устремили, за който бяха копнели, това толкова разтърсващо преживяване, оставило ги бездиханни от смайване.
Кейси първа си възвърна дар слово.
— Как разбра къде да ме търсиш? — Тя говореше шепнешком, за да не събуди Брендън, който беше спал блажено през цялото им доста шумно любене.
— Да не мислиш че можеш да ми избягаш толкова лесно? — засмя се Деър, леко погалвайки гърдите й. — Не ми пука за Лидия или за друга жена. Обичам тебе. Тебе и сина ни.
— Знам — съгласи се Кейси със сладък глас.
— Знаеш? Вярваш ли ми?
— Разбира се.
— По дяволите! Разбираш ли какво ми причини? Защо толкова искаше да ми избягаш, ако си знаела какви са чувствата ми?
— Деър, моля те, по-тихо — предупреди го Кейси. — Брендън за щастие спи дълбоко, но ако продължаваш така, скоро ще се разнищи с цяло гърло.
— Съжалявам, любов моя, но трябва да признаеш, че имам причина да се сърдя. Ще ми отговориш ли на въпросите, моля те?
— Имах посещение, преди да се кача на „Марта“. Лидия дойде и ми обясни всичко. Дори се извини за дръзкото си поведение.
— Е, сега вече има надежда за нас. Защо обаче щеше да ме напуснеш? — нападна я Деър. — Продължаваш да ме озадачаваш, Кейси.
— Ти искаш ли да бъда по-различна? — подразни го тя, докато върховете на пръстите й си играеха с космите по гърдите му, а после се спуснаха надолу към стройните му хълбоци.
— Спри, глупаче такова, иначе няма да мога да чуя обяснението ти. Сега ми кажи защо щеше да ме напуснеш, когато знаеше, че те обичам?
— Заради господарските ти маниери, заради твоята непоносима властност.
— Какво?! Аз да се държа господарски? Какво, по дяволите, ми говориш? — избухна Деър. Брендън се размърда в люлката си и той сниши глас до дрезгав шепот. — Обясни ми.
— Заминавайки, се надявах да разбереш, че съм нещо повече от притежание. Не можеш да ми заповядваш да ти се подчинявам моментално, като някаква малоумница. Някога помислил ли си да ме попиташ какво искам аз? Не, ти ми заповяда да се върна в Австралия заедно с тебе, без да помислиш за чувствата ми.
— По дяволите, Кейси, ние се обичаме. Грижа се за интересите ти. И ти трябва да искаш същото, което и аз.
— Типично мъжко мислене — изсумтя презрително Кейси. — Имам си собствен мозък, който използвам както намеря за добре. Аз… знаех, че ще ме последваш. Очаквах го, всъщност. Но дотогава се надявах, че ще си разбрал, че трябва и аз да си кажа думата как или къде искам да живея живота си.
Бавно и внимателно Деър започна да обмисля казаното от Кейси, съгласен с нея по принцип, но не искайки да го признае отведнъж. Толкова я желаеше, че мислеше, че и тя иска същото. Да прекарат заедно остатъка от живота си, да отгледат детето или децата си с любов и грижа. И точно това й каза.
— Аз искам същото, Деър — призна тя, преглъщайки буцата, която беше заседнала на гърлото й. — Но искам и да бъда твоя партньорка, да имам думата за всичко, което засяга нас или децата ни. Ако не можеш да разбереш това…
— Разбирам, любов моя, просто трябва да свикна. Предполагам, че съм бил доста… м-м… властен в отношението си към тебе. Но мисълта, че може отново да те изгубя, беше непоносима. Ако ти обещая, че никога повече няма да пренебрегвам мнението ти, ще ми простиш ли?
— Точно това винаги съм искала, да ме мислиш за нещо по-различно от човек, който ще задоволява сексуалните ти апетити и ще ти ражда деца.
— Всяка жена би могла да го прави, ако исках само това — отвърна Деър с укор в гласа. — Никога не съм мислил за тебе като за сексуален обект, макар че трябва да си призная, че ти идеално се вместваш в тази роля — ухили се той. — Ти си всичко, което някога съм искал от една жена, въпреки доста чудатото ти поведение.
— И ти си всичко, което някога съм искала, Деър, скъпи. Но още не си ми обяснил как разбра, че ще бъда на „Марта“, когато така удобно отсъстваше дни наред.
Нисък кикот се изтръгна от гърдите на Деър.
— Преди няколко седмици срещнах случайно Джереми Комбс и наех кораба му, за да превозя тебе и сина ни до Австралия. Когато разбрах кой стои пред мене и му разказах за Марта, той се съгласи да сключи сделка с мене.
— И аз влетях право в ръцете ти — изкиска се Кейси. — Как планираше да вземеш мене и Брендън на кораба, ако не се бях показала склонна да го направя?
— Щях да те отвлека, разбира се — разкри той с лек, дори малко дразнещ тон, но подплатен с твърдост, която не остави у Кейси никакво съмнение, че би направил точно това, което току-що беше казал, без да изпита ни най-малко угризение.
— Ти си един арогантен негодник, Деър Пенрод, но не бих те взела различен.
— И аз не бих те взел различна, ако ми позволиш — отвърна той с игрив тон. — Фактически, мисля, че ще те взема сега.
— Пак ли?
— Пак и пак, и пак…
— Не и ако аз те взема първа — измърмори тя и малките й ръце заиграха умело по тялото му.
Той се загърчи трескаво, когато пръстите й обхванаха набъбналата му мъжественост и започнаха да го галят, подлудявайки го от желание.
Устните й вкусваха солта по кожата му, изследваха плътните мускули по гърдите му и по плоския му корем. Когато устата й го намери, той се изви рязко, шок и наслада разтърсиха цялото му тяло. Никога не му беше хрумвало, че Кейси ще иска да му достави удоволствие по същия начин, по който той понякога й даваше наслада. Това, което тя правеше с него, беше силно еротично и възбуждащо. Но той не искаше нощта да свършва толкова скоро, затова нерешително я притегли нагоре, докато тя не се озова върху него, и той навлезе полека в нея.
— Вещица такава — изръмжа Деър, внезапно променяйки позицията, за да заеме доминиращата роля и да поведе себе си и нея към екстаза.
26
Доста отегченият и донякъде сънлив Брендън, сгушен в любящите ръце на баща си, се прозяваше по време на кратката, но вълнуваща церемония, съединяваща родителите му в брачен съюз. Накрая той протестира оживено, когато Деър целуна властно усмихнатата му майка, която Брендън приемаше като изключително свое притежание. Той не беше особено щастлив, че ще споделя майка си с някого, но изглеждаше омаян от огромния мъж, който го обсипваше с нежност и любов. Не разбираше защо прекрасната му майка понякога — но не винаги — го пренебрегва, когато този мъж, наричан татко, я прегърне. Обикновено след подобно възмутително деяние двамата започваха да лудуват в леглото. Той не виждаше какво правят, но шумът, който вдигаха, ясно показваше, че не спят. Може би, заключаваше детският мозък на Брендън, ако мама беше толкова запленена от татко, най-малкото, което можеше да направи, беше да приеме и него. Гукайки щастливо, той ги възнаграждаваше с омайна усмивка, по своему благославяйки съюза им.
В следващите шест месеца Брендън се научи да обича мама и татко по равно. Научи се и да ходи, поради което родителите му трябваше непрестанно да го пазят. Макар че обичаше меките ръце на майка си и приятния й мирис, той обожаваше грубоватите игри на татко и усещащата се в тях нежност. Когато „Марта“ акостира в Порт Джаксън, Брендън възхити и двамата, произнасяйки първата си дума. Тя, естествено, беше „тате“.
Горещото слънце прежуряше над главите им, когато стъпиха на брега на 10 януари 1810 година. Бяха отсъствали над една година и в колонията бяха настъпили забележими промени. Нови сгради бяха изникнали
