господар.
— Сега върви — каза Съмърсет и я побутна леко. — Съпротивлявай се, ако можеш, но не трябва да му позволиш да притежава от тебе повече, отколкото е негово по право. Дръж се високомерно, момичето ми, и упорствай, защото скоро ще имаш съпруг, достоен за една Съмърсет.
Алета изгледа втренчено баща си за един кратък миг, после се обърна рязко и се заизкачва по стълбите. Нан я чакаше пред вратата.
— Събличайте се, милейди. Без съмнение лорд Ивън ще бъде нетърпелив младоженец.
Алета замръзна. Нан не знаеше ли, че не се е омъжила за Ивън? Но откъде да узнае, когато беше стояла затворена в сватбената стая в последните няколко часа.
— Лорд Грей няма да влезе в сватбената стая тази нощ — каза тя тихо.
— Разбира се, че ще влезе, милейди — подсмихна се Нан, когато чу Алета да изказва такова глупаво нещо. — Лорд Ивън ще бъде съблечен от приятелите си и внесен в сватбената стая за церемонията по отвеждането в леглото, а после всичко ще свърши и вие ще останете насаме с милорд вашия съпруг.
— Казвам ти, Нан, лорд Ивън няма да дойде тази нощ. Къде беше цялата вечер?
— Ами че тук, милейди, приготвях сватбената стая. Нещо не е наред ли?
— Да, Нан, изобщо не е наред. Нещо, което никой не можеше да предвиди или да очаква. Хайме Мортимър се появи в параклиса точно навреме, за да спре церемонията.
— Хайме Мортимър! Господ да има милост към нас. Мислех, че младежът отдавна е умрял. Значи не е имало сватба, това ли се опитвате да ми кажете?
— О, имаше сватба — изрече огорчено Алета. — Но не каквато очаквах. Отец Лайънъл обяви моя годеж с Хайме за законен и обвързващ, така че кралят сметна за нужно да отмени брака ми с Ивън. Трябваше да видиш този арогантен селяк — изфуча тя.
— Кой? Лорд Ивън ли? — запита Нан объркана.
— Не, Хайме Мортимър. Беше облечен в селски дрехи и миришеше отвратително. Няма пари, няма земи и е син на изменник, но кралят ме даде на него доста охотно.
— Ако отец Лайънъл е обявил годежа за законен, значи кралят е нямал избор — каза Нан, опитвайки се да успокои разстроената си господарка.
— Когато този селяк поиска от краля разрешение да се оженим тази вечер, поиска ми се да умра.
Очите на Нан се ококориха.
— Омъжена сте за Хайме Мортимър?
— Да, Нан, и нищо, което татко или лорд Ивън можеха да кажат, не разубеди краля да даде разрешение. Хенри дори като че ли хареса този мошеник.
— О, горкичката ми.
Гласът на камериерката беше изпълнен със състрадание, когато Алета се хвърли в обятията й.
Младата девойка никога не се беше чувствала по-нещастна или по-безпомощна. Това беше чувство, което не беше изпитвала много често в миналото, и не й харесваше.
— Не мога да го направя, Нан, не мога да позволя този отвратителен изрод да легне с мене. Ще се боря с него със зъби и нокти.
— Хайде, милейди, ще измислим нещо — каза Нан, потупвайки я по гърба. — Може би ще успея да ви измъкна от замъка, преди да пристигне съпругът ви. Можем да се укрием при моите хора, докато баща ви ви освободи от това тягостно задължение, което Хенри ви е наложил.
Сините очи на Алета блеснаха в подновена надежда.
— О, Нан, да, знаех си, че мога да разчитам на тебе. Ако побързаме, можем да изчезнем, преди гостите да са се напили достатъчно и да тръгнат към сватбената стая. Събери ми дрехите, бързо, трябва да тръгваме веднага.
Без да чувства никаква болка, но не и толкова пиян, че да стане безполезен за булката си, Хайме се надигна малко неуверено от стола си и се поклони на Хенри.
— Възползвах се от гостоприемството ви, но сега е време да отида при булката си, иначе тя може да изгуби търпение и да си потърси друг.
Двусмислен кикот последва думите му. И когато неколцина мъже се надигнаха, за да последват Хайме, Хенри ги спря е разтворена длан. Хайме нямаше представа какво казва кралят на гуляйджиите, които се канеха да тръгнат след него към спалнята, но когато стигна най-долното стъпало, зад гърба му нямаше никого.
Тъкмо беше стъпил на първото стъпало, когато две тайнствени сенки, осветени от факлите, закрепени на светилниците по тъмното стълбище, се очертаха на каменната стена. От пръв поглед позна, че и двете фигури са женски. Естествено подозрителен, той се сви в една тъмна ниша, за да изчака и да ги разпознае. Макар че и двете бяха с наметала с качулки, не му беше никак трудно да познае Алета.
Нан вървеше първа.
— Към конюшнята, милейди — прошепна тя, когато стигнаха най-долното стъпало.
Побърза напред, внимателно заобикаляйки огромната зала, където празнуващите все още седяха и гуляеха. Очаквайки Алета да върви плътно след нея, тя не забави ход и не погледна назад. Щеше да се изплаши, ако усетеше, че Алета я няма зад нея. Хайме трябваше само да се пресегне и да хване тънката й талия с една ръка, заглушавайки вика й с другата. Краката й не докосваха каменния под, докато той я влачеше нагоре по дългата вита стълба към стаята, която смяташе, че е сватбената. Преди да я остави да стъпи долу, свали ръка от устата й, затвори и заключи вратата, пъхвайки железния ключ някъде дълбоко в огромната си дреха.
— Отивахте ли някъде, милейди? Ако не знаех, щях да помисля, че не сте съвсем доволна от този съюз.
Алета плю, за да освободи устата си от вкуса на ръката му.
— Знаете какво мисля за този брак. Искам лорд Грей, не вас. Защо искате съпруга, която смята, че сте много под нея по ранг и маниери?
Хайме се усмихна мрачно и същевременно развеселено.
— Не, милейди, вие ще бъдете под мене.
Неговата игра на думи я шашардиса. Тя отстъпи, оглеждайки селските му дрехи с отвращение.
— Отвращавате ме.
Черните очи на Хайме заблестяха мрачно. Той имаше пълното право да накаже съпругата си както намери за добре. Наистина, негов дълг беше да й покаже погрешността на поведението й. Би могъл да я набие, но това едва ли беше уместно в сватбената нощ, въпреки че тя несъмнено го заслужаваше. Освен това, на него му харесваше такава огнена жена.
— Милейди, милейди, там ли сте?
Алета се втурна към вратата, но спря рязко, внезапно осъзнавайки, че е заключена.
— Кажете й, че сте добре.
Тишина.
— Веднага!
Гласът му беше суров и неумолим.
— Добре съм, Нан.
— Защо се върнахте? — запита Нан загрижено. — Отворете вратата, трябва да побързаме, преди да е станало твърде късно.
— Вече е твърде късно, Нан — каза Хайме иззад вратата. — Върви да си легнеш, господарката ти няма да има нужда от тебе тази нощ.
— О! — Последва продължителна тишина. — Това ли е желанието ви, милейди?
— Кажете й — изсъска Хайме.
— Да, Нан, не се безпокои, аз съм много добре. Иди си легни.
— Да, милейди — беше нерешителният отговор на Нан.
— Сега какво? — запита нервно Алета.
Очите й бяха приковани към вратата в очакване мъжете от залата долу да нахлуят в стаята, за да гледат церемонията по отвеждането в леглото. Стегна се, за да посрещне недостойните деяния, които мислеше, че ще последват.
