задействане не беше напълно изключено…
Ричмън я погледна, в очите му се четеше недоверието на професионален адвокат.
— Значи Н-22
— Тогава моделът беше съвсем нов — отвърна Кейси. — Всички нови модели самолети създават известни проблеми… Никой не може да сглоби машина с един милион различни части без някоя от тях да покаже дефект… Правим всичко възможно да ги избягваме, разбира се. Всеки компонент се подлага на няколко вида тестове преди да бъде монтиран. След сглобяването на самолета, той отново се тестува, вече в работни условия. Проблеми винаги има. Въпросът е как да бъдат решени те…
— А как ги решавате вие?
— Всяка открита от нас нередност се описва в специален документ, който наричаме „Сервизен бюлетин“. Той съдържа не само описание на дефекта, но и нашите препоръки за отстраняването му. Изпращаме го на съответните авиокомпании, но той не е задължителен за тях. Някои се съобразяват с препоръките ни, други — не. В случай, че проблемът не е решен, на сцената излиза Федералната агенция по въздухоплаването. Тя издава тъй наречената Директива за сигурност на полетите, която поставя строго определен срок за отстраняване на дефекта. Няма модел самолет без такава ДС. Ние се гордеем с факта, че „Нортън“ има най-малко ДС сред всички големи самолетостроителни компании.
— Ти го казваш…
— Можеш да провериш. Всички директиви се водят на отчет в Оксити…
— Къде?
— Оклахома Сити. Там е техническият център на ФАВ.
— Искаш да кажеш, че за Н-22 вече има такава директива? — присви очи Ричмън.
— Ние издадохме сервизен бюлетин, в който препоръчваме монтирането на предпазен капак от метал над лоста за задействане на елероните. Това означава, че пилотът трябва да извършва една допълнителна операция, тоест — вдигане на капака, преди да работи с този лост, но в замяна на това проблемът се решава изцяло. Както обикновено, някои превозвачи се съобразиха с тази препоръка, а други — не. Това принуди Федералната Агенция да разпореди задължителното монтиране на предпазния капак. Всичко това се случи преди четири години. Оттогава насам имахме само един инцидент. Индонезийска авиокомпания, която не беше изпълнила разпореждането. Тук ФАВ може да контролира изпълнението на своите заповеди, но в чужбина… — Кейси сви рамене: — Чуждите авиокомпании вършат каквото си искат…
— И това е всичко, така ли? Край на историята?
— Край на историята. Нашата комисия извърши своите проверки, те доказаха, че металните капаци са монтирани на всички машини от модела Н-22. И оттогава нямаме проблеми с елероните.
— До днес — напомни ѝ Ричмън.
— Да, до днес — въздъхна тя.
РЕМОНТЕН ХАНГАР ЛАКС
13.22 ч.
— Какво? — извика Кени Бърн откъм пилотската кабина на „Транс Пасифик“ 545. —
— Непредизвикано спускане на елероните — отвърна Ричмън.
— Ох, тия ще ме довършат! — простена Бърн и се надигна от пилотското място. — Я ела тука, бе адвокатче! Тоя стол виждаш ли го? Тъй! Това е мястото на командира. Сядай!
Ричмън се поколеба.
— Хайде, адвокатче, сядай на шибания стол!
Младежът бавно започна да си пробива път към дясната седалка в кабината.
— Така… — проточи Бърн. — Добре ли се чувстваш там? Случайно да си управлявал самолет?
— Не съм — отвърна Ричмън.
— Окей. Значи започваме с обясненията… Право пред теб са контролните дисплеи… — Ръката му посочи трите квадратни екрана с цветно изображение, които имаха големината на джобни телевизори: — Най- вдясно е този, който ти дава параметрите на полета, в средата е навигационният дисплей, а вляво — контролният. Малките полукръгове, които виждаш, дават данни за отделните системи. Зелени са — значи всичко е наред. На тавана над главата ти се намира инструменталният панел. Лампичките му са изключени, това също означава, че проблеми няма. Светват само ако нещо не е наред. Вляво от теб се намира един уред, който наричаме пиедестал…
Бърн посочи една квадратна кутия, която се издигаше между двете кресла. От нея стърчаха половин дузина лостове, всеки в отделен улей.
— Изброявам отдясно наляво — продължи червенокосият: — елерони, два лоста за газта — по един за всеки двигател, спойлери, спирачки, допълнителна тяга. Елероните и задкрилките се управляват от лоста, който е най-близо до теб. Виждаш го, нали? Онзи с металния капак…
— Виждам го — кимна Ричмън.
— Много добре. Вдигни капака и го задействай. — Как?
— Дръпни го надолу.
Ричмън вдигна капака и направи опит да натисне лоста, но той не помръдна.
— Не така — каза Бърн. — Хвани го здраво, дръпни го нагоре, после към себе си и надолу… Като скоростния лост на автомобил.
Ричмън изпълни указанията, лостът потъна в улея. Някъде отдалеч долетя тихо бучене.
— Добре — похвали го Бърн. — Сега погледни екрана. На него с червени букви е изписано ЕЛЕР.ВКЛ. Съобщава ти, че системата действа. Пълното спускане на елероните става за около дванадесет секунди. Ето, то вече завърши. На екрана остава думата ЕЛЕРОНИ.
— Ясно — рече Ричмън.
— А сега ги прибери.
Младежът повтори операцията в обратен ред, постави лоста в неутрално положение и спусна капачето. Надписите на дисплея изчезнаха.
— На това му викаме
— Ясно.
— Я сега да видим какво означава
— Как ще го направим?
— Както ти хрумне, приятел. Като за начало опитай да му треснеш един юмрук…
Ричмън протегна лявата си ръка и направи опит да размести лоста. Но той не помръдна, скрит надеждно под металния си капак.
— Хайде, удари го по-здраво тоя мръсник!
Ричмън се вкопчи в ръкохватката и натисна с цялата си сила, после се опита да я разклати напред- назад. Блъскаше я, дърпаше я, но тя не помръдна, легнала плътно в улея си.
— Опитай с лакет — посъветва го Бърн. — Или не, почакай… Удари я с този планшет… — Натика между седалките тежък метален планшет и го подаде на Ричмън. — Давай, недей да жалиш шибаната кутия. Нали търсим случайността?
Ричмън стовари металната рамка върху лоста. Нищо. Завря ръба ѝ в улеите, използвайки го като лост. Отново нищо.
— Ще продължаваш ли, или картинката вече започва да се очертава? — ехидно подхвърли Бърн. — Това не може да се случи, адвокате. При спуснат капак случайното включване на елероните е просто изключено!
— Може би капакът е бил свален — подхвърли Ричмън.
— Хей, това е много уместно предположение — погледна го Бърн. — Я опитай да го свалиш с този планшет…
Ричмън натика ръба на желязната рамка под основата на капака. Но тя просто се плъзна по гладката повърхност на кутията.
— Няма начин, нали? — усмихна се Бърн. — Случайността е изключена. Каква ще бъде следващата ти мисъл?
