ги спояваше, докато погледите им се срещаха и се сливаха. Той още се въздържаше, отмерваше всеки тласък, отвеждайки я бавно, но сигурно към върха на страстта, докато не чу стенанията й под себе си, ноктите й се забиха в раменете му и името й литна като молитва на устните й.

Изруга, толкова близо беше до ръба, че се страхуваше да не издъхне.

— Отново, скъпа — изпъшка той. — Хайде двамата заедно.

Тя прошепна името му и се разпадна. Той се зарови в нея за последен път и се изгуби във всепоглъщащата топлина, която извираше от него. Тялото му се сгърчи и започна да пулсира, когато насладата го завладя изцяло.

— Обичам те, Ванора.

Тя замря.

— Какво каза?

— Да, обичам те. Само глупак би могъл да се усъмни, а аз не съм глупак.

Малко по малко дишането му се забави. Отпускайки се до нея, той я прегърна и се вслуша в биенето на сърцето й, усмихвайки се, когато осъзна, че неговото сърце тупти също толкова ускорено.

— Добре ли си? Не съм наранил детето, нали?

— Не, добре сме. — Последва замислена пауза. — Кажи ми още нещо за любовта, която току-що откри. После ще говорим за детето.

Той въздъхна, дълбока въздишка, която сгря сърцето й.

— Беше права — призна той. — Всичко, на което се възхищавам у тебе, е част от нещо по-голямо. Това е любов, скъпа, сега го разбирам. Понякога любовта не може да бъде обяснена; може само да се почувства. Наистина те обичам, Ванора. Ти не ме изостави, дори когато се отричах от любовта и заявявах, че не съм достоен за обич.

Очите й се замъглиха.

— Ако мога да те науча да обичаш себе си, ще бъда най-щастливата от жените.

— Ако ме обичаш, това е всичко, от което имам нужда.

— Детето ни ще те обича.

Изражението му стана сурово.

— И аз ще го обичам. Кълна се, че никое мое дете никога няма да се чувства недостойно за обич. Родителите ми ме научиха твърде добре колко объркано е едно необичано дете. Мислиш ли, че ще имаме син?

Край очите на Ванора се появиха весели бръчици.

— Ако не първото, значи второто или третото, или…

Ръката му полегна на корема й.

— Нека се съсредоточим върху това, преди да планираме другите. — Дръпна ръката си и се надигна. — Предлагам да отидем долу и да посрещнем Едуард както трябва.

— Да не забравяме госта, когото е довел със себе си. Чудя се кой ли ще е.

— Почти ме е страх да запитам.

Измиха се и се облякоха, без да бързат, после слязоха по стълбите и влязоха в залата, хванати под ръка. Прислужниците чакаха да поднесат вечерята, когато двамата стигнаха почетната маса. Едуард заемаше почетното място, а една красива жена на средна възраст седеше вдясно от него.

— Коя е жената до Едуард? — запита тихо Ванора. — Изглежда ми позната, но не се сещам коя е.

Когато Лъвското сърце не успя да отговори, Ванора го погледна и любопитството й се събуди при вида на явното му недоумение.

— Познаваш ли я?

— Не — изрече той рязко. Нервна напрегнатост се усещаше в гласа му, когато приветства Едуард. — Добре дошъл в дома ми, лорд Едуард.

— Време беше да излезете от уединението си — пошегува се Едуард. — Бузите на съпругата ти са доста зачервени. Предполагам, че и двамата сте доволни от този брак.

— Аз съм — изрече Лъвското сърце, стискайки ръката на Ванора.

— Както и аз — добави тя.

— Надявам се изпитанието, което преживяхте от ръцете на Дафид, да не ви е разстроило извънредно много, милейди — отбеляза Едуард.

Лъвското сърце отговори вместо Ванора:

— Беше агония, за мене и за съпругата ми. Ванора носи моето дете.

Жената до Едуард плесна с ръце.

— О, колко хубаво! Това съм искала винаги за тебе, Лайънъл.

Лъвското сърце насочи вниманието си към жената.

— Познавам ли ви, госпожо? — запита той направо.

Жената изхлипа, изразителните й сребристи очи блеснаха в копнеж.

— Надявах се… но това беше толкова отдавна, ти беше много малък.

Юмруците на Лъвското сърце се свиха, кокалчетата му побеляха.

— Коя сте вие, госпожо?

Жената се извърна, твърде развълнувана, за да отговори. Едуард се намеси:

— Поздрави майка си, лорд Лъвско сърце. Лейди Барбара ме помоли да я придружа до Крагдън, за да възстановите познанството си.

Гняв изкриви лицето на Лъвското сърце.

— Не сте добре дошла в дома ми, госпожо. Утре ще осигуря охрана, за да се върнете там, откъдето идвате.

Той се извърна, но Ванора се изправи пред него, отказвайки да отстъпи.

— Седни, Ванора.

— Не. Лейди Барбара е твоя майка и ти постъпваш неучтиво. Не виждаш ли колко я нарани?

— Ами моите чувства? Не виждаш ли, че ме боли да я виждам тук пред себе си?

Лейди Барбара протегна умоляваща ръка.

— Лайънъл, сине, моля, те позволи ми да ти обясня. Ако все още желаеш да си ида, след като ме изслушаш, с радост ще напусна дома ти и живота ти.

— Не получих никакво обяснение, когато ме напуснахте, госпожо. Знаехте какво ще представлява животът ми с баща ми, но не ви беше грижа.

— Аз чух разказа й, Лъвско сърце — каза Едуард, — и те моля да го чуеш. Мислиш ли, че щях да я доведа тук, ако не смятах, че помирението е възможно?

Лъвското сърце махна нетърпеливо с ръка.

— Нищо, което каже тази жена, не ме интересува.

— Моля те, Лъвско сърце, изслушай я заради мене — замоли се Ванора. — Заради детето ни.

— Мислиш ли, че думите ще я оправдаят в очите ми?

— Не оправдание търся — каза тихо лейди Барбара. — Само искам да знаеш истината.

— Защо? Когато бях малък, исках майка, която да ме обича. Бях дете, когато ме изостави.

— Лъвско сърце, моля те — повтори Ванора.

Лъвското сърце не искаше да чуе нищо, което майка му би могла да каже, но не можеше да откаже на молбата на Ванора. Заради нея щеше да изслуша тази жена, преди да я отпрати.

— Много добре. Ще ви изслушам, след като вечеряме, но не очаквайте съчувствие, защото нямам такова за вас.

Вечерята премина в разговор между Лъвското сърце и Едуард. Лейди Барбара хапна малко, хвърляйки скрити погледи към сина си. Когато Лъвското сърце се нахрани, стана рязко и помоли Едуард за позволение да се оттегли. Щом го получи, покани Ванора и лейди Барбара да се присъединят към него и излезе от залата, без да погледне назад, за да види дали двете жени го следват.

Влезе в дневната и отиде към огнището, взирайки се в танцуващите пламъци. Когато чу, че жените влизат, стисна юмруци; единствено побелелите му кокалчета издаваха колко страда. Поемайки си дъх, за да се успокои, той се обърна и се изправи срещу майка си.

— Седнете — нареди той сурово.

Вы читаете Лъвското сърце
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×