Той я обичаше, тя винаги го беше съзнавала. Освен това, нямаше причина да се съмнява във версията на Лидия за онова, което се беше случило в дома на Деър преди няколко дни. Тя разбираше, че той ще полудее от ярост, когато узнае какво е направила, но може би това щеше да го научи да не я приема за даденост, както имаше склонност да го прави. Или да раздава заповеди, без да поиска мнението й или да се съобрази с нуждите й. Тя искаше да бъде нещо повече от притежание; искаше да бъде партньорка на Деър, наред с него да има думата за всичко.
Застанал на мостика, Джереми наблюдаваше Кейси, която се взираше замислено в пространството, и се питаше дали тя мисли за Деър. Той се засмя вътрешно, радвайки се, че няма да бъде на негово място, когато тази дама откриеше присъствието му на борда на „Марта“. Съдейки по описанието на Деър, Кейси не беше някоя плаха женичка, която да седи покорно и да оставя другите да решават бъдещето й. Само да се събереше пак някой ден със своята сладка, мила Марта, помисли той. Макар да не беше кой знае каква красавица, тя му подхождаше идеално.
Кейси усети погледа на капитана и се обърна, за да му се усмихне. Трепвайки, осъзна, че пътува на кораба му, а не се беше сетила дори да го попита как му е името. Видя го да се запътва към нея и реши да поправи това недоглеждане още сега.
— Капитане — приветства го тя радостно, — пътувам на вашия кораб, а дори не знам как се казвате.
— Комбс, госпожо Стенли. Джереми Комбс на вашите услуги.
— Имам приятелка в Австралия, казва се Марта Комбс — изрече замислено Кейси. И внезапно й проблесна. — О, не, не може да бъде! Името ми е познато, но би било твърде голямо съвпадение. Сигурно не сте съпругът, когото моята приятелка Марта мислеше за мъртъв?
— Точно така, госпожо, аз съм съпругът на Марта — призна с широка усмивка Джереми. — Наскоро научих какво й се е случило. Отивам в Австралия, за да я освободя, ако е възможно.
— Аз… не мога да повярвам — ахна Кейси и зелените й очи се разшириха от смайване. — Марта толкова често говореше за вас, че сякаш ви познавам. Тя мислеше, че сте мъртъв.
— Радвам се да срещна приятелка на жена ми — изрече искрено Джереми. — Нищо чудно, че Марта ме е помислила за мъртъв. Корабът ми претърпя крушение край бреговете на Южна Америка и мина повече от една година, преди отново да видя Лондон. Как беше моето момиче, като го видяхте за последно?
— Много добре, капитан Комбс.
— Наричайте ме Джереми. Всяка приятелка на Марта е и моя приятелка.
— Но само ако и вие ме наричате Кейси.
— Съгласен съм. Разкажете ми за Марта. Тя сигурно много е изстрадала.
— Марта работи за семейство Пенрод и се чувства добре. Те се отнасят добре с нея и тя много се промени, след като пристигна в Нов Южен Уелс. Сигурно ще се изненадате, като я видите.
— Надявам се да се зарадва, като научи, че съм жив, надявам се и още да ме обича — каза Джереми с леко треперещ глас.
И се отдалечи, за да се заеме с работата си, оставяйки Кейси да размишлява над странните обрати на съдбата.
Каютата на Кейси бе по-просторна, отколкото си я беше представяла. От комфортното обзавеждане тя си извади заключение, че й е дадена каютата на самия капитан. И като по чудо една люлка се появи сякаш от празното пространство. Още по-учудващ беше фактът, че бе осигурено прясно мляко за Брендън, което щеше да стигне за цялото пътуване. Тази информация й дойде много добре, защото той беше стигнал възраст, когато трябваше да бъде отбит. Кейси не знаеше, че тези улеснения се дължаха на предвидливостта на Деър и на грижата му да осигури удобства за малкото си семейство.
Кейси се оттегли рано тази вечер след самотна вечеря в каютата. Беше сдъвкала малко от своята храна, за да я даде на Брендън, после го беше нахранила и приспала. Станал вече на девет месеца, той искаше не само мляко, охотно ядеше и твърда храна, която тя с радост му даваше. Скоро щеше съвсем да престане да суче. Сега синът й спеше спокойно в люлката си и толкова приличаше на Деър, че тя затаи дъх, за да не извика името му.
Предстоящите месеци без Деър щяха да бъдат най-дългите и най-мрачните в живота й, помисли Кейси, въздъхвайки тъжно. Понеже на борда нямаше никакви други пътници, тя не можеше да очаква друга компания освен оскъдните минути, които Джереми би могъл да й отделя. Щом пристигнеше в Нов Южен Уелс, там щяха да бъдат Рой, Бен и Марта, които да й дадат приятелството, от което имаше нужда. И може би щеше да има Деър. Познаваше го достатъчно добре, за да съзнава, че той никога няма да позволи синът му да излезе от живота му, без да се пребори за него.
Времето беше изключително топло и Кейси облече най-тънката си риза за през нощта. В Англия беше средата на лятото, а когато стигнеше Австралия, пак щеше да бъде лято. Странно, помисли тя, унасяйки се в сън. Беше уверена, че когато най-накрая се съберяха, щеше да е завинаги.
Изгубена в царството на сънищата, Кейси си представяше, че усеща докосването на Деър по разгорещената си плът. Устните, които шепнеха еротични думи, бяха плътни, кадифено меки и толкова нежни… Ръцете, които изследваха плътта й под ризата, бяха горещи, настойчиво властни и силно възбуждащи. Нейният призрачен любовник затваряше очите й с целувки, преди да плени устата й, отначало нежно, а после жадно.
Главата на Кейси се отметна назад, когато устните на Деър от съня се спуснаха надолу по шията й. Зъбите му леко захапаха ключицата й, езикът му заигра в ямката на гърлото й. Тогава сънят изведнъж стана реалност, защото Кейси почувства как ризата се отделя от тялото й. Очите й се отвориха, но нощта беше твърде тъмна. Вятърът беше докарал мрачни облаци от север и те закриваха бледия сърп на луната. Обещание за дъжд тегнеше в нощния въздух. И тя можеше само да различи неясните очертания на сянката, извисяваща се над нея.
— Кой… кой е?
Гласът й трепна от страх, но тя потисна импулса си да изкрещи, страхувайки се да не събуди Брендън. Ако той вдигнеше шум, нощният посетител можеше да му стори зло.
Не последва никакъв отговор, когато мъжът нежно плени устните й, полека обгръщайки гърдата й с топлата си длан. Езикът му нахлу в устата й, вкусвайки нейната сладост, докато ръката му нежно галеше плътното хълмче и полека дразнеше чувствителната пъпка. Нежно и любвеобилно устните му проправиха пътечка по шията й и обгърнаха набъбналото зърно. Езикът му започна да прави кръгове и да облизва възбуденото връхче, докато ръцете му се насочиха към други съкровища малко по-долу.
В мига, когато той освободи устата й, Кейси прошепна името му.
— Деър…
— Нима се съмняваше, любов моя? — засмя се той развеселен.
Устата му се върна към нейната, докато той се настаняваше до нея на огромното легло. Кейси ахна, плътта му пареше. Тя беше толкова замаяна от целувките му, че не беше разбрала кога е свалил дрехите си. Страстната му атака продължаваше без отслабване, докато Кейси заравяше пръсти в косата му и привличаше устните му към мястото, където гърдите й молеха за още внимание. Тя трепна в отговор, когато ръката му докосна копринените къдрави косъмчета на скута й, полека стигна до входа на нейната женственост и го намери влажен.
Малкото връхче, което откри там, беше горещо и твърдо, жадно за ласки. Извънредно внимателно, осъзнавайки чувствителността на тази възбудена розова пъпка, той започна да я масажира, докато тя не взе да вибрира, накарвайки Кейси да подлудее от желание. Ръцете му бяха дръзки, но нежни и умели. Насладата се набираше ниско в корема й и се разливаше из цялото й тяло като набираща сили гръмотевица.
И тогава той навлезе в нея, дълбоко и плътно, отначало бавно, подклаждайки силно огъня в нея. Тя го прие жадно, подканвайки го със съвършено несвързани думи.
— Обичам те, Кейси, само теб — шепнеше дрезгаво Деър с глас, натежал от страст и жажда. — Ти си моят живот, моята любов, моята душа. Без тебе съм нищо. Хайде, любов моя, нека тръгнем заедно на това пътешествие.
За пътешествието до Австралия ли говореше, или за тяхното еротично пътуване — Кейси така и не можа да разбере, защото в този момент целият й свят се беше съсредоточил в насладата. После всякакви свързани мисли изчезнаха от главата й, когато двамата заедно постигнаха онзи миг, към който се бяха
