— Че капакът е бил свален предварително…

— Правилно. Не би трябвало да летят със свален капак, но кой по дяволите би могъл да е сигурен в това? Хайде, свали го!

Ричмън се подчини. Капакът отскочи на пантите си, лостът щръкна навън.

— Хайде, адвокате, включвай!

Ричмън натика ръба на планшета под дръжката и здраво я натисна. Лостът дори не помръдна, тъй като опираше във вдигнатия капак. Направи още няколко опита и се отказа. При всеки от тях капакът падаше обратно на мястото си и той трябваше да го вдига отново.

— Опитай с другата ръка — посъветва го Бърн.

Младежът се подчини, пресегна се и сграбчи ръкохватката. Дланта му почервеня от усилието, но лостът дори не помръдна.

— Добре де — промърмори той и се облегна назад. — Схващам какво искате да кажете…

— Искам да кажа само едно — вдигна ръка Бърн. — Това не може да стане! На този самолет непредизвиканото спускане на елероните е изключено. Точка!

— Хей, момчета — обади се мрачният глас на Дъг Дохърти откъм гърба им. — Ако сте приключили с играта, искам да сваля записващите устройства и да се прибирам у дома…

Напуснаха кабината. Бърн докосна рамото на Кейси и промърмори:

— Ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се.

Той я побутна към салона, по-далеч от любопитните уши на останалите. Наведе се над нея и тихо попита:

— Какво знаеш за това хлапе?

— Член на фамилията Нортън — сви рамене Кейси.

— Друго?

— Мардър го прикрепи към мен.

— Провери ли го?

— Не съм. Нали ми го праща не друг, а самият Мардър?

— Аз пък размених няколко думи с приятели от отдел „Маркетинг“ — промърмори Бърн. — По тяхно мнение хлапето е хитрец, най-добре е да не заставаш с гръб към него…

— Кени…

— Нещо около него не е наред, Кейси. Толкоз мога да ти кажа. Няма да е зле да го провериш…

Хидравличните отвертки нададоха пронизителен вой, подовите панели изскочиха встрани и нагоре. Под тях се разкри истински лабиринт от кабели и кутии.

— Исусе! — смаяно зяпна Ричмън.

Операцията се ръководеше от Рон Смит, който нервно прокара длан по плешивото си теме.

— Всичко е наред — промърмори той. — Искам да вдигнете онзи панел, вляво…

— Колко кутии с релета има на тази птичка, Рон? — попита Дохърти.

— Сто петдесет и две — долетя незабавният отговор. Кейси си даде сметка, че всеки друг на мястото на Рон щеше да стигне до същата цифра едва след дълга справка с техническите справочници. Смит обаче помнеше всичко наизуст.

— Какво търсим? — попита Дохърти.

— КЗУ УДЗПП и ЗУПД, стига да имат такъв…

— Значи не си сигурен дали на този самолет има ЗУПД? — продължи да го измъчва Дохърти.

— Той е допълнителна екстра, инсталира се по желание на клиента. На Н-22 обикновено се намира в опашката, но аз вече я огледах и не открих нищо…

Объркан от непонятните съкращения, Ричмън хвърли безпомощен поглед по посока на Кейси.

— Мислех, че търсят черната кутия — промърмори той.

— Точно това правим — обади се зад гърба му Смит.

— Искате да кажете, че тук има сто петдесет и две черни кутии?! — смая се младежът.

— Конструкцията е задръстена с тях — нетърпеливо изръмжа Смит. — Но нас ни интересуват само главните: десетина — дванадесет УНП…

— УНП, значи — объркано повтори Ричмън. Какво по дяволите може да означава това? УНП?…

— Именно — хладно го изгледа Смит и се приведе над огромния лабиринт, който се разкри в пода на кабината.

Обясненията останаха за Кейси. Според общоразпространените представи, самолетът представлява една голяма механична играчка, чиито подвижни повърхности се контролират от въжета и лостове. Някъде в корема на тази играчка са скрити две вълшебни черни кутии, които регистрират всички събития по време на полета. За тях непрекъснато пишат вестниците, споменават ги в новините по телевизията. Кабинното звукозаписно устройство (КЗУ) на практика е един надежден касетен дек, който записва разговорите в кабината през последния половин час от полета, автоматично изтривайки предишните. УДЗПП, или Устройството за дигитален запис на полетните параметри, запаметява база данните на полета, те помагат при разследването на евентуален инцидент.

Тези представи обаче са напълно погрешни, когато става въпрос за голям пътнически лайнер, поясни Кейси. Въжета и лостове в този тип самолети почти липсват, механичното управление е сведено до минимум. На негово място се използват електроимпулси и хидравлика. Пилотът в кабината не използва силата на мускулите си, за да спуска задкрилките и елероните. Всичко е на базата на сервоусилването, като при автомобилите. Когато пилотът борави с кормилото и педалите, той изпраща електроимпулси до хидравличната система, а тя от своя страна задвижва съответните уреди за управление.

На практика пътническият лайнер се управлява от изключително сложна електронна мрежа: десетки компютърни системи са свързани помежду си посредством няколко километра кабели. Един компютър управлява полета, друг отговаря за навигацията, трети за комуникацията… Компютри поддържат двигателите в работен режим, компютри се грижат за контролните уреди и климатичните условия в салоните…

Всеки основен компютър контролира множество подсистеми. Навигационният компютър отговаря за ССК — системата за сляпо кацане, за АОР — автоматично определяне на разстоянието, за КВТ — контрол на въздушния трафик, за СИВС — системата за избягване на въздушни сблъсъци, за ПСБЗ — предупредителната система за близостта на земята…

Инсталирането на устройство за дигитален запис на полетните параметри в тази сложна електронна мрежа е сравнително лесно, защото всички команди се предават по електронен път и е достатъчно те да преминават през УДЗПП, за да бъдат записани на магнитен носител.

— Едно модерно УДЗПП е в състояние да записва осемдесет отделни полетни параметри в секунда — обобщи Кейси.

— В секунда? — учуди се Ричмън. — Колко голямо е това нещо?

— Ето го, виж сам — отвърна Кейси и посочи кутията на оранжеви и черни ивици, която Рон току-що измъкна изпод панела на радиостанцията. Беше с размерите на кутия за обувки. Инженерът я остави на пода, а на мястото ѝ прикрепи нова. Тя щеше да действа по време на полета до Бърбанк.

Ричмън се наведе и хвана никелираната дръжка, която стърчеше отгоре.

— Тежичка е — констатира той.

— Защото е блиндирана и издържа на огромно натоварване — обади се Рон. — Самото устройство тежи не повече от двеста грама…

— А за какво служат другите подобни кутии?

За улеснение на поддръжката, продължи обясненията си Кейси. Електронните системи на самолета са твърде сложни, повечето от тях се нуждаят от постоянно наблюдение по време на полет. За целта всяка система е оборудвана със собствени контролни уреди, наречени Уреди с непроменлива памет, или УНП…

Днес предстоеше да свалят осем УНП: компютърът за управление на полета, който съхранява всички

Вы читаете Въздушна клопка
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×