Кони Мейсън
Дръзка любов
КНИГА ПЪРВА
ДРЪЗКА ЗЕМЯ
1807
1
Ниско наведена над кипящия чайник с вода, здраво забила зле обутите си стъпала в калнокафявата твърда земя на Сидни, Кейси О’Кейн прокара мокра длан по окъпаното си в пот лице. Работеше заедно с няколко друга затворнички зад бараките на сто и втори полк, познат като Корпуса на Нов Южен Уелс, но по-известен с прозвището Корпусът на рома заради незаконната му дейност, свързана с тази стока.
Дълги кичури червена коса прилепваха мокро към бузите на Кейси, луничките по лицето й се губеха в ярката червенина, предизвикана от свирепото лятно слънце. Само блестящите й зелени очи издаваха колко е нещастна, докато се превиваше над възложената й работа — да пере мръсните дрехи на мъжете от Корпуса на Нов Южен Уелс.
Кейси беше така потънала в угнетението си, че не забеляза двамата мъже, които стояха наблизо и си говореха с лейтенант Потър, но внимателните им погледи се отклоняваха към нея по-често, отколкото би й харесало. Потър имаше грижата за затворничките и обикновено го виждаха единствено когато раздаваше заповеди или ги ругаеше за мързела им.
— Какво имате предвид, господин Пенрод? — запита лейтенантът, оглеждайки внимателно двамата мъже.
— Ани напуска след две седмици — отвърна по-възрастният от двамата. — Присъдата й изтича и тя иска да се омъжи и да се установи на своите тридесет акра заедно със съпруга си, който вече излезе. Търся някоя жена да я замести.
Все още красив въпреки своите петдесет и две години, Рой Пенрод безмълвно оглеждаше групата жени, заети с различни работи в непоносимата лятна жега. Застанал до него, синът му Деър също се взираше внимателно в разнородната групичка, но по едно време отвърна очи, намръщвайки се с едва скривано презрение.
— Нямаме кой знае какъв избор, татко — осмели се да подхвърли той. — Измамнички, крадли, убийци, повечето изглеждат полумъртви от глад и сигурно са пълни с въшки. Имахме късмет да намерим жена като Ани, но много се съмнявам, че ще откриеш подобна на нея сред тази сбирщина.
Изпращайки строг поглед към сина си, Рой изрече укорително:
— Въпреки това имаме нужда от жена, която да готви и да чисти, освен ако ти или брат ти не искате да се заемете с тази задача.
— Страхувам се, че задълженията ми в крепостта не ми позволяват да отделям време за работа в домакинството — проточи лениво Деър, вдигайки добре оформена тъмна вежда.
Отплавал към Сидни през 1792 г., придружен от седемгодишния си брат Бен и от болнавата си майка, Деър Пенрод изглеждаше и се държеше като роден в австралийските храсталаци. Но той беше живял в Нов Южен Уелс само четиринадесет години, след като се присъедини към баща си, цивилен правителствен служител, който беше дошъл тук с капитан Филипс и първия контингент затворници още през януари 1788 година.
Моментално осъзнавайки важността на заселниците в тази сурова нова земя, Рой Пенрод поиска и получи пет хиляди акра заедно с четиридесет затворници, които да ги обработват. Земята му беше разположена покрай река Хоксбъри, близо до новопостроения град Парамата, и той отглеждаше с голям успех пшеница, царевица и други зърнени култури. Следвайки примера на капитан Джон Маккартър, който неотдавна се беше уволнил от Корпуса на Нов Южен Уелс, Рой Пенрод внесе овце и експериментираше с различни породи. Макар че стадото му не можеше да се сравнява с това на хитрия Маккартър, Рой беше смятан за важен фермер, който снабдяваше селището с месо и зърно. Губернаторът Уилям Блай имаше високо мнение за семейство Пенрод и често канеше членовете му да заемат различни служби в управлението.
Рой извърна поразвеселеното си лице от сина си и отново го обърна към лейтенант Потър.
— Само това ли са жените?
— Да — изръмжа малко недоволно Потър. — Вие какво очаквахте? Всички здрави ги пратиха другаде, макар че и тук сигурно ще се намерят една-две, които може и да ви свършат работа. Огледайте ги, Пенрод, и си подберете някоя.
— Какво ще кажеш за тази, татко? — запита Деър, сочейки една кльощава жена на средна възраст, бореща се с прането.
Деър вече беше привлякъл вниманието на жените, които позираха пред погледа му, а дори и по- възрастните с любопитство се взираха в мъжествените атрибути на привлекателния млад човек. Облечен в полева униформа, с плътно прилепнали панталони, които стягаха стройните му крака и мускулести бедра, с ботуши до коленете и жакет от груба зелена материя, Деър разтуптяваше не едно женско сърце, включително това на дъщерята на губернатора Блай, на дъщерите на заселниците и на затворничките, които жадно го проследяваха с очи.
Косата му беше черна, толкова черна, че блестеше в синкав оттенък под ярките слънчеви лъчи. Превъзходно сложен и агресивно красив, той хвърляше наоколо погледи със стоманеносивите си очи, засенчени от гъсти черни мигли — очи, които не пропускаха нищо. Беше висок, с яки кости, гладко обръснат, широките му рамене уверено изпълваха жакета. Държеше се самоуверено и авторитетно, дори малко арогантно.
Лицето му беше загоряло от вятъра и слънцето, с плътни и чувствени устни. Брадичката говореше за вродена упоритост. Макар че профилът му беше суров и мрачен, често се смекчаваше от внезапна усмивка или смях. Всеки можеше да види бликащата енергия, която личеше в движенията му, и силата, кипяща в него.
Рой проследи погледа на Деър, насочен към въпросната жена — кокалеста селянка на около четиридесет години. Облечена в парцалива дреха и боса, тя изглеждаше достатъчно способна да върши каквато и да било къщна работа.
— Какво е престъплението на тази жена, лейтенанте? — запита Рой, посочвайки с пръст към нея.
— Това е Марта Комбс — каза с уморен глас Потър. — В присъдата й пише, че е откраднала парче шунка и три наденици.
— За да нахрани гладуващото си семейство, предполагам — добави Рой с лек сарказъм, издаващ пренебрежението му към английското правосъдие.
— За короната престъплението си е престъпление и крадецът си е крадец — сви рамене Потър с явно безразличие. — Жената е откраднала чужда собственост и е била осъдена на заточение.
— Ако се измие и се облече подходящо, мисля, че ще може да ни върши работа — забеляза Деър, сподавяйки една прозявка. — Поне не е убийца — добави той разсеяно.
Лейтенант Потър погледна младежа с любопитство.
— Има и няколко по-млади жени — намекна той лукаво. — С трима здрави мъже в семейството и при липсата на жени може да решите да си изберете от тях. Марта едва ли би била подходяща да топли леглото на някой мъж. Но човек не може да съди за вкуса на другите — добави той презрително.
— Да не би да си мислите, лейтенанте, че баща ми, аз или брат ми ще легнем с някоя от тези… нещастници? — запита Деър, отправяйки леден поглед към войника. — Сред тях едва ли има и една, която да не е курва, заразена бог знае с какво.
— Престани, Деър — предупреди го Рой, познавайки избухливия темперамент на сина си. После се обърна към Потър: — Ние не злоупотребяваме с нашите прислужнички. Ако държите на поста си, ще се изразявате с приличен език в наше присъствие. Не гарантирам, че синът ми ще прояви достатъчно чувство за хумор, при тези глупости, които му говорите.
Изчервявайки се, Потър кипна вътрешно, недоволен от публичното мъмрене. Никога не беше харесвал високомерния Деър Пенрод или семейството му, а сега имаше още една причина да мрази този човек. Никои не се задяваше безнаказано с Корпуса на Нов Южен Уелс. Знаеше се, че семейството е в приятелски отношения с губернатора Блай и толерира свободомислието. А освен това мнозина от заселниците търсеха своя водач в лицето на Деър.
— Ако Марта е жената, която искате, ще се погрижа да я прехвърлят — изрече той донякъде
