света. Преди всичко тя е четири години работа с пълно натоварване на мощностите. Компанията ще навлезе в двадесет и първия век финансово стабилна, това ще позволи финансирането на новата, по-голяма модификация на Н-22, както и на Н-ХХ — един ширококорпусен самолет с принципно нова конструкция. Двамата с Хал сме единодушни по въпроса, че тази поръчка е от жизненоважно значение за бъдещето на компанията.
Мардър сложи документите в куфарчето си и шумно го затвори.
— В неделя отлитаме за Пекин — добави той. — Там ще подпишем предварителен договор с китайския министър на транспорта. Този човек несъмнено ще иска да знае какво точно се е случило с Полет 545. Ако не получи задоволителен отговор, той просто ще ни обърне гръб и ще подпише с „Еърбъс“. Което означава, че аз ще се окажа затънал до шията в лайна, а всички вие край тази маса ще трябва да си търсите друга работа. От вашето разследване зависи бъдещето на „Нортън Еъркрафт“. Ето защо искам от вас отговори на всички въпроси. Искам ги след седмица. Това е, ще се видим утре…
Завъртя се на токове и напусна залата.
БОЙНАТА ЗАЛА
7.27 ч.
— Господи, какъв задник! — кипна Бърн. — Така ли се мотивират войниците? Майната му!
— Винаги си е бил такъв — сви рамене Трунг.
— Как мислиш, дали Хал Едгартън наистина е получил запитване от китайците? — вдигна глава Смит. — Това би било чудесно, ако е вярно!
— Според мен е вярно — отвърна Трунг. — Съдя по нещата, които стават в завода, преди всичко от поръчката на нов комплект инструменти за изработка на крилата, който всеки момент ще пристигне от Атланта… Бас държа, че Хал е получил оферта.
— Получил е възможност да си прикрие задника и нищо повече — отсече Бърн.
— Какво искаш да кажеш?
— Пекин вероятно е отправил запитване. Но поръчка за осем милиарда долара е нещо много голямо, нали? Китайците могат да я възложат на когото си пожелаят, при това в последния момент, както обикновено правят… „Боинг“, „Дъглас“ и „Еърбъс“ не спят, те също ще драпат за тези мангизи… Как ще постъпи Едгартън, ако поръчката отиде при някоя от тях? Ще бъде принуден да признае пред борда на директорите, че е изпуснал сделката на века, нали? След което ще стовари цялата вина върху Мардър… А какво ще направи Мардър?
— Ще прехвърли вината върху нас — отвърна Трунг.
— Точно така. Инцидентът с „Транс Пасифик“ им идва точно навреме. Ако сключат сделка с Пекин, ще бъдат герои.
Но ако сделката се провали…
— Ние ще сме причината — довърши вместо него Трунг.
— Да. Ние ще сме виновни, че компанията е изпуснала поръчка за осем милиарда долара.
— Е, нещата са ясни — рече с въздишка Трунг и се изправи. — Да идем да хвърлим едно око на проклетия самолет…
АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА
9.12 ч.
Харолд Едгартън, новоназначеният президент на „Нортън Еъркрафт“, стоеше до прозореца на кабинета си на десетия етаж и гледаше завода, разпрострял се в краката му. Беше едър мъжага, някогашен защитник по американски футбол. Усмихваше се с готовност, но очите му гледаха хладно и изпитателно. Бивш спецалист по маркетинг в „Боинг“, той бе поканен да оглави „Нортън Еъркрафт“ с надеждата за по-добри финансови резултати.
Мардър почука и влезе.
— Каква бъркотия! — навъсено го изгледа Едгартън. — Колко са жертвите?
— Три — кратко отвърна Мардър.
— Исусе! — поклати глава Едгартън. — Точно сега ли трябваше да се случи това! Уведоми ли комисията по разследването за преговорите с китайците? Каза ли им колко спешно трябва да действат?
— Да.
— Ще се справят ли за една седмица?
— Лично ще оглавя комисията.
— А медиите? — разтревожено го изгледа Едгартън. — Не искам нашата пресслужба да се занимава с това! Бенсън е пияница и репортерите го ненавиждат. Инженерите не могат да се справят. Повечето от тях дори не говорят английски като хората!
— Уредил съм въпроса, Хал.
— Ти? Забранявам ти да говориш с шибаните репортери! Знаеш си положението!
— Знам го — кимна Мардър. — С медиите ще се занимава Сингълтън.
— Сингълтън? Онази мадама от КК? Гледах записа на оная бъркотия в Далас, който ми даде… Мадамата е достатъчно симпатична, но ми се струва малко по-пряма, отколкото е необходимо…
— Нали това искаме? Честно и открито поведение, съвсем по американски. Тя е подходящият човек, Хал.
— Дано — въздъхна Едгартън. — Защото доста ще се поозори когато лайното улучи вентилатора!
— Ще се справи — убедено кимна Мардър.
— Не искам нищо да попречи на китайската сделка, чуваш ли?
— Никой не го иска, Хал.
Едгартън заби поглед в лицето на Мардър, помълча малко, после каза:
— Искам да си наясно за последиците, Джон. Пет пари не давам за кого си женен и колко си готин. Ако тази сделка се провали, ще падат много глави, включително твоята и моята!
— Разбирам — кимна Мардър.
— Тази жена ти си я избрал и Борда го знае. Обърка ли нещо, ти отговаряш със задника си! Същото важи и за нея…
— Нищо няма да обърка, нещата са под контрол — отвърна Мардър.
— Дано да излезеш прав — изръмжа Едгартън и отново пристъпи към прозореца.
Мардър се обърна и напусна кабинета.
РЕМОНТЕН ХАНГАР 21 ЛАКС
9.48 ч.
Синият миниван прекоси пистата и се понесе към хангарите на летище Лос Анджелис. Жълтата опашка на ширококопусния „Транспасифик“ стърчеше от отворената врата на най-близкия от тях, слънцето се отразяваше в обшивката й.
Инженерите възбудено зашумяха. Миниванът влезе в хангара и спря под крилото, хората се изсипаха навън. Екипът за предварителен оглед вече работеше, половин дузина мъже с каски пълзяха по крилото.
— Хайде да го опаткаме! — извика Бърн и се закатери по стълбата, опряна на крилото. Останалите го последваха, подчинили се на бойният му вик. Последен беше Дохърти, физиономията му продължаваше да е все така скептична.
Кейси и Ричмън останаха пред колата.
— Всички започват от крилото — отбеляза младежът.
— Това е така, защото крилата са най-важната част, с най-сложна конструкция — отвърна Кейси. — Трябва да бъдат проверени веднага, след това се продължава с огледа на корпуса. Насам…
— Къде отиваме?
— Вътре.
Насочиха се към носа и изкачиха подвижната стълба, опряна до вратата зад пилотската кабина. Лъхна ги неприятна миризма.
— Исусе! — смръщи нос Ричмън.
