си, препусна в галоп покрай нахлуващите орди, после спря рязко и конят му се вдигна на задните си крака.

— За бога! Какво е това?

Беше очаквал да намери защитниците на Крагдън победени и покорни, но нямаше нищо подобно. Белият рицар, обграден от воините на Крагдън, изглеждаше всичко друго, само не и победен.

— Предайте се! — извика Лъвското сърце. — Ние сме повече.

Белият рицар не каза нищо, взирайки се в Лъвското сърце през тесния отвор на наличника на шлема. Враждебността на рицаря беше толкова ясно доловима, че Лъвското сърце почти усещаше как го изгаря. Единственият отговор, който получи, беше лекото свеждане на копието на рицаря.

— Достатъчно кръв се проля — продължи Лъвското сърце. — Щом ми предадете Крагдън и Луелин, клането ще спре.

Очевидно Белият рицар нямаше намерение да се предава, помисли Лъвското сърце, когато смъкна наличника си и се приготви за бой.

— Белият рицар е мой — изръмжа той към Джайлс. — Кажи на хората.

После вдигна меча си и се втурна в атака. Сечеше и мушкаше, пробивайки си път към арогантния рицар, усмихвайки се при мисълта, че мечът му ще намери уязвимо място в бронята на противника.

Сблъскаха се с оглушителен звън на мечовете, толкова отблизо, че конете им трудно можеха да маневрират. Силата на Лъвското сърце беше невъобразима и той знаеше, че стройният рицар скоро ще се огъне под бруталния му натиск. Но колкото и страшно да въртеше меча си Лъвското сърце, хитрият му противник умело се изплъзваше от ударите му.

Белият рицар се движеше мълниеносно. Всеки път, когато Лъвското сърце нанесеше смъртоносен удар, не го улучваше или щитът му го отблъскваше. Ядосан, Лъвското сърце започна да нанася все по-безумни удари и накрая един, който едва не свали рицаря от седлото. Но рицарят се съвзе моментално и му нанесе удивителен удар, който проникна през бронята на Лъвското сърце и го улучи в рамото. Бликна кръв, но Лъвското сърце не обърна внимание на болката.

Събирайки цялата си сила, той нанесе поредния удар с меча си и се обнадежди, когато видя Белия рицар да залита. Дивакът у Лъвското сърце взе връх и той започна да си напада още по-ожесточено.

Уморен е, помисли ликуващо Лъвското сърце.

— Отстъпват — обади се сър Джайлс зад него.

— Няма да приема нещо по-малко от пълно предаване — извика Лъвското сърце. — Чувате ли, сър рицарю? Предайте се. Вашата армия е победена.

Силен удар, насочен към ребрата на Белия рицар, придружи думите на Лъвското сърце. Мрачна усмивка разтегна устните му, когато видя рицаря да пада от коня си. Лъвското сърце щеше да слезе и да нанесе смъртоносен удар, ако двама от защитниците на Крагдън не се бяха приближили зад него, карайки го да отклони вниманието си от рицаря, за да се защити. Джайлс се присъедини към мелето и скоро воините от Крагдън бяха преодолени. Но когато Лъвското сърце се извърна към мястото, където беше паднал Белият рицар, от противника му нямаше и следа.

Като изруга силно, Лъвското сърце се закле да отмъсти на дявола, който беше причинил на него и неговите хора толкова много неприятности. Ако бойците от Крагдън не се бяха намесили, Луелин нямаше да избяга. Но битката се обръщаше. Армията на Лъвското сърце беше обкръжила рицарите на Крагдън и те се предаваха един по един. Боят беше спечелен. Щом армията на победителите влезеше в Крагдън, Белият рицар и Луелин щяха да бъдат негови. Щеше да отведе Луелин при Едуард, но Белият рицар щеше да остане за него, за да прави с него каквото си поиска.

— Към кулата! — извика Лъвското сърце. — Победата е наша!

— Глупаво момиче — зацъка с език старата бавачка, докато сваляше шлема от главата на Ванора. Гъста пясъчноруса коса се сипна по раменете й, спускайки се чак до кръста. — Ако Алън и Морън не бяха рискували живота си, за да се оттеглиш жива от бойното поле, щеше да си мъртва — продължи Меър. — Лъвското сърце беше твърдо решил да те убие.

Ванора трепна, когато Меър издърпа плетената ризница над главата й. Ребрата боляха, цялото й тяло беше натъртено. Утре нямаше да има място по нея, което да не е посинено.

Пълничкото лице на Меър се набръчка загрижено.

— Какво има, агънце? Къде те боли?

— Навсякъде — изпъшка Ванора. — Но най-вече ребрата. Това мръсно английско копеле има биволска сила.

— Не трябваше да се биеш с Лъвското сърце. Той няма никаква милост. Можеше да те убие.

— Нямах избор. Ако не се бях намесила, Луелин и Дафид нямаше да могат да избягат. Подготвена съм колкото всеки воин от Крагдън и съм способна да се бия срещу всеки мъж. Трябва да предвождам хората си.

— Баща ти не си изпълняваше дълга към тебе, Ванора. Не трябваше да те третира като сина, с когото така и не се сдоби.

Ванора преглътна сълзите си.

— Татко щеше да се гордее с мене. Исках да бъда силна заради него. Той знаеше, че съм способна да защитавам Крагдън без него.

— Баща ти е мъртъв, Ванора. Време е да действаш като жената, каквато си, а не като сина, когото баща ти искаше. Мислиш ли, че Лъвското сърце ще има милост към тебе, когато разбере за участието ти в бягството на Луелин? Крагдън падна. Лъвското сърце може да направи каквото си иска с нас и никой не може да му възрази. Може да избие целия ни гарнизон, ако пожелае. Слава богу, не знаеше, че се бие с жена. Наранената мъжка гордост може да бъде опасна.

Увереността на Ванора беше непоколебима.

— Моите хора няма да ме предадат. Те са верни на Крагдън.

Когато тя вдигна ръце, за да може Меър да измъкне дрехата над главата й, болката я накара да залитне и тя без малко не припадна. Меър й помогна да се изправи, поклащайки угрижено глава.

— Може да имаш счупени ребра, агънце. Стой тук, докато намеря платно да те превържа.

— Побързай, Меър. Лъвското сърце ще влезе скоро в кулата и трябва да ида да го посрещна. Няма да се крия като страхливка. Аз съм господарката на замъка. Трябва да отида в залата, за да защитя хората си, когато Лъвското сърце пристигне.

— Ще имаш късмет, ако успееш да се задържиш на крака — измърмори Меър, излизайки от стаята.

Лъвското сърце влезе триумфално в кулата на няколко крачки пред сър Брандън и сър Джайлс. Той спря, след като прекрачи прага на двукрилата дъбова врата и огледа залата; стоманеният му поглед пробяга по скупчилите се хора, които се притискаха един о друг с уплашени лица. Не видя нищо, което да сочи опасност или съпротива; не видя обаче и лорд Рис, нито пък Луелин или Белия рицар.

— Къде е господарят ви? — запита Лъвското сърце и гласът му отекна високо в огромната зала. — Къде е лорд Рис?

Думите му се натъкнаха на празни погледи. Малцина говореха или разбираха английски, а онези, които го знаеха, не се издаваха.

— Ти там — каза Лъвското сърце, посочвайки един възрастен рицар, чиито дрехи сочеха, че има известен ранг. — Ела тук.

Мъжът полека се приближи към английския рицар.

— Разбираш ли ме? Знаеш ли кой съм?

— Да сър Лъвско сърце, всички знаем кой сте.

— Ти кой си?

— Аз съм сър Пенрин, иконом на Крагдън.

— Къде е лорд Рис? Толкова ли се страхува да се изправи пред мене?

— Лорд Рис е мъртъв. Почина през зимата.

Лъвското сърце беше зашеметен. Без Рис, който да ги води, как бяха успели защитниците на Крагдън да предприемат атаката, която беше струвала живота на мнозина от тях, беше им отнела време и в крайна сметка напразно положени усилия? Тогава му хрумна, че синовете на Рис трябва да са защитавали замъка.

Вы читаете Лъвското сърце
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×