— Време е, Гейлърд — изрече той разсеяно. — Време е да се заема със съдбата си. Тринадесет години минаха от смъртта на баща ми, а враговете му се радват на престъпно спечелените блага, докато аз живях в неизвестност всичките тези години, подслонен в разпадаща се купчина камъни.
— Поне си жив — изтъкна Гейлърд. — Което е повече, отколкото щеше да бъде, ако Грей и помагачите му знаеха къде да те намерят.
— Хенри IV е мъртъв. Последните пет години кралството се управляваше от наследника му Хенри V. Доколкото знаем, младият Хенри няма интерес да иска смъртта ми.
— Така е, но и Ивън Грей, и лорд Съмърсет ще се заинтересуват, ако узнаят, че още си жив. Ти си законният наследник на Кларънс Мортимър; Грей ще загуби твърде много, ако се появиш и се опиташ да си върнеш наследството. Не ти спасих живота, за да се отказваш от него, млади господарю.
Хайме отправи една от искрените си усмивки към стареца.
— Да, Гейлърд, дължа ти живота си. Ако не беше твоята изобретателност, щях да загина, когато хората на краля дойдоха да вземат имението, или щях да бъда пратен в изгнание във Франция, за да ме възпитат чужди хора.
— Като сенешал на имението Мортимър бях длъжен пред баща ти да опазя сина му — каза Гейлърд, изправяйки тесните си рамене. — Докато съм жив, господарю Хайме, ще правя всичко, което ми е по силите, за да те пазя от злото… или от глупави постъпки.
— Мислиш ли, че постъпвам неблагоразумие, като не се отказвам от претенциите си? — запита намръщено Хайме.
— Да, така мисля. Вземи богатството си, момче, и иди да живееш другаде. Намери си съпруга, построи си собствен замък и си изгради нов живот.
— А, за какво ми е съпруга. Жените са суетни създания, причиняват повече неприятности, отколкото струват те самите. Използвам ги, за да облекча слабините си, когато страстта бушува у мене, но не намирам за особено полезно такива безмозъчни създания да се въртят непрекъснато наоколо ми.
— Ами красивата Роуина? — запита Гейлърд, извивайки очи към затворената врата, която водеше към горния етаж.
— Роуина може да остане, докато ми харесва. Но както много добре знаеш, приятелю, тя скоро ще ми омръзне.
Гейлърд издаде задавен звук дълбоко от гърлото си.
— Колко жалко, че не помниш майка си. Беше нежно, обичливо създание, баща ти много я уважаваше. Ако беше жива, щеше да имаш съвършено различно мнение за жените. А ако баща ти беше жив, отдавна да си оженен за дъщерята на лорд Съмърсет. Беше сгоден за Алета Съмърсет, когато тя беше на пет години, а ти на единадесет. Всичко беше направено както трябва, със законни документи, подписани от двете страни.
— Дамата вероятно е порядъчно омъжена и сигурно няколко деца й висят на полите. Сега сигурно е на осемнадесет години, а знаеш не по-зле от мене, че тринадесет или четиринадесет години се смятат подходяща възраст за омъжване. Лорд Съмърсет няма да чака синът на един предател да дойде да поиска обещаната си годеница.
— Има и други жени за женене — подхвърли Гейлърд.
— Да не би да очакваш да доведа булка тук, в тази рушаща се купчина камъни? — засмя се сурово Хайме. — Не, Гейлърд, остави тази работа. Няма да се женя, не и докато имението Мортимър и имуществата ми не се върнат в мои ръце.
Гейлърд като че ли обмисляше думите на Хайме, преди най-накрая да вземе решение.
— Не бях сигурен дали да ти го казвам, момче, но чух една клюка тази вечер и може да се заинтересуваш.
Хайме се усмихна мрачно.
— Знам, че няма да се умириш, докато не ме угостиш с клюката си, Гейлърд, така че започвай.
Старецът облиза нервно устни и изрече:
— Лейди Алета Съмърсет е била дадена на Ивън Грей. Тъй като нищо не се е чувало за тебе от много години насам, годежът ви е бил обявен за невалиден. Говори се, че сватбата трябва да се състои в замъка Уиндзор след две седмици. Крал Хенри наскоро се върна от война във Франция и е дал разрешението си за този съюз.
— Лорд Съмърсет трябва да е във възторг — отбеляза сухо Хайме. — Ако дъщеря му е останала неомъжена досега, сигурно отчаяно й е търсел съпруг. Може би не е толкова грозна, че никой мъж да не я иска.
— Чувал съм, че изглежда добре — отвърна Гейлърд.
— Наклонността ти към клюките е забележителна — забеляза Хайме и добави замислено: — Имам намерение да осуетя сватбените планове на Ивън Грей, стари приятелю.
Гейлърд изпусна остро дъх.
— Какво предлагаш, Хайме?
— Време е Хайме Мортимър да покаже на света, че е жив.
Тялото му беше напрегнато, юмруците свити, а очите горяха с адски пламък.
Гейлърд се изплаши за дъщерята на лорд Съмърсет.
— Момичето няма нищо общо с това, Хайме.
— Тя е Съмърсет. — Гласът на младежа не предвещаваше нищо добро за Алета Съмърсет. — Баща й е замесен в смъртта на баща ми също като Ивън Грей. Той подели имуществата на татко с рода Грей — това са имущества, които ми принадлежат по право. Цялото семейство е замесено.
Той се обърна рязко и се взря отново в пламъците. Възцари се напрегната тишина, прекъсвана само от пукането на цепениците и пращенето на пламъците. Когато Хайме заговори отново, гласът му беше суров, а лицето обтегнато в решителни линии.
— Намери селски дрехи, Гейлърд. Утре заминаваме за замъка Уиндзор. Ще се изправя пред краля като бедняк и ще поискам годеницата си. Какво имам да губя?
— Главата си, момче — изръмжа Гейлърд, излизайки с тътрене на крака от стаята.
Вече познаваше Хайме Мортимър достатъчно добре, за да разбира, че нищо няма да го разубеди, щом веднъж вземе решение.
Замъкът Уиндзор
— О, милейди, изглеждате прекрасно — въздъхна възрастната камериерка, докато нагласяваше коничната шапка на господарката си, каквато обикновено носеха дамите от добро потекло. — Лорд Ивън наистина има късмет да получи такава красива булка.
Алета Съмърсет се завъртя пред огледалото, удовлетворена от вида си в дена на сватбата. Прилепналата й рокля беше изящно изработена от богат ален брокат. Широка лента от хермелинова кожа обточваше подгъва и дълбокото остро деколте, раменете и китките. Шапчицата беше покрита с коприна и драпирана с воал от чист златен шифон, който не скриваше изцяло пищната сребристо руса коса, падаща на меки, лъскави вълни до кръста й.
Неособено висока на ръст, Алета Съмърсет имаше телосложението на китайска кукла, с лице на ангел. Очите й бяха сини като камбанки, а устните сочни като диви ягоди. В допълнение към физическата красота тя се държеше с надменното достойнство на богата благородна дама. Понеже беше чакала толкова дълго, за да се омъжи, нямаше търпение да приеме много богатия Ивън Грей като свой съпруг и господар. Беше неприятно да си толкова стара и още неомъжена. Ако не беше онзи глупав годеж със сина на един предател, вече щеше да е господарка на голямо имение и майка на няколко деца.
— О, надявам се лорд Ивън да е щастлив от този съюз, Нан — каза Алета ентусиазирано. — Той е по- възрастен и много по-опитен от мене.
— Мъжът трябва да е по-възрастен и по-опитен от съпругата си — изрече Нан с високомерно подсмъркване, подражавайки на господарката си. — Пък той е само на четиридесет и три години. И защо да не е щастлив? Донасяте му имущества и земи в Уелс, на които всеки мъж ще завиди. Слава на добрия бог, че баща ви най-накрая успя да развали годежа със сина на Мортимър. Никой не е чул нищо за Хайме Мортимър след смъртта на баща му.
— Няма да го позная, дори в този момент да влезе в стаята — изрече замислено Алета.
