— Става дума за Джереми, Марта — започна колебливо Деър.
— За съпруга ми Джереми? Той е мъртъв, господине, мислех, че знаете това.
— Той си е съвсем жив, Марта — обади се тихо Кейси. — Претърпял корабокрушение и се върнал в Англия след една година, но не те намерил. Ще го оставим обаче лично да ти разкаже.
— Той е тук? В Нов Южен Уелс? — извика Марта с разширени очи и пребледняло лице.
— Да, чака пред вратата — усмихна се Деър. — Помислих, че би искала да го приветстваш насаме.
Тя се взря във вратата за една дълга секунда, преди да изхвърчи през нея като насън.
След малко сияещата Марта се върна с изпадналия в екстаз Джереми, хванати под ръка като любовници, със зачервени лица. След като морякът разказа историята си и осведоми Марта, че е получила пълно опрощение, радостната двойка се извини и се оттегли в стаята на Марта.
След това Деър се впусна в подробен разказ за изпитанието на Кейси, оставяйки всички смаяни от измамата на Марси.
— Смятам, че трябва да пазим това в тайна от Тед Маккензи — предложи замислено Рой.
— Не желая да наранявам никого — каза Кейси. — След като Марси е мъртва, няма смисъл да отваряме старата рана.
— Съжалявам да чуя, че старият ми приятел Дрю Стенли е починал — добави Рой. — Той беше добър човек.
— Най-добрият — съгласи се Кейси. — Не знам какво щях да правя без него.
— Нито пък аз — добави чистосърдечно Деър. И изведнъж се прозя широко. — Денят беше дълъг, време е да сложим сина си да спи. Има още много неща, които ние с Кейси бихме искали да ви разкажем, но ще трябва да почакате до утре.
Спейки щастливо в една от стаите, в люлката, донесена от „Марта“, Брендън не знаеше, че е станал истинска сензация в имението Пенрод. Жизнерадостното момченце бързо беше спечелило сърцата на всички в къщата.
В спалнята, намираща се от другата страна на коридора, Деър притискаше Кейси в прегръдките си, възбуденото му тяло беше горещо и твърдо, а нейното се извиваше към него и се сливаше с него. Очите й бяха блестящо зелени, лицето зачервено; лека пелена от капчици пот замъгляваше плътта й. Тихи стонове се откъсваха от полуразтворените й устни, подканвайки Деър да ги изследва отново и отново.
Ръцете, устата и езикът му действаха прилежно и с любов, за да я отведат до най-високите върхове на възбудата. Той влезе с лекота в нея. Кейси стенеше безумно, приветствайки стоманената дължина и кадифената сила, които й донасяха такова пронизващо удоволствие. Двамата се движеха като един — едно тяло, един ум, едно съгласие. Кулминацията ги обля като вълна, изхвърляйки ги в едно обвявано от бури море от чиста страст. А след това двамата заплуваха към брега в успокоено съгласие.
— Обичам те, Кейси. Никога повече няма да те изпусна от поглед — обеща Деър, игриво захапвайки ухото й. — Ти си моят живот, аз съм нищо без тебе.
— Какво те кара да мислиш, че ще искам да замина? — отзова се лениво Кейси. — Не съм погледнала друг мъж, откакто те срещнах. Обичам те, Деър.
— Ти сега си състоятелна жена, любов моя. Какво ще правиш с цялата тази земя, която Дрю ти остави?
— Ще се установим да живеем там, веднага щом бъде построена къща. Тя е и твоя.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Ще си отгледаме собствено стадо от мериносовите овце, които ти купи в Англия. И деца. Ще си народим много деца.
— Мислиш ли, че сме направили някое тази нощ?
Кейси се изкикоти, сякаш намирайки думите на Деър за смешни. Той й хвърли строг поглед.
— Защо се смееш? Постарах се.
— Дори да се любиш с мене всяка нощ през следващите шест месеца, няма да мога да забременея.
— Кейси! — ахна той засегнат.
Да не би тя да намекваше, че не е достатъчно мъж, за да й направи дете?
Ясният звън на смеха й разпръсна обидата, която думите й внушаваха, и той се поотпусна.
— Какво, по дяволите, пак ми кроиш?
— Момче или момиче?
— Какво?!
— Още един син ли искаш или дъщеря?
— Искаш да кажеш… че вече си…
— Твоята мъжественост никога не е била под съмнение, любов моя. На кораба бяхме заедно ден и нощ цели шест месеца и нямахме какво друго да правим освен да се грижим за сина си и да се любим. Едва ли трябва да си изненадан, че ще имаме още едно дете — подразни го Кейси, обвивайки ръце около врата му, за да привлече устните му към своите.
— Нищо, което правиш, не можеш да ме изненада или шокира, вещице такава — каза Деър, с усмивка, докато отвръщаше на зова й.
Информация за текста
© 1989 Кони Мейсън
© 2006 Славянка Мундрова-Неделчева, превод от английски
Connie Mason
Bold Land, Bold Love, 1989
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Издателство „Ирис“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10528]
Последна редакция: 2009-04-16 16:54:07
