Борба

не мислиш друго, не познаваш…
На по-високо се не предаваш!
Ти полза, полза дириш в вси места,
а полза що е — не отбираш
и сляп като си, не съзираш
де да се търси, де е тя!…
Умът ти е най-ограничен;
животът ти лош, безразличен.
Не можеш, клетий, да се насладиш
от нищо гиздаво, прекрасно!
Макар че същество си
пълновластно —
не можеш да се ползуваш от всичко,
що теб природа подарила.
Не знаеш що си бил от по-преди.
Твое отечество и твойте прадеди
що са били
и що за тях история открила —
не знаеш нищо за това!
Не знаеш за какво си назначен
и роду си що си ти задължен,
нито пък как да му се издължаваш —
ни теб, ни нему ти полезен ставаш!…
Ах! Нищо теб изящно не влече…
От нищо свето, идеално,
ни от високо — гениално —
ти не разбираш…
И нищо тебе не плени!
Ти ходиш в тъмний свят, във тъмний път,
нищожни, глупи търсиш забавленья
и тънеш в жалки заблужденья.
Умът ти с тъмнота покрит,
към все високо упорит —
не чувствува той нищо възвишено,
ни благородно, красно, възтържено;
и ти стоиш посред природата кат скот,
на нея вечно ти покорен роб!…

Но що казах? Ти, клетий, си доволен,
доволен, че не видиш, дет си долен,
потънал в тежък сън… облян със пот!…
„Ученье, думаш ти, не е ти нужно,
не трябва тебе тоз божествен дар?“
Мълчи, клетнико!… Творение бездушно!
Теб да накаже Рокът Прав
за упоритий твой нърав,
орисал те е от безкрайно време
навсякъде да носиш тежко бреме!
И дотогаз връх твоето чело
ще е бележено „Тегло“,
додето станеш доста свесен,
за да приемнеш тоя дар небесен.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Първа публикация: „Периодическо списание на българското книжовно дружество“, г. I, 1870, кн. 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5578]

Последна редакция: 2008-03-24 00:38:20