противоположност на мрачното, жестоко поведение на Филип. Веднага го хареса, макар да разбираше, че се държи прекалено дръзко, като говори с чужд мъж.
— Господине? — запита тя, очаквайки той да довърши изречението, което така внезапно бе прекъснал. Но когато не последва отговор, тя запита: — И вие ли имахте работа във Франция, господин Дювал?
— Наричайте ме Марсел; нали ще бъда най-близкият ви съсед в Мартиника. Да — отговори той, — уредих брака на сестра си с един младеж от фамилията Бонар.
Погледна очаквателно към Габи, сякаш се надяваше тя да приветства този обещаващ съюз. Но думите му само върнаха мисълта й към собствения й уреден брак и към омразата и страха, които изпитваше спрямо съпруга си. Виолетовите й очи потъмняха, превърнаха се в малки смутени езера, лека бръчка се очерта на челото й и тя се загледа в безкрайните сини водни простори.
— Вие сте смутена, скъпа! — възкликна Марсел, забелязвайки мрачното й изражение. — Какво има? Мога ли да ви помогна с нещо? Една младоженка на сватбено пътешествие би трябвало да е достатъчно влюбена, за да показва дори най-малък признак на недоволство.
— Любов ли? — изфуча ядосано Габриела. — Моля ви, господин Дювал, не ми говорете за любов. Вие не разбирате.
Марсел бе смаян от враждебността в гласа на Габи. Явно младоженката не изпитва особено силни чувства към младоженеца, помисли той с някакво извратено удоволствие. Би дал половината си състояние, за да притежава жена като тази малка Габи. Нежните й кадифени очи можеха да разтопят и най-студеното сърце, дори студено като това на Филип, помисли Марсел, измервайки я със стряскащите си зелени очи. Макар да пресметна, че трябва да е на седемнадесет-осемнадесет години, в крехката й, стройна фигурка нямаше нищо детско, всичко беше възхитително заоблено точно където трябва. Очите му отново се връщаха към пълните й чувствени устни, които обещаваха такава страст, каквато би искал именно той да събуди.
Докато погледът на Марсел се наслаждаваше на Габи, тя го изучаваше през спуснатите си клепачи. Това, което видя, не й бе неприятно. Той беше висок, но не така едър и силен, какъвто й се виждаше Филип, беше на около тридесет години; искрящият му зелен поглед обаче го правеше да изглежда доста по-млад. Тънките мустачки и издълженото, аристократично лице само подсилваха ефекта от изтънчените му черти. Непокорната кестенява коса и меките, чувствени устни не позволяваха човек да го нарече прекалено красив.
Осъзнавайки внезапното мълчание, настъпило помежду им, Марсел пръв го разчупи.
— Госпожо Сен Сир — каза той сериозно и загрижено, — не знам какво ви тревожи, но искам да бъда ваш приятел. Някой ден може да почувствате нужда от приятел и когато това стане, аз ще съм при вас.
Габи тъкмо щеше да му благодари, когато забеляза с крайчеца на окото си една приближаваща се фигура, която се носеше към тях със стряскаща бързина. Тя се сви от страх, когато разпозна масивния силует на съпруга си, когато видя студената ярост в металносивите му очи и свирепото изражение на помрачнялото му лице.
— Да не би да имате навика да разговаряте с непознати мъже, госпожо? — запита той сурово, една сдържайки надигащия се гняв.
— Не си прав, Сен Сир — намеси се Марсел. — Грешката е само моя. Аз се представих на очарователната ти съпруга. Сигурно не би искал тя да ме пренебрегва при тези обстоятелства?
— Доста самонадеяно от твоя страна, Дювал, като знаеш какви чувства изпитвам към тебе — възрази рязко Филип. — Стой настрана от жена ми. Тя е много млада и неопитна. Не бих допуснал да се сближава с хора като тебе.
— Завиждам на късмета ти, приятелю — усмихна се приветливо Марсел, решавайки да не обръща внимание на оскърблението. — Ако имах такава съпруга, и аз щях да ревнувам. — После се обърна към Габи. — Госпожо Сен Сир, удоволствие беше да разговарям с вас.
Пухтейки вътрешно, Филип го изгледа как се отдалечава с влудяващо небрежна походка.
Последните думи на Марсел странно разтревожиха Филип. Ревнив? Възможно ли е да изпитва ревност? Не, не беше възможно. Искаше само да предпази Габи. Мисълта му неволно се върна към Сесили, винаги готова за забавления, и към детето, което я бе последвало в смъртта. Горчивият опит го бе научил, че Марсел не е негов приятел. Щеше да направи всичко необходимо, за да не позволи на Марсел да ухажва невинната му съпруга.
Габи усети как той я повежда по палубата към каютата им и премига от болка, когато пръстите на Филип се впиха сурово в меката плът над лакътя й.
— Е, скъпа — каза той с натежал от сарказъм глас, — нищо ли не си научила от монахините? Отсега нататък няма да предизвикваш вниманието на чужди мъже. Дювал не е мъж, с когото да флиртуваш.
— Нито пък ти си такъв, Филип — върна му го Габи, наранена от невярното обвинение. — Със сигурност не би могло да има нищо лошо да разговарям с мъж, който минава за твой приятел. Ние сме единствените пътници на „Наветрен“ и без съмнение често ще се виждаме.
— Дювал не е мой приятел, нито пък твой! — избухна той.
— Нима не ми е позволено да имам приятели? Налага ли се да стоя затворена и да ме вадиш от сандъка само когато ти хрумне?
— Аз ще избирам приятелите ти — изфуча Филип. Червени петна заплуваха пред очите на Габи и малката й остра брадичка предизвикателно се вирна нагоре.
— Аз сама избирам приятелите си — възрази тя смело.
Филип пристъпи една крачка, но бързо отстъпи назад, припомняйки си внезапно думите на Марсел. Дали не ревнуваше? Дали имаше още нещо в това, че се вбесяваше, виждайки я с Марсел? Още нещо, освен необходимостта да я брани? Присви замислено очи. Видът й — с развълнуваш! от възмущение гърди, с пламнали очи — накара кръвта му да забушува във вените. Сърцето му биеше така силно, че го чуваше да отеква в ушите си. Макар че проявата на войнственост не му хареса, въпреки всичко той се възхити на смелостта й. Тя беше великолепна, когато беше ядосана, и безмерно го възбуждаше. Не можейки да се овладее, той грубо я привлече в прегръдките си и започна да гали тялото й със силните си и властни ръце, които докосваха плътта й удивително нежно.
Габи прочете неутолимото желание в очите му и веднага усети намеренията му.
— Моля те, Филип, недей — замоли го тя, а в очите й се четеше неверие. — Само няколко часа минаха, откакто ти… откакто ние…
— Няколко часа може да се равняват на цял един живот, когато такова омагьосващо създание е овладяло сетивата ми — проточи той с глас, предрезгавял от желание.
Каква беше тази жена, запита се Филип, усещайки как тялото му реагира на нейната близост. Тя не познаваше живота, но беше изключително предизвикателна. Бяха я учили да се покорява, но самата й природа въставаше срещу наложената власт. Тя го дразнеше и го предизвикваше, но той я желаеше с цялото си същество. Когато отвори уста, от думите му по гърба й полазиха предупредителни тръпки.
Винаги ще те искам, малката ми, дори само за да ти покажа, че ми принадлежиш, че съм единственият, който има право да те притежава, когато и колкото пъти поискам, независимо колко флирта ще имаш.
— Но, Филип — протестира Габи, — аз не…
Думите замряха в гърлото й, когато Филип впи устни в нейните.
Въпреки слабата съпротива на Габи, като се вземеше предвид колко силен беше Филип, не му отне почти никакво време да съблече и нея, и себе си и да я отнесе в леглото. Пламенните му целувки и ласки не успяха да я смирят, но за свое огромно смущение тя откри, че ръцете му започват да изтръгват странна реакция от тялото й. Когато той спря, тя се почувства някак неловко, сякаш искаше нещо повече. Необходими й бяха всичките й — вече отпаднали — сили, за да се бори срещу подлудяващите усещания, които той събуждаше у нея. Замята глава насам-натам, опитвайки се да сподави стона, който се надигаше в гърлото й. Накрая Филип се хвърли върху нея и проникна дълбоко в нейната съпротивляваща се плът.
Когато болката от насилственото му проникване намаля, Габи отвори широко очи, изпитвайки странни усещания, които пулсираха в цялото й тяло, като внимаваше да не издаде пред Филип, че чувства нещо друго, а не отвращение, или че той предизвиква у нея някакви реакции. Задушаваше се, потискайки стоновете на наслада, които се надигаха някъде ниско в гърлото й, като в същото време изпитваше ужас от начина, по който постоянно движещото се тяло на Филип възбуждаше непристойно желание у нея. Никога нямаше да допусне да се наслаждава на нещата, които Филип правеше с нея! Внезапно тялото му се изпъна той избухна в разтърсваща кулминация, а тя въздъхна облекчено.
