Боряна (Драма в четири действия)

огледало, или се оглеждате на чешмата в коритото? (Смее се)

ЕЛИЦА. Имаме, имаме. Ела, влез. (Влизат)

Всички мълчат, слисани. Андрея се усмихва.

ВИДА. Е, драгинко! Е, Павле! Таз ли намери да земеш?

ПАВЛИ. Бульо, не й забелязвай! Тя е добра, ти не знаеш колко е добра. Само че такава е малко… весела…

ВИДА. Как приказва, как се смее! Че имало по-стари хора, че тоз, дето ще и бъде свекър, бил тука, не иска да знае.

РАЛИ. Върти се като…

АНДРЕЯ. Хубава е тя. Аз я харесвам.

ПАВЛИ. Много е добра, бате Андрея. (На баща си) Тате, защо мълчиш? Кажи.

ЗЛАТИЛ (мълчи).

ПАВЛИ. Кажи, тате.

ЗЛАТИЛ. Ти пита ли ме? Искал си да се жениш, пита ли ме? Каза ли ми?

ПАВЛИ. И аз не знаех, тате. Искали братята й да я годяват за други и аз й казах: приставаш ли ми — приставам ти. А друга не искам, друга не ща, таз ще бъде, никоя друга. Кажи, тате!

ЗЛАТИЛ. Правете, щото знайте, аз не се бъркам. Време за сватба ли е сега? С какво се прави сватба? Пари трябат, де са? Аз нямам, не разбрахте ли?

ПАВЛИ. Тате, моля ти се.

ЗЛАТИЛ (тръгва да излезе). Нямам, нямам. Не разбрахте ли, че нямам. Вий сте дробили таз попара, вий я сърбайте. Мене недейте ме закача, не ми искайте нищо. Нямам! Разберете, нямам! (Излиза)

РАЛИ. Туй е то. Толкоз. Не може.

ПАВЛИ. Бате Рале, защо… Пари! Пари аз ще намеря.

РАЛИ (сърдито). Я виж имам ли тук, на устата си жълто? Хлапак! Отишел човека, грабнал момичето, довел го.

ПАВЛИ. Бате Рале, не го грабнах, пристана ми.

РАЛИ. Утре ще доде онзи лудия, баща й, можеш ли стоя насреща му? Знаеш ли го какъв е? Окото му не мига. Ще ти тегли куршума и пак прав ще излезе. Може и по съдилища да тича, ще харчи, има. А ний? Ний сме ей-тъй-е-е — тънки като косъм.

АНДРЕЯ. Какво може да направи той. Дъщеря му не е дете, мома е. Ще си земе, когото си иска.

РАЛИ. Не, казах! Няма да бъде.

ПАВЛИ (гледа ту Рали, ту Вида). Вий… какво мислите да правите вий…

РАЛИ. Момичето ще го приберем. Докато не доде баща му, нито е твое, нито е наше — гостенка ни е. Като доде баща му, каквото рече той, то ще бъде.

ПАВЛИ (отчаяно). Бате Рале! Ако аз не зема Боряна, чудо ще направя. Ще умра, ще се убия!

ВИДА. Ами, ще се убиеш.

АНДРЕЯ Ех и ти, Павле. Ще се нареди тя, не бой се.

РАЛИ. Насъсквай го ти, насъсквай…

Чува се гласът на Боряна. Мълчание.

БОРЯНА (връща се). Какво сте се умълчали? Приказвали сте за мене, знам. Свекъра отиде ли си? По-хубаво, че си е отишел. Павле, какъв си, като че са те полели с вряла вода. (Глезено, подигравателно) Татко ти ли те гълча? Ах, горкичкия! (Отива до прозореца и гледа навън) Каква месечина е навън! Тъкмо бели коне да крадеш! (Към другите) А Павли не краде бели коне, а бели моми краде.

АНДРЕЯ (засмяно). Барем да си бяла!

БОРЯНА. Черна съм, нали? И очите ми са черни, като на циганка. Черна съм, ама съм хубава. (Обръща се.) Ах, каква месечина! Не мога, ще поизляза малко. (Излиза на чердака. Ниско, но все пак доста високо запява.)

Колчим мина покрай вази, Яно, ти от чердак, душо, все побягваш… Ах кажи ми, кажи, леле, Яно, дал не съм те, душо, докундисал…

ВИДА (кръсти се). Господи!

АНДРЕЯ (смее се).

ВИДА. Павле, Павле! Как я намери, Павле!

ПАВЛИ. Булво, тя си е такава, весела е… Нищо от туй…

БОРЯНА (влиза). Какво ме гледате? Какво ли си мислите: таз полудя ли? Какво да правя пък — пее ми се. И нали има една песен: Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, сал ти ли знайш да пееш? Аз съм таз Боряна! (Смее се.) Хубаво, че имате чердак, ще си пея. И в нашата къща имаме чердак. Павли знае. Нали, Павле?

ПАВЛИ. Знам.

БОРЯНА. Че ако не беше този чердак, де щеше да ме видиш? (Смее се)

РАЛИ (става). Хайде сега. Хайде да си ходим.

БОРЯНА. Къде?

ВИДА. У нас, къде. Ще додеш у нас, у нас ще спиш. То не може то тъй. Утре ще до де баща ти, ний искаме с чисто лице да го посрещнем.

БОРЯНА. Ах, татко! И братята ми! Нека додат, не искам да знам. Мислете му вий.

ВИДА. Какво ще му мислим. Каквото каже баща ти, то ще е.

БОРЯНА (гледа ги). Вий като че… не ме щете. Мълчание.

БОРЯНА. Като не искате да се върна. (Гледа Павли.)

ПАВЛИ. Не, Борянке, не!

БОРЯНА. Като не ме искате пък, ще си ида.

ПАВЛИ. Не, Борянке!

АНДРЕЯ. Туй не може, туй няма да стане!

РАЛИ (като се обръща). Какво? Ти пак ли захващаш?

ЕЛИЦА (дърпа Андрея). Андрея, моля ти се. Ела да си идем.

АНДРЕЯ (ядосан, въздържа се с мъка и тръгва с Елица; на Павли). Павле, мини после у нас!

РАЛИ (на Вида и на Боряна). Влизайте си.

БОРЯНА (весело). Къде искате да дода, у вас ли? Хубаво, да дода! (Тръгва с тях.)

ПАВЛИ. Борянке, чакай…

ВИДА. Стига. Утре пак ще си приказвате.

ПАВЛИ. Бате Рале… Бате Андрея…

АНДРЕЯ (от вратата). Ела после у нас, Павле (Влиза си с Елица)

ПАВЛИ. Бате Рале… чакайте… слушайте…

Рали и Вида влизат у тях, Боряна набързо прави знак на Павли, че ще се върне. Влиза и тя.