Орли

— Тука.

И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.

— Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?

— Нека.

— Луд ли си?

— Луд!

И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.

Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.

,

Информация за текста

© 1977 Ангел Каралийчев

Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]

Публикация:

Ангел Каралийчев, „Разкази, очерци, приказки“, С., 1977.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3745]

Последна редакция: 2007-10-30 15:22:33