вътре в колата до леглото на баща си.
— Ще ви бъде много по-удобно тук, горе на мястото до мен, мис Маккензи, — посъветва я Робин. — Пък и зад баща ви мислех да подредя денковете.
В първия момент Кейт бе готова да се противопостави, но след като докараха багажа се убеди, че Робин е прав. Прошепна няколко успокоителни думи на баща си и се качи на мястото до Робин. След това натоварената кола се заклати и рязко потегли. Кейт залитна и рязко се вкопчи в седалката. После разтревожено погледна назад, където сред денковете лежеше баща й.
— Съжалявам, мис Маккензи, но тези млади бикове не са много грациозни.
— Нямате ли коне тук, в Ню Саут Уейлс? — сухо отбеляза Кейт, без да има представа, че е съвсем близо до истината.
— Съвсем малко — призна Робин. — Биволите са много по-практични. Само някои от най-богатите фермери имат коне, и разбира се, губернаторът Маккери.
— А чичо Тед не притежаваше ли коне?
— Във фермата Маккензи има два отлични коня, но аз реших да не ги впрягам в товарната кола, защото и биволите биха могли да свършат тази работа.
Те завиха по „Джордж стрийт“ и Кейт с ужас се взря в бесилката и платформата за публичен бой с камшик, които се открояваха в центъра на площада.
— Все… все още ли се използват тези неща?
— Понякога — призна Робин. — Тук затворниците са три пъти повече от обикновените заселници. Но губернаторът Маккери направи наистина чудеса след пристигането си през 1809 г. Първото му решение бе да се разпусне наказателния корпус, както и да се премахне практиката ромът да бъде основна разменна стока срещу други продукти.
Той посочи новопостроената сграда наблизо.
— Това е новата болница. А зад ъгъла ще бъде църквата. Все още не е готова, но строежът бързо напредва, там работят затворници. Говори се, че Маккери има намерение да назначи някой бивш затворник дори за магистрат. Привилегированите в момента и тези, които наричаме „чисто мерино“ вече подготвят протеста си, но ми се струва, че Маккери все пак ще постигне своето. „Чистите мерина“ смятат, че бившите затворници трябва да си останат завинаги една по-низша класа.
— Ако бяха първокласни граждани, нямаше да са затворници и да бъдат транспортирани като добитък на чужд остров — сряза го Кейт с високомерен глас.
Робин я погледна с присвити очи, но не каза нищо повече. Реши да остави този въпрос за по-късно, когато я опознае по-добре. Странно, тя съвсем не му приличаше на сноб, но все пак би трябвало да очаква такава реакция от нейна страна. И Тед, и Мърси Маккензи бяха представители на т.нар. „чисти мерина“, на привилегированите, така че защо братът на Тед и племенницата му да бъдат различни?
Втора глава
— Ще купуваме ли нещо? — попита Кейт, като видя, че Робин спира пред малка къща в центъра на града.
— Ще взема назаем още няколко одеяла и възглавници, за да пътува баща ви по-удобно.
— Кой живее тук?
— Къщата е на Кейси, съпругата на Деър Пенрод. Наследи я от първия си съпруг. Бях отседнал тук, докато чаках пристигането на „Садърн стар“.
— Значи Деър Пенрод се е оженил повторно — полюбопитства Кейт. — Чичо Тед често говореше за него. Те обичаха ли се много с Мърси? Сигурно смъртта й направо го е съсипала, както и горкия чичо Тед. Учудвам се, че се е оженил повторно толкова скоро.
Робин избягна погледа й — не му се искаше да й казва какво всъщност представляваше Мърси, нито пък защо всъщност Деър се ожени за нея, след като бе влюбен в Кейси, единствено в Кейси.
Кейт остана в колата при баща си, докато Робин влезе в къщата за завивките. Забави се доста време и когато се появи на вратата, в едната си ръка държеше кошница, а под другата бе стиснал едно одеяло и възглавница.
— Помислих си, че може да огладнеете по пътя — поясни, докато наместваше кошницата на седалката помежду им. След това постави възглавницата под главата на Уилям, а одеялото подпъхна под тялото му, за да не му убиват дъските на колата по време на пътуването.
— Извинявай, че ти създавам толкова грижи, синко — извини се Уилям.
— В Парамата има ли лекар? — разтревожено запита Кейт. — Ако няма, може би е по-добре да се консултираме с някой лекар в Сидни, преди да продължим пътуването.
— Вече имаме — отвърна Робин. — Пътят до там също е добър, благодарение на усилията на губернатора Маккери, който разпореди да се използва трудът на затворниците за построяване на пътища и на обществени сгради.
— Никой лекар не може да ме излекува, Кейт — каза меко Уилям. Робин почувства по гласа му, че Уилям се е примирил със съдбата си и с мълчанието си изрази съгласие с него. Кейт, обаче, яростно възрази:
— Не искам да слушам такива приказки, татко! Ти ще бъдеш на крака съвсем скоро.
Колата се движеше бавно напред и скоро Сидни остана зад гърба им. Кейт с удивление гледаше гъстите, почти непристъпни девствени гори, които се простираха на огромни площи от двете страни на пътя. Сред дърветата имаше десетки различни видове — едни величествено се открояваха нагоре, други се губеха между тях. Веднага се виждаше, че някои от дърветата са много стари, те бяха около четирийсет фута високи, а листата им, тънки и източени, почти като листата на върба, бяха толкова редки, че земята под тях бе покрита с буйна зелена трева. Когато за пръв път чу пронизителния писък на кукабарата, Кейт подскочи от страх и изненада. Но скоро бе така очарована от прекрасните диви цветя, които можеха да се видят от двете страни на пътя, че престана да обръща внимание на странните звуци.
— Никога не съм виждала подобно нещо — каза Кейт, а тъмносините й очи блестяха от възхищение.
— Няма друго такова кътче на света — съгласи се Робин.
— Разкажете ми за фермата Маккензи — настоя Кейт, нетърпелива да научи бързо всичко за своя нов дом. — Вие наблизо ли живеете?
— Смятах, че сте се досетили. Аз съм с разрешение за преждевременно освобождаване.
Кейт бе обзета от ужасно подозрение.
— Какво означава това?
— Получилият разрешение за преждевременно освобождаване има право да работи където пожелае — поясни Робин, без да обръща внимание на Кейт, която бързо се отмести в другия край на седалката, а лицето й бе станало бяло като платно.
— Господи, вие сте затворник! — извика тя и притисна с ръка врата си сякаш очакваше, че Робин всеки момент ще я нападне и ще се опита да я удуши. — Деър Пенрод да не е полудял да позволи на такъв човек да пътува до Сидни сам?
— На такъв човек? — повтори Робин като повдигна светлите си вежди и на челото му се образуваха няколко бръчки. — Съжалявам, ако присъствието ми ви обижда, но явно Деър ми има достатъчно доверие и е убеден, че ще успея да ви отведа до фермата Маккензи живи и здрави. Той дори ми е поверил и ръководството на вашата ферма, докато Тед отсъстваше, и сега ще се уверите, че всичко е в идеален ред.
Красивите му черти сякаш се стопиха и лицето му доби каменен вид, сините му очи се свиха и потъмняха и той хвърли на Кейт свиреп поглед, сякаш искаше да й покаже, че може да бъде и жесток, ако поиска това. Кейт изпита истински ужас. Тя бе тук, сама, сред тази пустош, с болен баща и трябваше да разчита единствено на благоразположението на един покварен затворник. Всички знаеха, че тук се изпраща принудително изметът и утайката на обществото, престъпници, извършили толкова ужасни престъпления, че дори не бе прието да се говори за тях. Робин Флетчър може би е убиец, или пък е изнасилил някого. Кейт настръхна и се разтрепери само при мисълта за всички възможни престъпления, които може да са негово дело.
— Надявам се, че Деър Пенрод знае какво прави — промърмори тя, но тонът й издаваше, че съвсем не е
