— Знам — прошепна с много съчувствие сестра й. — Някои мъже не са създадени за живот в града.
— За Бога, Мел, какво ще стане, след като се роди бебето? — прошепна Ейми, искрено уплашена.
— Ще ти се наложи — заяви тихо Мелиса, — да вземеш някои доста сериозни решения.
— Няма да го понеса, ако той си тръгне. — Очите на Ейми се напълниха със сълзи само при мисълта, че подобно нещо можеше да се случи.
— Джейс никога няма да изостави съпругата си и детето си — отвърна убедено Мелиса.
Ейми осъзна, че Джейс не харесва града, скоро след като се настани в апартамента й. Той все повтаряше, че ще бъдат тук, за да може бебето да се роди в първокласна болница под грижите на лекар, на когото Ейми има доверие. За него Сан Франциско бе временно място. Единственото, което му допадаше, беше крайбрежната част. С наближаване на датата на раждането, страховете на Ейми добиха конкретен облик. Колко ли щеше да остане Джейс, след като детето се родеше? Колко ли време щеше да мине, преди той да заяви, че се връщат в Сейнт Клер? Какво щеше да стане, ако й дадеше ултиматум? Напоследък, напомняше си тя, жените не се отказваха от работата и начина си на живот заради съпрузите, които настояваха да се преместят на другия край на света. Домът, който си бе представяла, се намираше на място като Сан Франциско.
Деймън Брандън Ласитър се роди в четири часа сутринта, само ден преди датата, определена от доктор Карсън. За пръв път, откакто Джейс и доктор Карсън станаха колеги, им се наложи да признаят, че колкото и да бяха планирали всичко, Ейми свърши цялата работа. Кой знае защо, това разтърси Джейс много повече, отколкото Ейми бе предполагала.
— Ти да не би да си мислеше, че ще се справиш сам? — пошегува се тя немощно между контракциите. — Той бе до нея, стискаше ръката й толкова силно, сякаш нямаше намерение никога да я пусне.
— По дяволите, любима — измърмори гневно Джейс, — иска ми се да можех. Не съм и предполагал, не съм допускал, че в наши дни може да боли толкова.
— Хайде да започнем пак с упражненията по дишане — настоя Ейми, защото това бе единственото, което й помагаше да не се предаде. За нейно облекчение той се зае веднага с поставената задача и си спомни какво бяха правили по време на часовете по раждане, които Ейми редовно посещаваше.
— Чувствам се излишна — отбеляза доктор Карсън, когато пристигна. Усмихна се на пациентката си. — Май изключителният ми колега, господин Ласитър, ще се справи сам.
Ейми стисна ръката на съпруга си още по-силно, когато усети нова контракция.
— Да — отвърна задъхано тя. — Той може. Джейс ще успее да се справи с всичко.
Той остана до нея през всичкото време, държеше я за ръката, попиваше потта от челото й, окуражаваше я. Накрая, след като раждането изцеди всичките й сили и смелост, Ейми започна да се вслушва единствено в дълбокия глас на съпруга си, заби нокти в дланта му, за да почерпи сили от него. Джейс не се отдели от нея.
В този момент разбра, че той винаги ще бъде до нея. Нямаше да я изостави. Можеше да бъде напълно спокойна.
Когато се събуди четири часа по-късно, беше настанена в частната стая, както бе настоял Джейс. Белотата почти не се виждаше сред цветята около леглото — огромни букети, които напомняха пищната растителност на Сейнт Клер. Веднага се сети кой ги бе поръчал.
Мъжът, отговорен за тази красота, бе застанал до прозореца, гушнал в ръце малък вързоп. Вглеждаше се в сина си, сякаш не можеше да повярва, че бе истински. Ейми дълго наблюдава профила му, тихо усмихната. От него щеше да излезе прекрасен баща, каза си тя, напълно убедена.
Джейс вдигна поглед, а в тюркоазените му очи бяха стаени удивление и радост. Остана загледан в съпругата си дълго. След това, много внимателно положи детето в креватчето му и се приближи до съпругата си.
— Добре ли се справихме? — попита тихо Ейми, радостна, че бе забелязала щастието в погледа му.
— Повече от чудесно — въздъхна той. — Ейми, той е съвършен. Ти си съвършена. Господи, аз съм най- щастливият мъж на този свят. — Джейс се поколеба, а след това изръмжа. — Никога повече няма да те подложа на подобно нещо.
— Чух, че ставало по-лесно — прошепна тя.
— О, Ейми!
— Джейс, нямаше да се справя без теб.
Той поклати глава.
— Не, Ейми. Ти щеше да се справиш и без мен. Жените са толкова силни, когато се налага. Аз съм този, който нямаше да успее без теб. Ти ми даде толкова много — себе си, сега и син. Как бих могъл да ти се отблагодаря? Обичам те, любима. Знам, че се притесняваше за връщането на Сейнт Клер, но не мисли повече за това. Докато спеше, реших да останем тук, в Сан Франциско.
— Но, Джейс… — започна тя.
Той поклати решително глава.
— Тук си най-щастлива. Тук е работата ти, тук са всичките ти приятели. Животът ти е приятен, интересен. Аз ще стана част от него — заяви Джейс.
— Не ставай смешен — отвърна Ейми с много обич, когато се обърна към спящия си син. — Двамата с Деймън Брандън ще се радваме да тръгнем с теб чак до края на света.
— Ейми, ти искаш дом — напомни й той.
— Можем да създадем дом, където решим. Разбрах го съвсем скоро. Имах си свои представи за дом, ала сега вече знам, че домът ми е там, където сте вие с Деймън.
Джейс стисна ръката й.
— Доста старомодно отношение — изтъкна той. — Жените вече не говорят подобни неща.
— Сигурно защото няма достатъчно мъже, които да си струват риска. Аз извадих късмет, нали? — усмихна се тя.
— Мила, как ще оставиш бизнеса си? — продължи да пита притеснен той.
— Кой е казал, че няма да имам бизнес?
— За какво говориш?
— В писмата, които получаваш всеки месец от Рей, се казва, че два пътнически кораба спират на Сейнт Клер, нали?
— Да, но…
— Нека да ти кажа нещо за туристите, което, предполагам, вече знаеш — започна да обяснява бавно Ейми. — Те обичат да си отнасят вкъщи нещо за спомен.
Джейс я погледна удивен.
— Да не би да си намислила да откриеш магазин за подаръци на Сейнт Клер?
— Аха. С хубави неща, никакви евтини боклуци. Картините на Рей ще се продават добре, не мислиш ли? Обзалагам се, че има доста други интересни неща. Но държа да подчертая, че собственикът на „Змията“ вече не е в списъка на забавленията.
Тюркоазените му очи заблестяха. На Ейми й отне миг, за да разбере, че очите му бяха пълни със сълзи. Тя остана силно учудена. Никога не бе виждала мъж да се просълзява.
— Ейми — прошепна развълнуван той, — собственикът на „Змията“ вече си има семейство. Няма време да забавлява туристки.
В днешно време жените имат по-голям избор, въпреки че все още не знаят отговорите на всички въпроси. Ейми мислеше точно за това, когато няколко месеца по-късно самолетът се канеше да кацне на остров Сейнт Клер. Докато нямаше готови отговори, жените щяха да поемат рискове. А понякога си струваше. Не всичките й приятели в Сан Франциско разбраха решението й да продаде бутиците, да инвестира парите и да хукне към другия край на света със съпруга си и малкия си син. Докато оглеждаше пищната тропическа растителност, тя си каза, че никога няма да съжалява за поетия риск.
Самолетът кацна на късата писта и Джейс се разсмя.
— Представям си какво бълват пилотите всеки път, когато им се налага да спират на Сейнт Клер. Предполагам, че се изразяват доста цветисто в кабината. С разрастването на туризма пистата трябва да се удължи.
