невинно дете, виждам, че трябва да ти обясня това, което майка ти е пропуснала.
Без никакви предисловия и със съвсем незавоалирани изрази Филип каза на Габи какво точно възнамерява да направи. Време беше тя да научи каква роля е определена да играе в живота му, разсъди той, и една снизходителна усмивка прекоси лицето му, докато по нейното изразително лице се редуваха потрес, неверие и върховно възмущение.
Устата на Габи оформи едно съвършено „О“ и деликатните й златисти вежди се вдигнаха с няколко инча нагоре.
— Но това не е възможно — протестира тя с едва чут гласец. — Вие сте много… искам да кажа… със сигурност аз съм много…
Смущението я караше да заеква. Изражението му подсказваше, че й говори самата истина и че тя в края на краищата трябва да изтърпи това върховно унижение.
— Не само е възможно, скъпа, но дори в крайна сметка е и приятно — увери я той с тайнствен вид.
Габи отвори уста да протестира, но устните й се озоваха в плен на агонизиращо дълга целувка, бе подложена на атаката на проникващия му и изследващ език. Тя започна да се дърпа, заудря безпомощно по широкия му гръб и рамене, но молбите й стоновете й отлитаха като подхванати от вятър.
Той беше като обладан от бесове. Зърната й, прилични на розови пъпки, бяха сякаш създадени за неговата уста, която ги накара да настръхнат от ласките на езика му. Ръцете и устните му бяха навсякъде по нея, той се опитваше да възпламени искрата на желанието в треперещата й плът. Страстта му растеше с всяка целувка по гърдите и корема й, но отвътре Габи беше като жив труп, изплашена до смърт от мъжа, който я похищаваше. Накрая, безсилен да овладее огъня, който бушуваше в него, той пъхна коляно между бедрата й и обхвана седалището й, за да спре дивото й мятане.
— Послушай съвета на майка си, скъпа — вторачи се той в нея, — защото ще ти бъде по-трудно, ако продължиш да се съпротивляваш. Отначало ще те заболи, но ти обещавам, че следващия път ще е по- добре.
Габи не пожела да го послуша, отбранявайки се срещу неговите попълзновения, стиснала зъби, с напрегнато тяло, като мислено се заклеваше, че никога няма доброволно да се подчини на животинските му подтици.
Макар че Филип се мъчеше да бъде нежен, съпротивата на Габи почти осуети намерението му. Страстта го разяждаше като див звяр, желанието му бе толкова голямо, че той не можа да въздържи мъжествеността си да не проникне в нейната съпротивляваща се плът с брутална сила. Болката беше толкова рязка, че тя изкрещя. Той знаеше, че я наранява, но не можеше да спре, не можеше да сдържи бързите си, задъхани тласъци, които приковаваха стройното й тяло към твърдия дюшек. Те я хвърляха в някаква мрачна бездна и точно когато тя усещаше, че не може повече да издържи, той се вцепени, извика, после тялото му се разтърси конвулсивно, раздирано от собствения му екстаз. Силата на спазмите, раздрусващи тялото му, стресна Габи, тя не можеше да повярва, че същият този акт, който й бе причинил такава непоносима болка, може да бъде за него източник на такова очевидно блаженство.
— Съжалявам, скъпа — изрече накъсано Филип, отдръпвайки се от нея, — но ти не ми позволи да бъда нежен с тебе. Бореше се с мене, сякаш съм някакво животно, затова и аз се държах като животно. Изтрий си очите — добави той малко по-нежно. — Следващия път ще бъде по-добре.
— Искаш да кажеш, че пак ще ме изнасилиш? — възкликна ужасено Габи.
— Да те изнасиля ли? — повтори слисан Филип, вдигайки вежда, което придаде сардоничен израз на лицето му. — Нима е изнасилване, когато един мъж се люби със законната си съпруга?
Виолетовите очи на Габи станаха кръгли и огромни, напълниха се с готови да потекат сълзи. Той се бе показал жесток и омразен, накара я да се подчини на волята му с чисто насилие. Тялото й вече не беше светилище. Той я бе взел с брутално насилие и както тя бе твърдо убедена, това се равняваше на изнасилване.
— Докато продължаваш да ми се налагаш със сила, „изнасилване“ е най-уместната дума за това отвратително деяние — каза тя с равен глас. — Ти ме взе насила. Никога няма да ти го простя. — Сълзите вече се стичаха по бузите й. — Мразя те, Филип — извика тя, изненадана от собствената си дързост. — Мразя те!
С пресилена въздишка Филип се отдръпна достатъчно, за да види дивото изражение в изплашените й очи. Тя изглеждаше толкова млада, толкова уязвима, че той веднага съжали за насилствения начин, по който я бе взел. Но според него би било грешка да постъпи другояче. Трябваше да докаже, най-малкото на себе си, че невинната й красота не може да го трогне. Тя трябваше още от самото начало да се научи да му се подчинява във всичко. Досега не бе показала нито едно от качествата, които трябваше да притежава една съпруга, но с времето щеше да разбере, че той може да бъде доста строг учител.
Нито молби, нито съпротива би възпряла Филип, когато в слабините му се разпалеше онзи огън. Макар да разбираше, че загубата на девствеността й по такъв начин е жесток удар по нейните крехки чувства, той беше сигурен, че тя не е от онези студени жени, които понасят сексуалния акт само защото това е тяхно задължение. Не се съмняваше, че когато тя свикне с интимностите на брака, ще съумее да предизвика страстни реакции у нея. Това беше прекрасно предизвикателство, което би му доставило много удоволствие. Какво по-приятно занимание от това, да показва интимните любовни тайни на младата си жена по време на дългите нощи, които им предстояха? В този миг страстта го погълна като бушуващ прилив и Филип започна да я обладава за втори път, учуден от неутолимата си жажда за това уплашено до смърт младо момиче, лежащо в прегръдките му.
4
Много по-късно Габи се разхождаше напред-назад по палубата, не можейки да се съсредоточи върху нищо друго освен върху разкъсващата болка между краката си и изтръпналото си от насилието тяло. След като Филип я изнасили тази сутрин (тя се питаше защо ли наричат този болезнен акт любене, защото тя все още го смяташе за изнасилване), той бе прибавил и оскърбление към нараняването, като седна и я загледа хладнокръвно как се мие и как се облича. Бузите й пламнаха, когато се сети за изцапаните чаршафи и за петната от кръв по краката си. Беше се почувствала гола без корсета и бе надявала фуста след фуста, докато Филип се присмиваше на срамежливостта й.
Много се зарадва на възможността да остане за малко сама и се запита защо ли трябва Филип толкова често да се съвещава с капитан Жискар. Очите й се замъглиха, когато си спомни колко по-различни неща щеше да върши, ако беше приела обета или ако й бяха позволили да се омъжи за някого, който да е внимателен към нея, вместо за Филип, този жесток и суров мъж, който не преставаше да се държи така тайнствено с нея. Някак си беше уверена, че нямаше да бъде студената съпруга, за каквато я мислеше той, при подходящи обстоятелства, защото дори ръцете на Филип бяха предизвикали непознати усещания, които циркулираха във вените й.
Докато се разхождаше насам-натам по палубата, Габи изведнъж осъзна, че не е сама. Озова се лице в лице с един висок, слаб мъж, който бързо се приближаваше към нея, а в ръката му имаше бастун със златна топка. Тя разсеяно загледа как слънчевата светлина се отразява в топката, докато той вървеше към нея.
— Съжалявам, ако съм ви стреснал, госпожо Сен Сир, но щом ще пътуваме на един и същи кораб, бихме могли да се запознаем — каза елегантно облеченият непознат с обезоръжаваща усмивка, която веднага я настрои дружелюбно. — Аз съм Марсел Дювал, а вие не може да сте друга освен възхитителната съпруга на Филип. Той е щастливец, но пък винаги е имал изключителен вкус относно жените — добави непознатият със загадъчен тон.
— Вие сте приятел на съпруга ми? — запита Габи, омаяна от очарователните му маниери.
— Но да, разбира се! — отвърна самоуверено Марсел. — Ние сме съседи, плантациите ни имат обща граница по склоновете на Мон Пеле. Той не ви ли е казал, че аз съм на борда?
— Филип ми каза, че при това пътуване няма да има други пътници.
— Това е било, преди да узнае, че аз съм тук — отвърна Марсел, усмихвайки се, тайно развеселен. — Капитан Жискар имаше право, вие сте несравнима красавица. Но сте съвсем дете. Не каквото Сен Сир… — Гласът му секна, лицето му почервеня, сякаш изведнъж бе осъзнал, че се изразява твърде свободно.
Габи никога не бе срещала мъж като Марсел. Неговият чар и приятните му маниери бяха пълна
