Джейс. — Обикновено жадните за приключения туристки ме изпращат до нас.
Ейми се разсмя.
— Според мен си станал разглезен с този бар на края на света.
Той се извърна към засмяното й лице.
— Може и да си права. Въпреки това не съм забравил традицията.
— Коя по-точно? — предизвика го тя и веднага се стегна, защото Джейс спря до парапета, който отделяше пристанището от крайбрежната ивица. Когато погледите им се срещнаха, Ейми разбра, че бе попаднала в опасни води.
— Като например да откраднеш целувка под небето, докато се прибираш — отвърна той с дрезгав глас.
Преди още да бе разбрала какво става, Джейс я облегна на парапета. Надвеси се над нея, леко разкрачен, и я притисна до себе си.
Втора глава
— Недей — прошепна той, докато пръстите й притискаха гърдите му. — Моля те. Не ме отблъсквай. Само една целувка.
През първите секунди на прегръдката Ейми се притесняваше повече да не падне и дори не й бе минало през ум да го отблъсне. Тя заби нокти в ризата му в инстинктивен опит да запази равновесие. След това вдигна рязко глава, готова да се възмути. В следващия миг думите й бяха заглушени, защото Джейс покри устните й с неговите. Ейми изпита различни чувства, но те останаха на заден план пред онова, което бе най-важното в момента.
Усети вкуса на ром по топлите му устни. Ръцете му я стиснаха над лактите. Не я заболя, просто усети, че така той я държи неподвижна, за да я целуне. В този момент разбра, че никога няма да забрави силните пръсти, впили се в плътта й. Ами тялото му! Нямаше сили да се отдръпне от него.
Тя усещаше колко бе стегнат и силен. Гърдите й бяха притиснати в мускулестата му гръд. Бедрата й усещаха неговите и твърдата му мъжественост.
— Толкова е хубаво — промърмори Джейс до устните й. — Толкова приятно. Мека. Топла. Истинска жена. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й и пръстите му се отпуснаха на тила й.
— Ти… нали ти сам каза, че мястото ми не е тук — успя да промълви Ейми в напразен опит да прозвучи незаинтересована и равнодушна, както би направила всяка жена, която искаше да се измъкне от подобно положение. Усещаше мъжката му сила, ала чувствената заплаха я караше да се страхува много повече. Все още не. Това нямаше смисъл. Все пак, каза си тя, почти не го познаваше, а това, което бе узнала, я притесняваше.
— Сбъркал съм. — Той лекичко захапа долната й устна в единия ъгъл, за да усети вкуса й. — Ейми, ела с мен тази вечер. Ще ти бъде хубаво. Имам нужда от теб.
— Имаш нужда от жена — сопна се тя и се опита да убеди и себе си, че това бе истината. — Имаш нужда от която и да било жена. Поне така си мислиш. Нямам никакво намерение да компенсирам недостига на туристки на Сейнт Клер!
Силните му ръце се стегнаха около нея и я притиснаха още по-силно.
— Може пък да успея да те накарам и ти да изпиташ същото желание — измърмори напрегнато Джейс. Устните му отново покриха нейните и ги разтвориха, а ръцете му я притиснаха още по-плътно.
Ейми си пое рязко дъх, когато усети първия прилив на желание. Когато езикът му срещна нейния и настоя за ответ, тя се опита да се отдръпна, но не успя. Единствената възможност бе да се пребори с него, ала опитите й само задълбочиха целувката. Отново заби нокти в ризата му и откри мускулестото му рамо. Той простена. Това бе стон на мъжко желание, не бе недоволство.
Едва когато Ейми усети с каква жар откликва, започна да я обзема паника. Ето това бе истинската опасност, а тя бе жена и познаваше признаците.
— Престани, Джейс. Моля те! — Прошепнатите думи прозвучаха като заповед, не като молба, докато Ейми се опитваше да се откъсне от устните му.
— Защо да спирам, след като и на двамата ни е приятно? — попита нежно той и вдигна едната си ръка, за да си поиграе с кичур медна коса, който се бе измъкнал. С другата лъка продължаваше да я притиска към себе си.
— Защото искам да се връщам в хотела. Защото ти трябваше само да ме изпратиш, не да ме прелъстяваш, и защото ти казах да спреш. Това са достатъчно основателни причини — сопна се тя. Когато срещна очите му, за малко да забрави какво се опитваше да каже. Луната осветяваше искрите на желание в тюркоазения му поглед и разпращаше необичаен хлад по гърба й. Усети слабост, не й достигаше въздух — все неща, които не вещаеха нищо добре.
— Страхуваш ли се от мен? — попита замислен Джейс.
— Не. Просто ме дразниш!
Пръстите, които си играеха с косата й, се отпуснаха на рамото й, а след това съвсем небрежно проследиха извивката на гърдата й.
— Усещам зърното ти — призна той с дрезгав глас. — Толкова е твърдо. Боже, ти си възбудена, нали?
— Пусни ме! — Ейми го погледна ядосана и се опита да не обръща внимание на докосването му.
Джейс я пусна бързо и наблюдаваше през полупритворените си очи как тя се опита да запази равновесие, докато се отдръпваше.
— Видя ли? — попита той. — Напълно безобиден съм. Няма защо да се боиш от мен.
— Нямаш представа какво облекчение е за мен да го чуя — отвърна заядливо Ейми и се опита да си приглади косата. — А сега, би ли ме извинил, трябва да тръгвам…
Джейс се усмихна.
— Не съм се отказал да те изпратя. — Хвана я отново за ръката и я поведе покрай кея. И двамата мълчаха, докато стигнаха в неугледното фоайе на „Марина“. Съненият рецепционист кимна на Джейс, а след това отново забоде поглед в списанието с полуголи мацки, което четеше. — Ще се видим утре — каза тихо Джейс, когато Ейми се отправи по стълбите.
— Така ли? — Опита се да се покаже напълно незаинтересована.
Той поклати развеселен глава.
— Колко усилия полагаш да се правиш на недостъпна, нали? Само че аз веднага забелязах, че не е точно така.
— Май си сбъркал призванието си. Трябвало е да станеш психолог, вместо да се забиеш в бар на забутан остров в Тихия океан! — Без да дочака отговора му, тя се отправи бързо нагоре по стълбите към стаята си.
Джейс наблюдаваше бягството й, а след това се обърна към възрастния мъж на рецепцията.
— Какво става, Джейс? Май не успя да я накараш да грабне незабравим спомен от острова?
— Не съм достатъчно колоритен за нея — измърмори недоволно той, а след това се наведе над рецепцията, за да погледне кое бе списанието. — Внимавай с тези списания, Сам. От мацките вътре свят да ти се завие.
— Ще рискувам. — Сам затвори списанието с нескрито съжаление и го подхвърли на плота. — Къде попадна на тази госпожичка?
— Дойде в „Змията“ преди два часа. Учудвам се, че не си я предупредил на какво място ще попадне, Сам.
— Напротив. От пръв поглед личи, че не е за това място. Прекалено много грубияни се събират там. Но пък Сейнт Клер не е остров за нея.
— Така е. — Джейс вдигна замислен поглед към тавана. — Ти чувал ли си за някой Дърк Хейли?
— Хейли ли? — Сам поклати глава. — Не. Не си спомням такова име.
— Да си правил резервация за такъв човек?
— Мисля, че не съм. Чакай да видя. — Сам прегледа имената. — Няма Хейли.
— Ако чуеш нещо за него, ще ми кажеш ли? — настоя Джейс.
— Разбира се. Защо? Откъде този интерес към Хейли?
