Да не бе станало нещо неприятно в личния му живот? — И така — заговори той, отново небрежно. — След като разбрахме, че никой от нас няма да изневери на половинката си, има ли друга причина, която да ме спре да те прелъстя?

— Само една — отвърна Ейми. — Не желая да бъда прелъстявана.

— Нали вече каза, че си тук, за да се срещнеш с някакъв мъж?

— Срещата ми е по работа.

— Става все по-интересно! Разкажи ми за работата си.

— Няма.

— Нямам ли право да знам какво става? — попита настойчиво Джейс. — Все пак срещата е в моя бар.

— Не съм го избрала аз. Беше ми казано да чакам тук — обясни притеснена тя.

— И с кого имаш среща?

— С някой си Дърк Хейли — избухна вбесена Ейми.

— Кой е Хейли?

— А пък аз си мислех, че хората тук уважават личния живот на другите — сопна се тя.

— Празни приказки. Хората са си хора. И тук сме не по-малко любопитни, отколкото в Щатите — обясни Джейс. — А към теб проявявам особено силно любопитство.

— Защото отдалече личи, че не ми е тук мястото ли? — изпъшка Ейми. — Виж, сам каза, че не ми е тук мястото — напомни му тя.

Той се облегна напред толкова рязко, че Ейми се дръпна назад. Чак сега разбра, че не бе очаквала този мъж да направи бързо или рязко движение. Когато това станеше, означаваше неприятности. Обзета от неудобство, тя го погледна.

— Грешиш — заяви твърдо Джейс, — исках да кажа, че си мила и много уязвима. Не ти е мястото тук, защото наблюдаваш мъжа с прямота, вместо с пресметливост. Не ти е мястото тук, защото приличаш на жена, която очаква някой мъж да й сложи годежен пръстен на ръката, а вместо това той те разкарва до Южния Пасифик, за да се срещнете тайно. Не ти е мястото тук, защото има нещо много мило и много сексапилно, което събужда в мен желанието да те накарам да останеш, вместо да те накарам да си тръгнеш. Не ти е мястото тук, защото се интересувам безкрайно много с кого имаш среща и защо сте избрали точно моя бар. Той да не би да е женен, Ейми? Въпросният Дърк Хейли, да не би да е някой женен бизнесмен, който на връщане от командировка в Далечния Изток е успял да открадне няколко дни?

— Не е това! — погледна го шокирана тя. — Никога досега не съм се срещала с този Хейли. След като ти си този, който знае кога да се отдръпне, ако жената си има семейство, аз също знам да се отдръпна, ако мъжът е женен! Знам, че животът тук те е научил да преценяваш обективно хората, така че позволи ми да ти кажа, че твоята преценка за мен е доста неточна. Сега, ако нямаш нищо против…

— А твоята преценка за мен? — прекъсна я спокойно Джейс.

Въпросът я стресна.

Вы читаете Маската
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×