Боряна (Драма в четири действия)

АНДРЕЯ. Не се и помръдвам.

РАЛИ Ще те изхвърля, хубаво да знаеш. Ще ти събера парцалите и ще ги изхвърля. И тебе ще изхвърля.

ЗЛАТИЛ (влиза отвън). Пак ли се карате вий, пак ли? Ха-де, що стоите още! Скочете, избийте се, изтрепете се! Какво има, сега пък какво делите?

ВИДА. Уф, какво ли има пък, та ще го делим.

ЗЛАТИЛ. Колкото има, то е. Спечелете вий повече. Е какво? Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На, сега стоя настрана, работете де! Нареждайте се сами и работете!

ВИДА. Какво разбрахме, като работим? Голи оголяхме и боси обосяхме.

РАЛИ (прекъсва я). Мълчи ти! Ти не се бъркай! (На баща си) Аз ли не работя? Аз ли бягам по партизанство? Аз ли пия по кръчмите? На него кажи! (Вика) Не го ща, да се махне! Човек, дето не работи, не го ща в таз къща. Да се изнесе!

ЗЛАТИЛ Че разделете се пък. Нали искахте да се делите — разделете се. Нека Андрея отиде на една страна, ти иди на друга. Разделете се. Ще ви дам от земята, от добитъка. Утре Павли ще се ожени; ако иска, ще ме гледа, ако не — ще си търся лесното. Разделете се, като искате. Разделете се…

РАЛИ. Аз от таз къща не излизам.

АНДРЕЯ. И аз не излизам.

РАЛИ. Ще излезеш.

АНДРЕЯ. На поляната ли да ида? Нека тате ми даде пари да си направя къща, ще изляза.

ЗЛАТИЛ. Какво? Пари ли? Че отде да ги взема? Чудни хора сте вий, не разбрахте ли, че нямам? Нямам, нямам! У, аз да имам, то е лесно, ама нямам. Току сте рекли: дай, дай. Нямам, разберете, нямам!

АНДРЕЯ (смее се; на Рали). Видя ли? Тати няма пари.

РАЛИ (ядосано). Ти ще се махнеш оттука, чу ли? Ще те изхвърля! И парцалите ти ще изхвърля.

АНДРЕЯ Е де, стига. Зайци ли ще плашиш?

РАЛИ. Какво? Ти… аз тебе… (Тръгва заплашително към него. Вън се чува силен шум. Рали се спира. Всички дават ухо навън.)

ГЛАСОВЕ ОТВЪН. — Додохме вече. Павле, не бой се!

— На добър час, Павле! Честита булка, Павле!

— Момчета, да си ходим ний сега. Сбогом, Павле.

— Сбогом, Павле.

— На сватбата ризи ще има ли?

ЖЕНСКИ ГЛАС. Ще има, ще има!

ГЛАСОВЕ ОТВЪН. Сбогом, Павле. Ако потрябваме пак, ний сме тука. Сбогом! Сбогом! Павле Сбогом!

ЖЕНСКИ ГЛАС. Сбогом! Сбогом!

Стъпки по стълбата; вратата се отваря, влиза Павли, след него Боряна. Тя се спира, с едната си ръка поподига престилката, с другата закрива очите си, но личи, че се смее.

ПАВЛИ (възторжено). Тате! Бате Рале! Бульо! Доведох ви булка. Ето я!

Общо учудване. Всички гледат Боряна.

АНДРЕЯ (зарадван). Брава, Павле!

ЕЛИЦА. Ах, Павле!

ВИДА. Булка! И таз хубава. Отде е тя?

ПАВЛИ. От Алфатари. Пристана ми.

ВИДА. Туйто! И защо се крие, толкоз ли се срамува пък?

БОРЯНА (пуща ръката си, засмяна). Не! Аз не съм още булка, та да се срамувам. Добър ви вечер! (Пристъпва няколко крачки и се завършва пак към тях) Днешните булки не се срамуват. Ние сме модерни. (Смее се) Какво! Надявахте ли се Павли да ви доведе булка? Не, нали? Какво си казвахте? Павли не го бива за такваз работа. Не го бива ли? Аз го зная него какъв е! (Смее се)

ВИДА (все още учудена и ядосана). Павле, какво си направил! (На Боряна) Коя дъщеря си ти?

БОРЯНА (дига рамене). Не знам. Нека каже Павли.

ПАВЛИ. На Вълчан Нанов.

АНДРЕЯ Алфатарския цар ли?

ПАВЛИ. Той.

ВИДА. Какъв цар? Кой е той?

ЗЛАТИЛ. Вълчан Нанов ли?

АНДРЕЯ. Вълчан Нанов от Алфатар. Знам го. (С усмивка, на Боряна) Знам баща ти. (На другите) Хъм… богат човек е, кмет е. (Позасмива се) И такъв е един, че каквото каже, направя го. Затуй му казват Алфатарски цар. Че не е цар — не е, прякора му е такъв.

БОРЯНА. Какъвто ще да е, цар е. И аз съм царска дъщеря. Я! (Пристъпва, оглежда къщата) Не сте мазали скоро. Вехти ви са чертичките. Ах, да ме оставите мене, че да видите как ще ви наредя. Ново, ново, всичко ново!

АНДРЕЯ. Ново ли? Де го новото?

БОРЯНА. Че аз без чеиз ли съм? Не чухте ли коя съм? Аз съм царска дъщеря! (Смее се)

ЗЛАТИЛ. Дъще, я ела насам.

ПАВЛИ. Иди, Борянке. Той е татко. Целуни му ръка.

БОРЯНА (приближава се до Златила).

ПАВЛИ. Целуни му ръка.

БОРЯНА (колебае се). Че като не си дава ръката.

ЗЛАТИЛ. Остави, остави, още е рано да се целува ръка. Ела по-близо, дъще. Я да видя! (Попипва нанизите и и ги оглежда) Истински! Злато! Хубав баща! Толкоз злато — цял имот…

БОРЯНА. Как ги теглиш, като че искаш да ги вземеш.

ЗЛАТИЛ. Ами поглеждаш ли как са вързани,… Може да паднат и да не усетиш.

БОРЯНА. Е! Ще ми купят други.

АНДРЕЯ. Кой? Баща ти ли?

БОРЯНА (показва Павли). Не, той.

ВСИЧКИ. А-а-а!

БОРЯНА. Ще купи ами, какво ще прави.

ВИДА. Глезена щерка ей ти.

БОРЯНА. Глезена съм, какво да правя. Петима братя имам и аз една сестра. И кой е баща ми? Вълчан Нанов, Алфатарския цар. (Смее се) Ах, как ме раздрънка таз каруца. Много са страхливи вашите ергени, страх ги е да не ги стигнат братята ми. (Попипва си косите) И косите ми се разбъркаха. (Пристъпва към лявата, врата) Кой живее тука?

АНДРЕЯ. Ний живеем там. Искаш да влезеш ли? Заведи я, Елице!

БОРЯНА. Искам да си видя косата, огледало имате ли? (Весело) Имате ли