Похотливият му поглед се задържа върху изпъкналите гърди на Кейси, едва прикривани от разнищената й рокля, и Рой веднага разбра как точно Потър възнамерява да я опитоми.
— Ще взема нея. — Рой шокира Потър с тези неочаквани думи. — И нея, и Марта Комбс. Ще имаме нужда от още една жена да помага на Мег с работата.
— Татко! — избухна Деър, взирайки се в баща си, сякаш той си бе изгубил ума. — Момичето вече е убило човек и е много вероятно пак да го направи. Нима искаш такава жена да влезе в дома ни? Според лейтенанта няма да можем да спим спокойно.
— Само я погледни, Деър — укори го Рой с небрежно кимване. — Кейси не ми прилича на човек, който може да нарани и муха, какво остава за трима здрави мъже. Освен това, ако е убила някого, сигурно е имало причина. Нали така, Кейси?
Кейси бавно кимна, благодарна за първите добри думи, отправени към нея от месеци насам.
— Разбира се, тя няма да си признае, че е убила човек — възрази кисело Деър. — Много си мек, татко. Не се оставяй да те заблуди с тъжните си зелени очи. Остави я. Само да я доведеш у дома, ще поквари всичките ни работници с курвенските си номера.
Кейси избухна гневно. Беше стояла достатъчно дълго, слушайки тези надути задници да говорят за нея така, сякаш я нямаше тук.
— Аз не съм курва! — изсъска тя възмутено. — Убих човек, но това беше нещастен случай. Не съм искала да го убивам.
— Значи котката имала и нокти — изфуча Потър. — Не можа да ме заблудиш и за минута с покорството си. Знаех си, че у тебе има повече, отколкото се вижда с просто око. Върви да си вършиш работата, момиче, няма място за тебе в приличните домове.
— Казах, че ще я взема — повтори твърдо Рой. — Пригответе документите за двете жени.
Потър го изгледа стреснато и отвори уста, за да възрази, но премисли, кимна късо и се запъти към бараките. По пътя спря, за да поговори с Марта Комбс. Когато се отдалечи достатъчно, Деър се обърна сърдито към баща си, без да обръща никакво внимание на Кейси, която стоеше близо до тях, сякаш издялана от камък.
— Господи, татко, да не си си изгубил ума? Как можа да вземеш тази… тази убийца в къщата ни? Знаеш колко е впечатлителен Бен. Да не искаш да бъде прелъстен от тази курва? Освен това трябва ни само една жена, за да замести Ани, а Марта изглежда годна да се справи. Мег може да върти домакинството и без чужда помощ.
— Повярвай ми, Деър. Имам предчувствие за това момиче. Нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат. Погледни приятеля си Робин. Беше осъден и депортиран за толкова дребно престъпление, че бе смешно. И при това в онзи момент е бил съвсем младо момче.
— Престъплението на Робин не беше убийство. Момичето призна, че е убило човек. Какви още доказателства са ти необходими?
— Не съм знаел, че съдиш хората така сурово, Деър — укори го троснато баща му. — По принцип се въздържаш от прибързани заключения. Какво те притеснява у Кейси?
Тя трепна под хладния, оценяващ поглед на Деър, но не отстъпи. Да не би този мъж да си мисли, че е самият господ бог, че да я съди така строго? Не беше по-различен от останалите, които отказваха да й повярват. Но по-възрастният мъж, баща му, някак си й се струваше различен. А беше ли? Беше ли това, за което се представяше, или напротив, беше същият като съдията, който я искаше за долните си цели?
— Аз… имам ужасното чувство, че ще сбъркаме — заекна Деър, не можейки да обясни неприязънта си спрямо Кейси.
— Времето ще покаже — отговори Рой. Обърна се към Кейси и нареди: — Върви се измий, момиче. Скоро ще тръгваме. Кажи на Марта да си събере нещата. Аз се казвам Рой Пенрод, а това е синът ми Деър. Имаме ферма близо до Парамата, на река Хоксбъри. Надявам се там да ти бъде добре.
— Всичко ще е по-добро от тук, господин Пенрод — махна благодарно с ръка Кейси. — Няма да ви разочаровам, господине. Не съм курва. Няма да съжалявате, че сте ме взели на работа.
После тя се обърна и изчезна сред вихър от развети дрипави поли и пръски кал, хвърляйки сърдит поглед към Деър през тясното си рамо.
Макар че Кейси беше достатъчно жена, за да забележи, че Деър Пенрод е потресаващо хубав, не й убягна и това, че е доста опасен, със студени и безгрижни маниери, които едновременно я плашеха и привличаха. Тези негови стоманеносиви очи се забиваха безмилостно в нея, прониквайки през защитната броня, разкривайки всичките й несъвършенства. Слава на бога, че трябваше да отговаря пред бащата, а не пред сина, защото в сърцето на Деър Пенрод сигурно нямаше и капчица милосърдие.
Присвил замислено сивите си очи, Деър наблюдаваше как Кейси се отдалечава, забелязвайки грациозното полюшване на тялото и гордо вдигнатата глава, въпреки мръсотията, покриваща цялата й фигура от горе до долу. Внезапно една тъмна мисъл влезе в ума му — мисъл, която не можеше да прогони, колкото и да се опитваше. Баща му май искаше да… Когато мисълта го завладя, той не можа да сдържи бързия си език.
— Татко, за какво точно ти е притрябвала Кейси? Нали не… не смяташ да спиш с нея?
Идеята беше толкова комична, че Рой избухна в смях. Но не за дълго. Само докато гневът смени веселостта.
— Ако не беше мой син, Деър, щях да те набия заради тази ти забележка. Това, което изпитвам към Кейси, е състрадание и жалост. Ти много ме обиди.
— Прощавай, татко — извини се плахо Деър. — Не знам какво ми стана да допусна такова нещо. Просто не ти е присъщо да действаш така… така неразумно.
— А на тебе не ти е присъщо да се инатиш така без никакво основание — възрази Рой.
— Не смяташ ли, че убийството е достатъчно основание?
Рой се вгледа замислено в лицето на сина си, питайки се как така едно младо момиче беше успяло да предизвика у сина му такава реакция, каквато изобщо не подхождаше на неговия характер. Грешеше ли относно Кейси О’Кейн? Прав ли беше Деър да предполага, че момичето ще предизвика катастрофа в дома му? Или Кейси беше в душата му докоснала чувствителна струна, чието съществуване Деър отказваше да признае? Така или иначе, Рой беше сигурен, че домът му след този ден няма да бъде същият. Прав или не, той беше взел решение и каквото и да се случеше, щеше да го приеме.
2
Утъпканият път, водещ към Парамата беше неравен, горещината беше почти непоносима, а биволът, който теглеше фургона, вървеше толкова бавно, че Кейси би могла да ходи по-бързо от него. Единствените коли в колонията принадлежаха на губернатора и висшите офицери като полковник Джонстън, командващ Корпуса на рома. Дори конете бяха рядкост, но Деър Пенрод някак си беше успял да осигури един за себе си и го яздеше така, сякаш се беше сраснал със седлото.
След като изми калта, която покриваше кожата й, Кейси нямаше време да изпере единствената си дреха, затова бе принудена да я облече, за да отпътува към новия си дом. Оскъдните й принадлежности включваха една четка за коса и един медальон, който носеше на шията си и който някога бе принадлежал на майка й. Марта пътуваше също толкова скромно, с изключение на това, че дрехите й бяха сравнително чисти.
В сегашното си състояние Кейси не се смяташе за привлекателна и не можеше да обвинява Деър Пенрод, че я мисли за нещо не по-различно от другите крадли и измамнички, пратени в наказателната колония. Тя се закле да се държи далече от него през годините, в които щеше да служи, и не искаше да има нищо общо с този арогантен заселник, макар че не беше сляпа, за да не забележи мъжествената му физика и привлекателните му черти. Твърде красив и самонадеян, реши тя презрително. По нищо не приличаше на почтените момци от любимата й Ирландия.
Макар в родината си да беше популярна и много търсена, Кейси още не се беше влюбвала в младеж. Макар че предпочиташе Тимъти О’Мали пред всички останали. Този едър и здрав момък беше поискал ръката й и се предполагаше, че един ден ще се оженят, докато бунтът не промени живота й. Тим бе арестуван заедно с други бунтовници и депортиран на един и същи кораб с нея. Макар че почти не го виждаше, откакто бяха слезли на суша, по време на дългото пътуване се бяха срещали случайно, въпреки че
