да променя съдбата? Не искам този викинг. Той е много силен, много едър, много… мъжествен. Той иска да ме направи своя курва.

— Когато се изпълни времето, ти ще станеш всичко за него, Фиона.

И преди тя да се усъмни в тази странна забележка, сънят отново го обори.

Фиона се замисли над думите на Бран. Как може да стане всичко за Торн, когато той вярва, че тя е магьосница? В това нямаше никакъв смисъл. Викингът се беше появил изневиделица преди една година. След кратката им среща беше изчезнал. После се беше върнал, за да разруши спокойния й дотогава живот. Какво го беше довело отново тук, запита се тя. Със сигурност не и някакви брътвежи за вещици и магии. Въздъхна и се намести до Бран, вслушана в рева на бурята, която бе също толкова яростна, колкото и атаката на Торн срещу сетивата й.

След седмица дракарите пристанаха на западния бряг на Шотландия. Влязоха в устието на една река, воините издигнаха палатки на пясъка, напълниха меховете с вода, приготвиха вечеря от прясно уловен дивеч и отплаваха на следващата сутрин, без да срещнат жива душа. Фиона и Бран бяха в една палатка. Пазачите, им, които ги гледаха със страх и отвращение, мърморейки, им донесоха храна. Тя знаеше, че викингите я обвиняват заради честите бури, които ги бяха връхлитали, и че много им се искаше Торн да я беше убил.

Дните минаваха. Морето беше все едно и също, без никакви промени, с изключение на силните дъждове и бури. Дракарите спряха за кратко на остров Скай и на Оркнейските острови, за да налеят прясна вода и да попълнят запасите от месо. На Скай Улм ограби един намиращ се наблизо манастир и докара злато, сребро и пленници. Струпаха плячката под дъските на палубата, а пленниците бяха разпределени на останалите четири дракара.

Фиона изпита жал за горките монаси, които без съмнение щяха да бъдат продадени в робство от тези жестоки морски разбойници. Опита се да не мисли за съдбата им, защото това правеше собственото й бъдеще ужасно непредсказуемо.

Преди да напуснат Оркнейските острови, Торн каза на Фиона, че следващото слизане на сушата ще е в родния му край.

— Пригответе се, роби — предупреди ги той. — Баща ми и брат ми няма да ви посрещнат дружелюбно. Ще ме сметнат за луд, че съм ви довел в дома ни. Мога само да гадая какво ще каже годеницата ми.

— Ти си сгоден? — запита Фиона, чудейки се защо се изненадва.

Повечето мъже на възрастта на Торн бяха женени или сгодени.

— Да. Ще се оженя за Брита Русокосата. А ти защо не си омъжена? Годините ти са достатъчно, за да имаш няколко деца да се държат за полите ти.

Фиона се изчерви. Това беше вярно. Повечето момичета се омъжваха на тринадесет години, а на двадесет, на колкото беше тя сега, вече бяха дали на съпрузите си по няколко синове и дъщери. Но Адеър не беше настоял тя да се омъжи, когато дъщеря му беше изказала желанието си да остане неомъжена и да продължи да се учи от Бран. Освен това от всички мъже, които й беше представил баща й, тя не беше харесала нито един. Фиона мислеше, че Адеър по-скоро би желала тя да си остане край него, за да облекчава самотата му, след като майка й бе умряла.

— Нямаше никой, за когото да поискам да се омъжа — обясни Фиона, — а и баща ми не ме насилваше да го сторя. Аз съм лечителка. Ще използвам по-добре силата си, ако нямам съпруг и деца, които да имат нужда да се грижа за тях.

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не е имало мъж, който да ти е харесал?

Фиона погледна край него, спомняйки си Дърк, смелия момък, който бе загинал, когато я спасяваше по време на една жестока зимна виелица; тогава вятърът духаше от морето и приливът едва не я бе отвлякъл. Той беше нежен и добър и тя би могла да се омъжи за него, ако бе оцелял, но той изчезна, отвлечен от морските вълни.

Ревност връхлетя Торн. Изражението на Фиона бе станало мечтателно и той се запита кой ли е откраднал сърцето й.

— Значи е имало някой мъж? Защо не си се омъжила за него?

— Той е мъртъв.

— Обичаше ли го?

— Може би.

— Какъв е този отговор?

— Само него ще получиш.

— Девица ли си още? Или си му дарила моминството си, преди да умре?

— Ако съм го направила това не е твоя работа.

Той й отправи усмивка, която не стигаше до очите, и вдигна масивните си рамене.

— Няма значение. Скоро ще разбера сам, нали така?

— Не мисля.

— Ще видим, магьоснице.

Това беше последният път, когато Торн говори с нея, преди дракарите да влязат във фиорда и да хвърлят котва в пристанището на търговския град Каупанг. Беше късно лято, Фиона нямаше представа с какво ще се сблъска в родното място на Торн, но не бе очаквала да види оживен град, пълен със заети, бързащи насам-натам хора. Плени я омайващата гледка на извисяващите се заснежени планини, очертани върху ясносиньото небе.

— Както виждаш, земята е скалиста и стръмна — посочи Торн. — Земеделие има само по крайбрежието. Има много места за лов и риболов, но зимите са сурови и дълги, а плодородната земя е малко, повече са планините и блатата. Мнозина от нашите хора търсят нови земи, на които да се заселят.

— А твоето семейство? Търсите ли да се заселите на нови земи?

— Не. Баща ми е ярл. Има големи владения. Аз ще наследя всичко след смъртта му. Но за щастие той е още здрав и силен. Кажи на Бран, че е време за слизане. Домът ни е извън града.

— Тук съм, господарю викинг — каза Бран, присъединявайки се към Торн и Фиона.

— Фиона ще язди с мене — обяви Торн. — Бран ще ни последва пеша с Улм и другите. Повечето викинги предпочитат да вървят пеша и да използват конете за пренасяне на товари. Те не яздят добре. Но на мене ездата ми действа ободряващо. Ето, идва един роб с моя кон. — И той посочи към мъжа, застанал до пристана, който държеше юздите на един буен черен жребец. — Баща ми сигурно е видял нашите платна и го е пратил да посрещне корабите ни.

Фиона последва Торн по тясната дъска, вгледана с интерес в къщите и другите постройки, скупчени по брега на фиорда. Улиците, които тръгваха под прав ъгъл от брега или вървяха успоредно с него, също бяха постлани с дъски.

— Повечето от онези дървени постройки със сламените покриви са на занаятчии и търговци, които търгуват с луксозни стоки, скъпоценности и кожи — осведоми я Торн. — Откъм сушата градът е защитен с полукръгло укрепление от греди и утъпкана пръст.

— Хубав град — изрече тя, когато насити очите си с гледката.

Когато стигнаха до мястото, където конят на Торн очакваше господаря си, той я качи на гърба му и скочи на седлото зад нея. Конят се изправи на задните си крака и препусна напред. След няколко мига те вече галопираха по пътя, който излизаше от града. Фиона се намери притисната между яките бедра на Торн, ръцете му я държаха здраво, за да не падне. Той яздеше диво и това никак не учуди Фиона. Торн Безмилостния излъчваше възбуда. Правеше всичко със замах и страст, с такава наслада от живота, която правеше всеки друг да бледнее в сравнение с него.

Торн усещаше невероятно силно всяка извивка на тялото на Фиона, притиснато така интимно до неговото. Обля го непоносима горещина. Слабините му пулсираха, кръвта шуртеше буйно във вените. Сигурно беше омагьосан, помисли той, защото не можеше да си спомни друг път да е бил така обсебен от някоя жена. Ръцете му я стиснаха по-здраво, приковавайки съпротивляващото се девическо тяло към мускулестите му гърди. Не можеше да си припомни да се е чувствал някога по-добре, отколкото сега, когато това топло тяло беше така плътно опряно до неговото.

— Няма нужда да ме държиш така здраво — оплака се Фиона. — Или да яздиш така диво. Да не се опитваш да убиеш и двама ни?

Вы читаете Викинг
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×